Oрганизационна култура- същност и видове
                                                                            (Есе)

Организационната култура е основният компонент в реализирането на организационните 

цели, повишаването на ефективността и управлението на иновациите.  В литературата има много 
определения за организационна култура. Едно от тях е на Хеерт Хофстеде - „Организационната 
култура   е   философията,   заложена   в  политиката   на   организацията,   в  правилата   на   играта   и  на 
поведението, в чувствата или климата, който съпровожда физическото съществуване на самата 
организация. Тя е колективно програмиране на съзнанието“.

Основната   цел   на   организационната   култура   е   осигуряването   на   външна   адаптация   и 

вътрешна   интеграция   на   организацията   при   усъвършенстване   на   управлението   на   човешките 
ресурси. Хофстеде защитава твърдението, че у детето основните разбирания за света първоначално 
се формират в семейството и близкото обкръжение (това вече е програмиране на съзнанието), а 
след това се възпроизвеждат последователно в училището, трудовата организация, обществото. На 
всеки етап от своя живот хората  възпроизвеждат тези умствени програми чрез дейността си в 
конкретния социален контекст.  Един от най-значителните  аргументи  за широкото използване на 
термина  „организационна   култура“  е,   че   тя   обяснява   процесите   и   разкрива   същностните 
характеристики, които отличават дадена организация от останалите. Подходящата култура на една 
организация зависи от нейната възраст, пазари, историята й, предпочитанията на ръководството и 
др.

Организации,   които   действат   при   динамични   външни   условия   с   променящите   се 

потребителски   изисквания   и   голяма   конкуренция   поставят   ударението   върху   новаторството, 
адаптивността,   динамиката,   производителността,   а   не   на   „стабилността,   предвидимостта   или 
сигурността”. Силно изявената култура не винаги е само позитивна. Една организация със силна 
култура може да има и недостатъци, когато културата противодейства на промяната. В този случай 
организационната култура играе роля на бариера пред развитието. 

Съществуват различни елементи, които съставят конкретните оранизационни култури, но 

най-важните сред тях са следните:

- историята на организацията 

- историята за жизнения път на организацията набляга на 

тези моменти от нейното развитие, в които се открояват най-устойчивите културни ценности и 
норми. 

                             - създателите  

-   това е отделно лице или съмишленици, които създават и укрепват 

организацията, всеотдайно предоставяйки й своите възможности, желания, убеждения и очаквания 
спрямо нейните дейности -така се оформят трудовите навици и норми в организацията.

- герои и легенди 

- герои и лидери заемат водещо място в историята на организацията, със 

своите рисковани действия, инициатива, находчивост и значителни постижения. Легендите за тях 
служат като постоянен пример за хората от организацията.

-   митовете  

-   също   са   част   от   историята   на   организацията.   Те   спомагат   за   издигане 

престижа на традициите, за формиране на системи от ценности, вярвания и убеждения.

- ритуалите и церемониите 

-  това са планирани индивидуални или колективни дейности, 

които се прилагат по определен повод в организацията. Например

: ритуали при постъпване на 

работа  

-   въвеждат   новопостъпилите   в   най-важните   аспекти   от   културата   на   организацията; 

ритуали   на   поздравления  

-   зачитане   на   отделни   личности   или   група   работещи   по   някакъв 

конкретен хубав повод; 

ритуали за интегриране 

- регулярно повтаряни действия за подсилване на 

културните норми и ценности, за пълноценното включване на отделните работещи в живота на 
организацията.

- убежденията, ценностите и нормите -  

всяка трудова група изгражда свое виждане за 

нещата около и вътре в нея, което й помага да разбира и интерпретира случващото се т.е. трудовата