„Викът” на мълчанието във „Вълкадин

говори с Бога”

Героите на Йовков са ситуирани в сложния свят на всякакви взаимоотношения 

– помежду  им, между индивида и общността, сред ужаса на войната, пред съда 
на времето и съвестта,  за да се ориентират ценностно, да следват себе си, да 
решават дилемите. В пъстроцветието на Йовковата вселена има много 
съзерцатели, слушатели, странници, които разгадават и предусещат дори с 
мълчанието си  “говора” на житейската мъка и човешките беди. Светът 
непрестанно предизвиква техните възприятия и отношения, изостря погледа им за
вътрешното, невидимото. Тогава, когато героите не могат да си обяснят чрез своя
опит житейските абсурди, реагират по несвойствен начин. 

Разказът “Вълкадин говори с бога” отразява пораженията от  войната  именно  в

аспекта  на разкъсаните  човешки  връзки.  Усамотяването, доброволното 
отшелничество са израз на душевна разруха, на смърт приживе. Старият баща 
Вълкадин  се отцепва от семейството, защото не може да проумее по какви 
закони неговите трима сина си отиват от живота, без да са живели достатъчно за 
себе си и за своите деца. Войната прекроява не само българския свят – селото, 
нивите, мерата, гробищата, къщите, съдбите, но и морално­етичния модел на 
общуване между хората. Героят навлиза чрез мълчанието си в състояние на 
тотална самотност, застава на пресечната точка между битието и мистиката, 
между оста на времето и колелото на вечността. 

В разказа най­ярко е представена драмата не само на един самотен баща и 

стопанин, а на всички човешки същества, които саморазрушително изстрадват 
истината за потъпканите нравствени норми и узаконената неправда. Началото на 
разказа насочва към темата за разделението, за трансформацията в човешките 
взаимоотношения. На полето старият Вълкадин е сам с младите жени и децата 
им. Хармонията на селското битие е нарушена от хаоса на войната: “Той 
работеше сам със снахите и децата, защото синовете му бяха още на война.”. Но 
все още връзките с общността не са разкъсани, “патриархът” на фамилията има 
мечти, чертае планове да раздели имота и да продължи традиционното етическо 
правило, че всяко младо семейство трябва да поеме един ден отговорностите си в
живота. Макар и напрегнат,  старият свекър носи в душата си естетическата 
радост “да се поразпусне”, като послуша песента на най­младата снаха. 

Изборът на имената не е случаен. Името на бащата ­ Вълкадин се свързва с вълк 

единак, силен, самотен, обречен от природата си да направлява съществуването в 
дивия свят. Авторът не описва героите, освен най­малката снаха – Милена, която 
е описана, защото е най­присърце на бащата. Синовете се завръщат “живи и 
здрави”, но баща им “не ги позна”. Акцентите падат върху промяната в 
доскорошните войници, върнали се към старото си битие, като е описана само 
промяната във външния им вид, чрез което Йовков набляга на преобразуването до
което води войната, което ще застигне и Вълкадин.

 Опорите в живота рухват. На бащата му остава само съзерцаването на нивите, 

които той е дал на малкия си син, последната му рожба и надежда. 
Пространството пред граничната межда, до стария бряст, се превръща в топос на