1)

Определения на КСО

2)

 Историческият пък към КСО.

3)

Принципи на КСО.

4)

Области на КСО и тяхното съдържание.

5)

Стратегически документи по КСО.

Дискусия: Добри практики на КСО, която познаваме или сме чули за нея.

•

„Световният съвет на бизнеса за устойчиво развитие" определя КСО като 
задължение на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо 
развитие, трудовите отношения с работниците, техните семейства, местната 
общност и обществото като цяло за подобряване качеството на живот.

•

Според „Международния форум на бизнес-лидерите" КСО се разбира като 
популяризиране на практиките на отговорния бизнес, които носят полза на 
бизнеса и обществото и подпомагат социалното, икономическо и екологично 
устойчиво развитие чрез максимизиране на положителното влияние на 
бизнеса върху обществото и минимизиране на негативното.

Историческият път към КСО

•

Конфуцианство – перфектно управление в полза на обществото;

•

Патернализъм – подобряване на работната среда и на средата, в която се намира 
фабриката (Робърт Оуен – 18 в. и Джоузеф Раунтри – 19 в.);

•

Социална политика на БО – капитализъм с човешко лице;

•

Корпоративна социална отговорност.

Поява на термина КСО

•

За първи път терминът КСО  се появява в  книгата  на Хауърд Боуен  – “Social 
Responsibilities of the Businessman“. Тази  книга отбелязва началото на модерната 
литература в сферата на КСО. 

•

Въпреки навлизането на тази идея, десетилетието на 50-те е било по-скоро 
говорене с респект към КСО от колкото действие. 

Периодизация на КСО (по Патрик Мърфи)

•

Филантропски период (преди 1953 г.) - БО правят дарения за благотворителност. 

•

Период на осъзнаване (1953 – 1967)  БО стават съпричастни в решаване на 
обществените въпроси.

•

Период на проблема (1968 – 1973) - БО  решават конкретни проблеми в 
обществото. 

•

Период на отзивчивостта (1974 – 1978)-  БО целенасочено и организирано вземат 
мерки за решаването на проблеми в обществото

Трите концентрични кръга на СП на БО (Комитета за икономическо развитие - 70-те 
години)

•

Трите концентрични кръга на СП на БО (Комитета за икономическо развитие - 70-
те години)

•

Вътрешен кръг – 

основните отговорности

 – продукти,  услуги, наемане на 

работници, принос към икономическото развитие.

•

Междинен кръг –  

взимат се под внимание обществените ценности и нужди

 – 

отношение към работниците, отношение към потребители, подобряване на 
работната среда, приложение на патерналистични идеи и други

•

Външният кръг – разглеждане на всички 

нови, бъдещи или очаквани промени в 

социалните ценности

.

Исторически бележки  (80-те години)

•

Теория на заинтересованите страни - Р. Едуард Фрийман публикува своята книга 
на темата за теорията на заинтересованите страни (The Stakeholder Theory) през 
1984 г. 

•

Развитие на бизнес етиката – свързва се с конкретни проблеми – изкуствено 
бебешко мляко, произвеждано от „Нестле“, детски труд в Южна Африка и други 
страни, Бопалската индустриална катастрофа в Индия (18 хил. жертви) и други.

Исторически бележки  (90-те години – спасяване на репутация)

•

Първият в историята доклад на  тема КСО е подготвен от американска фирма
за сладолед Ben&Jerry's.

•

 Най-яркият пример за проява на корпоративна социална отговорност е 
петролният гигант "Шел" (Shell). В отговор на разрастваща се криза и 
сериозни финансови проблеми, през 1995-а компанията решава да потопи 
своя нефтена платформа в Северно море. Намерението ѝ обаче среща остро 
неодобрение от страна на медиите и обществеността, а клиентите дори 
бойкотират продуктите ѝ. Случката прераства в скандал и "Шел" се отказва 
от плановете си. Впоследствие отразява действията си в аналитичен доклад 
със заглавие "Печалба или принципи. Трябва ли да избираме?". Така остава 
в историята като компанията, поставила основите на корпоративната 
социална отговорност.

•

Други примери: The Body Shop, Pedigree, Patagonia, Esprit de Corp, Aveda, 
Stonyfield Farms, Starbucks. Освен малките компании, които са се издигнали, 
съществуват и големи за този период корпорации, които също са използвали

принципите и идеите на КСО – IBM, Johnson & Johnson, Nike, Merck, Prudential
Insurance, Levi Strauss & Co., Coca-Cola, UPS, McDonald’s и Herman Mille

Исторически бележки (21 век)

•

През 2002 г. Асоциацията за външна търговия (FTA) в Брюксел насочва усилията 
си към създаването на обща платформа на различните европейски етични кодекси
и поставя основите на обща европейска система за мониторинг за социално 
съгласие.

•

 През март 2003 г. асоциацията официално създава сдружението Бизнес 
инициативата за социално съгласие (Business Social Compliance Initiative - BSCI), 
което да разработи Европейската програма за социално съгласие в бизнеса.

•

 Днес членове на BSCI са всички световни корпорации - "Шел", "Ливайс", "Филип 
Морис", "Нестле", "Бритиш Еъруейз", "Водафон", "Форд", "Дженерал моторс" и др., 
а техните доставчици трябва да отговарят на международните социални 
стандарти. Това е стимул за фирмите да се сертифицират по SA 8000 - 
документът, който днес удостоверява социалната им отговорност.

Определение на КСО

    като част от Европейския социален модел

Концепция, при която компаниите интегрират дейността си на доброволна основа  по 
опазване на околната среда и социалните си инициативи в своите бизнес стратегии и във
взаимодействието с всички заинтересовани лица.

Съобщение на ЕК “Прилагане на партньорство за растеж и работни места: да направим 
Европа пример за подражание за прилагане на КСО” – март 2006 г.

Принципи на КСО

Насочени са към утвърждаване на ценностите на зачитане на правата и уважение 
към отделната личност; подкрепа за благоприятно развитие на обществената среда
и опазване на околната среда.

•

Добро управление – законност, надежност и предсказуемост, откритост и 
прозрачност, отчетност, ефективност, ефикасност, партньорство и 
кохерентност;

•

Защита на общоприети ценности;

•

Разумност;

•

Непрекъснато усъвършенстване.

Области на КСО – общество

•

облагородяване на градската среда