ДИПЛОМНА РАБОТА 

по:

 ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

на тема:

Интуицията в ПР

(анализ на конретни казуси и практики)

СЪДЪРЖАНИЕ:

2

1.

Актуалност на изследваната тема

Светът днес е изключително динамичен и бързо променящ се. Възникват десетки

нови направления в областта на науката и технологиите. Класическите предпоставки за

превръщането   на   една   компания   в   конкурентноспособна   пазарна   формация,   като
наличие на квалифициран персонал, намаляване на цените на продуктите и услугите,

рационализиране на обслужването, точното й пазарно позициониране и др., вече не са
решаващ   фактор   за   достигане   на   желания   успех.   В   условията   на   ясно   очертана,

непрекъснато нарастваща и изостряща се конкуренция и на повишени изисквания от
страна на потребителите ключово значение придобива публичността, известността на

компанията. Ако тя е непозната на публиката или репутацията й е сериозно накърнена,
рязко намаляват шансовете й да завоюва желания успех. Затова спечелването на тяхното

доверие е главният фактор за просперитета на всяка организация, за реализацията на
нейната политика, за постигането на целите й.

Многообразни   са   рисковете   и   силите   на   натиск,   пред   които   всекидневно   е

изправена   всяка   организация.   Стремежът   те   да   бъдат   разрешавани   с   традиционни

средства, се оказва неефективен и само усложнява проблемите. Все повече нараства
ролята на нейните комуникации, на тяхното професионално изграждане и управление,

което е сигурно доказателство за мениджмънт, адекватен на променящата се социална
ситуация. Съвсем не е лесно да се спечели публика в една среда, която е “заредена” с

все   по­агресивно   конкуриращи   се   организации.   Всеки,   който   разчита   единствено   на
интуицията и натрупания житейски опит, за да управлява комуникациите си с публики,

които иска да спечели, е обречен на разочарование и неуспех. Но пък, пренебрегването
на интуицията, със сигурност би оказало негативен ефект, както в ежедневната среда,

така и в работния процес на всяка организация. Използването на PR технологията е
начин за постигане на оптимална публична комуникация на една компания и ефективен

начин за постигането на голямата й цел – да мотивира публиката за взаимноизгодно
сътрудничество с нея. А, интуицията е неизменна част от тази PRтехнология.

Пъблик рилейшънс (ПР) в превод означава връзките с обществеността и обхваща

всички   аспекти   на   комуникациите   на   една   организация   или   една   личност.   Те

съществуват обективно – дори въпреки нашата воля – и също като времето, могат да
бъдат добри или лоши. Нарастването на използването на пъблик рилейшънс се дължи на

3

голямата му гъвкавост, на способността му за създаване на събития и на възможността
да привлича вниманието и интереса.

Комуникационният  механизъм на връзките с обществеността (PR)  е ориентиран

към съгласуване на интереси между организации и социални групи. В настоящия момент

PR­ът   се   възприема   и   като   най­ефективната   социална   технология   за   постигане   на
оптимално равнище на комуникациите, която се изразява в отстраняване на неяснотата,

постигане   на   разбирателство   и   доверие,   предотвратяване   на   конфликтите,   хуманен
социален контрол, изграждане на хармонични взаимоотношения в обществото като цяло.

Три   са   главните   причини,   на   които   се   дължи   нарастващата   роля   на  PR­ът     в

съвременния бизнес. На първо място това е професионалната философия на „пъблик

рилейшънс“, която напълно се вписва в схващанията на съвременния демократичен свят,
а именно еманация на ценностната нагласа. На следващо място, това е че съвременното

общество   вижда   в   комуникацията   най­оптималното   средство   за   хармонизиране   на
социалните контакти, преодоляване на конфликтите, за постигане на взаимно приемане

и сближаване. И на трето място като причина може да се посочи всеприложимостта на
връзките с обществеността (PR), като технология за всички социални нива и всеки вид

бизнес. 

Установяването на ползотворни връзки с обществеността (PR) е ключов фактор за

постигане   на   просперитет   за   организациите.   На   съвременния   етап   специалистите   по
връзки с обществеността влизат в ролята на медиатори, които осъществяват връзката

между ръководителите, компаниите и обществеността. Те помагат на тези ръководители
да разберат по­добре общественото мнение и причините за него, като в същото време те

са   и   интерпретатори   и   изразители   на   мисията,   целите   и   ценностите   на   държавните
органи, обществени организации и фирми. 

Посредством връзките с обществеността (PR) се синхронизират интересите, а също

така и действията на институциите, осъществяващи комуникацията и онези социални

групи, към които е насочена тя.

2.

Основна цел на изследването

Целта  

на   настоящата   дипломна   работа   е   да   се   изясни   ролята   на   „пъблик

рилейшънс“, да се изясни как се развиват те, каква творческа мисъл и креативност се
влага в тях. Креативността е изключително ценно умение за  PR  професията, макар и

4

много от практикуващите я да не са обучавани специално в него или дори да имат
познание за това как креативността "работи", или как тя може да помогне за значително

подобряване на представянето им.

3.

Основни задачи, решавани в процеса на разработка на тезата

Въз   основа   на   така   формулираната   цел   в   настоящата   разработка   ще   бъдат

изпълнени следните 

задачи и хипотези:



Характеризиране на ПР;



Анализиране на основните елементи на ПР;



Изясняване на водещата роля на ПР сред света и компаниите;



Изследване на развитието на ПР­а;



Внедряването на нови методи и способи за управлението му;



Креативността и интуицията вкарани във връзките с обществеността. 



Формулиране на перспективите за развитие.

4.

Обект и предмет на изследването

Обект  

на изследване в дипломната работа е пъблик рилейшънс  или връзките с

обществеността. 

Предмет  

на   изследване   е   разглеждането   на   интуицията   в   ПР­а   и   анализ   на

практически казуси, анкети и други. 

5.

Структура на дипломната работа

Дипломната   работа   е   съставена   от   увод,   две   основни   глави,   заключение,

приложения и представяне на използваната за разработката й литература. 

В първа глава ще бъдат разгледани теоретичните основи на пъблик рилейшънса

(ПР), както и характеристиката и същността на интуицията, която е една от основните
точки, които трябва да засегнем в дипломната работа.

Във втора глава ще бъдат  разгледани  практически примери  за креативността и

креативното мислене в PR средите. 

5

6.

Литературни и информационни източници

С оглед актуалността на темата, поставената цел и задачи, предметът и обектът на

изследване,   използваните   литературни   и   информационни   източници   са   в   няколко
направления   –   икономическа   литература,   статии,   анализи   и   интервюта,   интернет

ресурси.

6

ПЪРВА ГЛАВА

ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ВРЪЗКИТЕ С

ОБЩЕСТВЕНОСТТА

1.

Същност   и   особености   на   връзките   с   обществеността.

Управление на Пъблик рилейшънс

1.1.

Кратка ретроспекция за пъблик рилейшънс

Като научна технология връзките с обществеността (PR)  са приложна, планирана

комуникация. В практически план те могат да се определят като 

бизнес на доверието 

 ­

комуникационна дейност, чрез която се постига разбиране и съпричастност у групите от
хора,   с   които   организацията   контактува,   въз   основа   на   изграждане   на   определена

достатъчност от знания за самата организация, за нейните принципи, политики, продукти
или за събития, свързани с нея.

Public  Relations  означава   това,   което   думите   подсказват   да   се   предполага:

публични   отношения;   отношения   и   връзки   с   публиките   (групите   от   хора,   с   които

организацията взаимодейства) или с обществеността (широките граждански среди). Тези
отношения   могат   да   бъдат   добри,   лоши,   неутрални   и   да   се   променят   във   времето.

Отличително качество на пъблик рилейшънс, обаче, е тяхната преднамереност – те са
обмислени и умишлени. Независимо дали става въпрос за PR на отделна личност или на

организация, тези връзки винаги са проява на: 

(1)

съзнанието за това с кого се влиза в контакт;

(2)

преднамереното усилие да се постъпва по определен начин чрез определено

комуникационно средство;

(3)

за да се осъществи контакта колкото е възможно по­добре – т.е., да се осигури

възприемането и разбирането на предаваната информация и да се провокира желаната

реакция или отношение.

1

Употребяват се редица понятия, отнасящи се до или имащи допирни точки с PR­а:

Например понятията 

обществена комуникация, публична комуникация, връзки с

обществеността,   пъблисити,   корпоративни   комуникации,   корпоративен   имидж,

1 Стойков, Л. Управление на връзките с обществеността. София, 2012; с. 44­46

7

обществени дела, лобизъм –  

или изразяват същността на връзките с обществеността,

или отразяват отделни нейни аспекти.

Друга група понятия –  

маркетингов микс, реклама, пропаганда, политически

маркетинг

 – изразяват определени взаимодействия с връзките с обществеността, но не

се отнасят до същността им.

По­специфична   е   интерпретацията   на   термина   “пъблисити”   (publicity).   Някои

автори   предават   съдържанието   му   чрез   българското   “популярност”   (Иванов,1996),   а
други – чрез “публичност” (Цонева,1997). Според нас и двата превода не са достатъчно

коректни, защото не изразяват точно семантиката на оригиналния термин. Освен това

понятията 

public relations

 и 

publicity

 имат нееднозначна употреба. Те се използват както

в литературата по  PR, така и в маркетинга, а има случаи и на възприемането им като
синоними.

В американската PR практика с 

пъблисити

 нерядко се обозначават “нерекламните

форми на връзки с обществеността”, което води до синонимия с  

пъблик рилейшънс

“.

Пъблисити представлява информация за дадена организация, която се представя като
редакционен материал, а не реклама в печатно издание или новинарска медия … Тук

специалистите по PR са в ролята на репортери и това, което пишат за организацията или
клиента си е чиста новина

2

”. Следователно пъблисити се тълкува като новинарски тип

информационен материал в комуникационния арсенал на ПР.

Британското   разбиране   за  

пъблисити

  е   по­различно.   Първо,   терминът   не   се

употребява  нито  като  синоним  на  PR,  нито  като  специално  название  на  определени
техники. С него се визира процесът на кумулативно изграждане на информираност и

осведоменост (популяризация) в определена публика за субект (или обект) в резултат от
планирани и целенасочени усилия, които не включват рекламна дейност. 

Случаят с термините

 пъблисити 

и

 пъблик рилейшънс

 е следствие от факта, че в

исторически план понятието 

пъблисити

 отразява един от ранните етапи на развитие на

връзките с обществеността преди утвърждаването на понятието 

пъблик рилейшънс

 като

научен термин и название на съответната професионална практика.

3

Развитието на връзките с обществеността се проследява от втората половина на 19­

ти век. Дж. Груниг и Т. Хънт считат, че еволюцията на пъблик рилейшънс може да се

2 Newsom, D., J. Turk, D. Kruckeberg. (2000). This is PR: The Realities of Public Relations. (7th ed.)

Belmont: Wadsworth Thomson Learning. р.33­34

3 Маринов, Руси – Пъблик рилейшънс технология и практика, 1995 г., с. 26

8

символизира чрез няколко афористични фрази, предаващи същността на съответните
исторически етапи:

(1)

Обществеността да бъде измамена;

(2)

Обществеността да върви по дяволите;

(3)

Обществеността да бъде информирана;

(4)

Обществеността да бъде убедена;

(5)

Обществеността да постигне разбиране

4

Обществеността да бъде измамена – колониален период 

и пресагентство в САЩ

Това е времето на уестърн героите на Америка. Подвизите на Даниел Буун, Дейви

Крокет,   Бъфало   Бил   и   др.,   неимоверно   разкрасявани   и   преувеличавани,   изпълвали

страниците на т.нар. 

пени – преса 

(1 цент за брой). Страниците на вестниците били пълни

с измислени герои и истории, дезинформации за събития, личности и интитуции. От този

период е останал показателният пример за отношение към обществеността, синтезиран в
максимата на прочутия шоумен и пресагент Ф. Т. Барнъм: “

Всяка минута се ражда по

един будала

”. Барнъм е известен като най­големият майстор на псевдосъбитията през

XIX век – циркови представления и спектакли, организирани специално за отразяване от

пресата. Според него “

публиката трябва да се забавлява от това да бъде мамена”

.

5

Роденото   през   този   исторически   етап

  пресагентство,

  е   имало   за   цел   да

популяризира   личности   и   институции   чрез   вестниците.   Създаването   на   медийна
“шумотевица”, митове и легенди около имената на известни хора е подход, прилаган и

от съвременните наследници на пресагентите, наричани днес 

имидж мейкъри

. 

Обществеността да върви по дяволите – ранна индустриализация.

Тази фраза се приписва на железопътния магнат У. Вондърбилт. Той заявил, че

работи единствено за своите акционери и не го е грижа колко полезни или удобни за
обществото са услугите на неговото предприятие. Цитират се също мненията на други

представители на едрия бизнес от началото на XX век. Банкерът Дж. Бейкър казал на

4

Grunig, J. E., & Hunt, T. (1984). Managing Public Relations. New York: Holt, Rinehart and Winston; р.

40­41

5 Узунова, Ю., Интерактивният PR : От общ. към успешни бизнескомуникации и обратно, София :

Ромина, 2005, стр. 90­92

9

един репортер: “

Не е работа на обществеността да знае какво правя!”,  

а банкерът

Дж. Морган е запомнен с думите: ”

Не съм длъжен на обществото с нищо

”. Водещите

индустриалци били твърдо убедени, че колкото по­малко обществото знае за техните
операции, толкова бизнесът им ще бъде по­ефективен и доходен.

С увеличаването на конкуренцията, обаче, се разраства истинска битка за клиенти

и това постепенно кара компаниите да мислят за своя публичен образ, за това как да

представят себе си и продуктите си. Тази социална ситуация стимулира растежа на
рекламата и PR­а, които в описвания период са тясно преплетени и трудно отделими.

Първите департаменти по връзки с обществеността се създават през 1889 г. от Западната
електрическа компания и корпорацията “Уестинг Хауз”.

Пресагентите от края на XIX и началото на XX век работили толкова упорито да

вкарват имената на клиентите си във вестниците посредством всевъзможни трикове, че

получили прозвището 

“Flacks”

 – по аналогия с ловните приоми за стрелба в цел.

Обществеността да бъде информирана – довоенен период

Началото   на  XX  век   е   време   на   остри   социални   недоволства   и   стачки,   които

разтърсват   Америка.   Корупцията   във   висшите   слоеве   на   обществото   придобива
драстични размери, което стимулира развитието на

 разследващата журналистика

. Тя

достига   голяма   популярност   и   авторитет,   като   оставя   впечатлението,   че   съобщава
истината на обществото. Институциите на властта имат негативно отношение към нея и

я   наричат   ругателно   “риещ   мръсотия   журнализъм”.   Но   тя   спечелва   общественото
мнение   и   под   натиска   на   пресата   започват   серия   слушания   в   Конгреса   по   дела   за

корупция на едри индустриалци и висши политици.

Един от известните представители на разследващата журналистика – репортерът

Айви Лий, основава през 1904  г. първата агенция по пъблик рилейшънс в САЩ. Той
мотивира   посвещаваненто   си   на   новото   професионално   поприще   чрез   следните

разсъждения: “

Дали бизнес политиката на секретност е наистина мъдра? След като

гласността се използва толкова резултатно, за да се опетнява бизнесът, дали не би

могла да бъде също толкова ефективна, ако го защитава, като разяснява неговите

дела?

”.  Лий съставя и публикува “

Декларация за принципите

” на агенцията, която

изпраща до всички средства за масово осведомяване. В нея се посочва, че основна цел на
агенцията   е   да   предоставя   на   журналистите   пълна   и   достоверна   информация   за

10

клиентите си и че всеки репортер може да провери източниците на информация. В този
документ Лий категорично разграничава дейността на агенцията от рекламата.

Айви   Лий   формулира   и   първите   теоретични   тезиси   в   бъдещата   концепция   за

пъблик рилейшънс. Той лансира идеята, че фирмите продават на пазара не само и не

толкова своята стока, но и своя  

имидж

, своята  

запазена марка

, своя  

фирмен стил

,

своя

 девиз

 – всичко онова, което изгражда 

фирмената философия

. Заедно с доброто

качество на стоката имиджът олицетворява традициите на фирмата, нейната репутация
и   конкурентноспособност   –   като   съвкупност   това   формира   доверието   към

организацията. 

Обществеността да бъде убедена – ера на пропагандата

В годините преди и след двете Световни войни както в САЩ, така и в Европа

настъпва   бум   на   пропагандата.   Това   се   отразява   върху   разбирането   за  PR,   които
започват да се схващат преди всичко като  

технология на убеждаването.

  Създава се

научната   рамка   на   пъблик   рилейшънс,   свързана   с   името   на   Едуард   Бърнайз,   който
разработва основните им принципи в светлината на социално­психологическите тезиси

на убеждаващата комуникация.

6

Бърнайз обръща особено внимание върху ролята на връзките с обществеността,

свързана   с   моделиране   на   общественото   мнение   и   неговата   трансформация   чрез
въздействие върху нагласите, отношението и мнението на публиката.

7

Обществеността да постигне разбиране – съвременна концепция за PR,

формирана през втората половина на XX век

Тази последна фаза в развитието на ПР изразява идеята за диалога и консенсуса

като моделиращ базис на PR комуникацията. На такава теоретична основа са построени
повечето от дефинициите за понятието „връзки с обществеността“.

Връзките   с   обществеността   в   Европа

  нямат   толкова   ярка   еволюционна

хронология.

6 Пропаганда (1928), преиздадена през 2004, Едуард Бернайс; стр. 88­89

7

"Propaganda:   what   it   really   is,and   how   it   can   affect   your   life"   ­

http://www.examiner.com/article/propaganda­what­it­really­is­and­how­it­can­affect­your­

life/10.08.2012;Examiner.com

 (посетен на 19.02.16)

11

Във   Великобритания

  връзките   с   обществеността   се   развиват   главно   на

правителствено   равнище.   Те   са   свързани   с   усилията   да   се   разясняват   и   да   се

популяризират   правителствените   политики   особено   в   сферите   на   здравеопазването,
образованието и социалните грижи. Преди 50­те години PR програмите за комерсиални

организации са рядкост. Изключение прави дейността на известния теоретик, лектор и
практик   Франк   Джефкинс,   който   през   1938   г.   провежда   първата   си   кампания   за

Лондонска   търговска   фирма.   През   1940   г.   се   публикува   първият   проспект   на
компанията “Шел” и се изработва първият й промоционен филм.

В Германия

 прилагането на професионални връзки с обществеността се свързва с

името на Алфред Круп – собственик на най­ силната промишлена корпорация, основа на

нацистката   военна   мощ.   Неговият   син   Фридрих   Круп   създава   през   1893   г.   първото
пресбюро на компанията, трансформирано през 1901 г. в отдел за връзки с пресата и

обществото.

1.2.

Дефиниране на пъблик рилейшънс

За понятието 

„пъблик рилейшънс“

 са публикувани стотици дефиниции. В интервю

от началото на 90­те години на ХХ век Ед. Бърнайз посочва: “

Специалистите по PR са

практикуващи   социолози.  Те съветват   компаниите  относно  такива  отношения  и

действия, които да водят до постигане на поддръжка от страна на публиките и въз

основа на нея – до жизнеспособност на организацията. А жизнеспособността на

организацията зависи изцяло от клиента

”. 

8

Изобилието на дефиниции, от една страна, смущава, но, от друга страна, може

лесно да бъде обяснено. Всъщност историята на пъблик рилейшънс показва един процес

на   теоретично   обобщение   въз   основа   на   продължителна   социална   практика   и
систематизация   на   опит.   Поради   това   дефинициите   се   стремят   да   опишат

функционално­технологичния   спектър   на   връзките   с   обществеността   или   да   изведат
тяхната отличителност като комуникационна практика. Тук ще бъдат приведени някои

от най­авторитетните определения за понятието „връзки с обществеността“.

9

Дефиниция на Рекс Харлоу

8 

https://mediamindshare.files.wordpress.com/2007/11/bulldogtekgroup­report.pdf

 (посетен на 22.02.16)

9 Стойков, Л. Управление на връзките с обществеността. София, 2012; с. 47­49

12

Тя   е   формулирана   през   1976   г.   на   основата   на   472   от   публикуваните   до   този

момент   определения.   Дефиницията   интерпретира   връзките   с   обществеността   (PR)  в

светлината на тяхната технологична специфика:

“Връзките   с   обществеността   са   отличителна   функция   на   управлението,

която помага:



да се установят и поддържат на взаимна основа комуникации за одобрение и

сътрудничество между една организация и нейните публики;



да се управляват проблемите и резултатите;



да   се   поддържа   информираност   у   мениджмънта   и   да   се   развива   неговата

отговорност към общественото мнение;



да се идентифицира и отчита общественият интерес;



управлението да бъде в течение и ефективно да използва промените, като се

предупреждава за предусещани тенденции към промяна на системата;



да се използват изследването, сондирането и етичните комуникационни техники

като принципни инструменти”.

10

Тук са изложени няколко основни идеи:
1. Връзките с обществеността (PR)  са функция на най­високото организационно

ниво – на мениджмънта;

2. Те “възпитават” мениджмънта да бъде отговорен пред общественото мнение и

да осъзнава необходимостта да се служи на обществения интерес;

3. PR­ът   е   двупосочна   комуникация,   която   цели   постигане   на   одобрение   и

сътрудничество между организацията и нейните публики;

4. Връзките с обществеността (PR)  са изследователска дейност – аналитична и

прогностична;

5. Те са поведение, което е подчинено на утвърдени професионални стандарти

(етичен кодекс).

11

Дефиниция на Британския институт за PR

10 

http://www.cipr.co.uk/content/about­us/about­cipr/about­pr/definition­debate

 (посете на 18.02.16)

11 Стойков, Л. Управление на връзките с обществеността. София, 2012; 55­56

13

Дейността “пъблик рилейшънс” се състои от целенасочени, планирани и изградени

на   принципа   на   приемствеността   усилия   за   установяване   и   поддържане   на   взаимно

разбиране между дадена организация и групите от хора (публиките), с които тя има
взаимоотношения” 

12

В това определение са изведени два много съществени аспекта в природата на PR­

a:

1. Планираният характер на PR­a и перманентността на процеса;
2. Двупосочността на разбирането. 

Дефиниция на Американското общество по PR

“Пъблик рилейшънс помагат на организацията и нейните публики да се адаптират

едни към други; 

Тези връзки са организационни усилия да се достигне до сътрудничество между

групи от хора;

PR­ът помага на организациите да взаимодействат и общуват резултатно със своите

ключови публики”.

13

Тук поставените акценти са върху:

1. PR­ът като двупосочен процес на адаптиране и сътрудничество;
2. PR­ът като преднамерено, подготвено и целенасочено усилие.

Дефиниция на Международната конференция на институтите за пъблик

рилейшънс, проведена в Мексико сити през 1978 г.

“Пъблик   рилейшънс“,   това   е   изкуството   и   социалната   наука   за   анализ   на

тенденциите,   предвиждане   на   техните   последици,   даване   на   препоръки   на
ръководителите на организацията и осъществяване на планирани програми за действие,

които да обслужат интересите на организацията и на обществото като цяло” 

14

Това определение се цени високо, защото демонстрира теоретичен консенсус. То

изразява една обща, съгласувана концепция на представителите на университетските и

12 

http://ebox.nbu.bg/mascomschoolprandmedia/92D30954­C871­4D27­8ED4­87879E297858_d16.html

(посетен на 21.02.16)

13 Jacques Ellul, 

http://www.brainyquote.com/quotes/quotes/j/jacquesell348467

.  (посетен на 19.02.16)

14 Джефкинс, Фр. (1993). Въведение в маркетинга, рекламата и пъблик рилейшънс. Варна: „Гранд

Варна мениджмънт и консултинг”, стр. 205.

14

консултантските общности на пъблик рилейшънс от цял свят. Счита се, че дефиницията
формулира модерното виждане за ПР не само за ХХ век, но и тенденциите за новото

столетие.

Заложените в дефиницията идеи могат да се сведат до следното:

(1)

PR­ът изследва и преценява ситуацията (т.нар. текущ имидж);

(2)

PR­ът планира програми за действие и ги реализират;

(3)

PR­ът   поо   своята   същност   е   тип   съветническа   функция   в   системата   на

мениджмънта;

(4)

PR­ът се стреми към полза както за организацията, така и за обществото;

(5)

PR­ът   е   социална   наука   и   приложно   изкуство   за   постигане   на   хармония   в

интересите при общуването;

15

Дефиниция на Скот Кътлип, Алин Сентър, Глен Брум – дава разгърнато

описание на основни PR функции

“Пъблик   рилейшънс   са   управленска   функция,   която   установява,   изгражда   и

поддържа взаимноизгодни връзки между организацията и различните публики, от които

зависи нейният успех или провал. Те са: 



планиране и създаване на поддържащи програми, ръководени от мениджмънта

на организацията; 



дейност за осъществяване на връзки между организацията и разнообразните и

последователни публики; 



наблюдение   над   реакциите,   мненията,   отношенията   и   поведението   вътре   и

навън от организацията; 



анализ на въздействието на организационната политика, процедури и действия

върху различните публики; 



приспособяване   на   тези   политики,   процедури   и   действия   за   избягване   на

конфликтите с публичните интереси и за оцеляване на организацията;



съветване   на   мениджмънта   за   изграждане   и   поддържане   на   двустепенна

комуникация между организацията и нейните публики; 

15 Узунова, Ю., Интерактивният PR : От общ. към успешни бизнескомуникации и обратно, София :

Ромина, 2005, стр. 90­92

15