Тема: Анализ на трагедията „Ромео и Жулиета” на Шекспир

В творческата биография на драматурга Уилям  Шекспир „Ромео и Жулиета” е 

една от ранните му трагедии, датирана между 1594 и1595г. Тя била написана да се 
играе на сцена, а не да се чете. Въпреки това съвременният читател изпитва голяма 
естетическа наслада от нея и колкото пъти я препрочита, толкова пъти открива нови 
красоти в нея. Цялостното впечатление от пиесата не подтиска, както би се очаквало 
при една трагедия. Напротив, читателят затваря последната страница с душа, 
препълнена от красота, светлина, доброта… човещина. 

Трагедията „Ромео и Жулиета” е сравнително ранно произведение на Шекспир, 

което при съпоставка с „големите му трагедии” – „Хамлет”(1601), „Отело” (1603), 
„Крал Лир” 1605 и „Макбет”(1606) бива по принцип недооценявана. Несъвършенства 
се откриват най-вече в композицията на трагедията, която в сравнение с феноменалното
проникване в човешката психика, демонстрирано в „Хамлет” или „Макбет”, изглежда 
лишен от дълбочина. Един шекспировед остроумно забелязва, че героите на „Ромео и 
Жулиета” са така втренчени един в друг, погълнати напълно от взаимната си любов, че 
на публиката не остава нищо друго, освен да ги наблюдава в профил. 

Както повечето Шекспирови произведения „Ромео и Жулиета” има 

неоригинален сюжет. Произходът на историята е, разбира се, свързан с Италия. 
Съществуват множество версии на историята за влюбените от Верона, предхождащи 
трагедията на Шекспир, между които особено важно е значението на новелата , 
написана от Матео Бандело около средата на XVI век. Тя именно е била преведена на 
френски и включена в един много популярен за времето си сборник новели, известен 
като „сборник на Белфоре”, който пък осигурява преминаването на историята в 
английската литература. От същия източник Шекспир е заел няколко сюжета. 

Героите в пиесата са дадени с индивидуалните им черти, но в същото време са и 

представители на човешките типове, с определен социален отзвук. Като във всяка 
пиеса, действуващите лица са свързани с главните герои чрез различни нишки и това 
определя тяхното място и техния принос за цялостното звучене на драмата. 

Въпреки реквизита от XVI век Жулиета с нищо не отстъпва на едно съвременно 

умно момиче. Тя е горещо влюбена, но това не и пречи да разсъждава трезво. Още при 
първата си среща с Ромео тя проявява остроумие, чувство за хумор и естественото 
самочувствие на красиво младо момиче. В известната градинска сцена, след като 
разбира , че Ромео е узнал тайната на сърцето и , като е чул признанията и на висок 
глас, тя не си слага маската на лъжлив момински свян, а открито отново признава 
любовта си. В същия разговор после тя изказва описание, че любовта им и се вижда 
„премного необмислена, бърза и внезапна” и затова се страхува, че няма да бъде 
трайна. 

С постъпките и цялостното си поведение Жулиета се проявява като любяща 

дъщеря, която уважава родителите си, но не отстъпва от своите разбирания. Тя е нежна 
към братовчеда си Тибалт и дълбоко страда за смъртта му, но любовта и и  чувството за
вярност към любимия стоят над всичко. 

Ромео е по-традиционен любовник. Особено в началото, по схемата на Петрарка,

той е влюбен в дама, която не му отвръща със същото, тъй като се е обрекла на 
безбрачие, т.е. на Бога. И по всички правила на тази схема, Ромео крее по нея. Но щом 
съзира Жулиета, обхванат от истинска човешка любов, той бързо забравя „дамата на 
своето сърце”. 

Заслужава внимание разликата в езика на Жулиета и на Ромео. Докато Жулиета 

говори на относително прост и ясен език, не така претрупан с различни фигури и 

1