Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий”
РЕФЕРАТ
РЕФЕРАТ
ПО ИСТОРИЯ:
ТЕМА
„
ОБЕДИНЕНИЕ НА ГЕРМАНИЯ И ИТАЛИЯ
”.
Проф. др Спиридонов Изготвил: ІІІ курс,
Велико Търново, 2020
Увод
През 50те и 60те години на века в много европейски страни се извършват
бързи промени. Икономически растеж, участие на буржоазията в системата на
властта, политически реформи, началото на организирано работническо и
социалистическо движение, войни за национално обединение и ново равновесие на
силите в Европа – това са само някои от основните процеси и събития, които
променят лика на Европа през 50те и 60те години.
Главната черта на европейската икономика през този период е завършването
на индустриалната революция във Англия, Франция, Белгия, германските държави.
В промишлеността окончателно се налага машинното производство, а
непрекъснатият прогрес в науката и техниката дават на индустрията и селското
стопанство много нови технологии, които променят с невероятно бързи темпове
живота на европейското общество. Дори и в поизостаналата Източна Европа
индустриализацията става водещата линия в икономиката.
Бързите успехи на индустриализацията засилват позициите на буржоазията в
икономическия и политическия живот. В найголяма степен това става в Англия.
Във Франция средната класа се отказва от пошироки политически свободи в името
на едно почти еднолично управление, което обаче й осигурява възможности за
икономически напредък. Консервативните режими в Централна Европа в Прусия и
Австрия, въвеждат ограничени форми на конституционно и представително
управление. Неуспехът на германската буржоазия през 18481849 г. я кара да
изостави революционните методи в борбата за властта и тя се стреми към реформи,
постигани по парламентарен път, подкрепяни често с икономически и финансов
натиск.
Мястото на левия фланг на политическите борби в Европа заема
работническата класа. Найвлиятелната политическа доктрина Марксовият
социализъм, е декларирана официално в началото на революционната вълна от 1848
година. През февруари излиза нейната първа програма "Манифест на
Комунистическата партия". Основната идея на марксистката доктрина представя
историческото развитие на човечеството като непрекъсната борба между класите. В
новото общество основният конфликт е между буржоазията и работническата класа
и тя трябва да се бори за завоюването на политическата власт и установяването на
диктатура на пролетариата. За постигането на тези цели Маркс, Енгелс и техните
привърженици организират през 1864 г. в Лондон Първия интернационал. Той
създава свои секции в почти всички страни на Западна Европа.
Марксовият социализъм не установява монопол върху политическите идеи на
работническата класа. От средата на века силно влияние придобива анархизмът,
чиито водачи са германецът Макс Щирнер (18061856), французите Жозеф Прудон,
Жорж Сорел (18471922) и руснакът Михаил Бакунин (18141876). Противници на
всякакво ограничение от страната на държавата и нейните закони, анархистите
смятат да освободят обществото чрез методите на политическия терор. От средата
на века монарси и политици все почесто стават обект на изстрелите и бомбите на
анархистите.
Водеща страна в Европа през този период е Англия. Могъществото на нейната
икономика е демонстрирана на Първото световно изложение в Лондон през 1851
година. В английската политическа система постепенно се създава класическият
двупартиен модел, при който двете основни партии вигите (либералите) и торите
(консерваторите) се сменят в управлението на страната. 50те и 60те години дават
на Англия великолепни политически фигури либералите Хенри Палмерстон (1784
1865) и Уйлям Гладстон (18091898), консерватора Бенджамин Дизраели (1804
1881). Английските управляващи виждат опасността от новото засилване на
социалното и политическото напрежение в обществото през 60те години. Затова
през 1867 г. консерваторите извършват нова парламентарна реформа, която
увеличава чувствително броя на избирателите. В годините на своето най
продължително управление 18681874 г., правителството на Гладстон разширява
кръга на реформите в областта на администрацията, образованието, въвежда се
системата на тайното гласуване старата мечта на чартистите. Реформите в Англия
оказват влияние и върху социалистическото и профсъюзното движение, които не
заемат такава рязка антидържавна позиция, както става в други страни на
континента.
В европейската политика Англия се придържа към принципа на равновесието
на силите. Нарастващото влияние на Русия в Европа след 1849 г. и нейната
експанзия на юг, към Османската империя, поражда силни опасения в Англия. Това
е основната причина за намесата на Англия в Кримската война на страната на
султана. След Кримската война мястото на опасния претендент за хегемония в
Европа заема Втората империя във Франция и отношенията между двете страни се
влошават. Англия разширява и заздравява своята колониална империя. През 1857
1859 г. тя потушава голямото въстание на сипаите в Индия и укрепва своето
господство в нея и съседните й
страни. Индия е обявена за вицекралство и в 1877 г. кралица Виктория взема
титлата на индийска императрица. Продължава заселването на английските колонии
в Южна Африка и Австралия. Започват първите системни завоевания в Африка.
След сложни политически маневри Луи Бонапарт възстановява империята
във Франция и на 2 декември 1852 г. е провъзгласен за император под името
Наполеон III. Конституцията на Втората империя запазва общото избирателно право
и парламента, но на практика цялата власт в страната е в ръцете на императора.
Управлението на Наполеон е насочено към възстановяването на могъществото на
Франция. Икономиката на страната се развива бързо. Наполеон III полага много