НА ТЕМА:

„ТРУДОВИ И СЛУЖЕБНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ В

МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА”

СЪДЪРЖАНИЕ:

Наименование 

Страниц

а 

Увод

11­12

Глава първа: СЪЩНОСТ НА ТРУДОВИТЕ И 

СЛУЖЕБНИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ. 

ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ

1.

„Основи на трудовите правоотношения”

13­19

1.1.

„Трудов договор”

14­15

1.2.

„Трудово правоотношение”

15­19

2.

„Възникване, изменение и прекратяване на служебното
правоотношение”

20­23

3.

„Понятие за държавен служител”

24­33

3.1.

„Видове държавни служители”

26­27

3.2.

„Еволюция   на   нормативната   уредба,   касаеща
държавните служители”

27­33

3.2.1
.

„Анализ на старата нормативна уредба”

27­31

3.2.2
.

„Анализ на актуалната нормативна уредба”

31­33

4.

„Основни   отговорности   в   правоотношенията   на
държавния служител на Р България. Основни моменти”

34­47

4.1.

„Наказателна отговорност на държавните служители”

34­36

4.2.

„Административна  отговорност”

36­38

4.3.

„Дисциплинарна отговорност – основни насоки”

38­43

4.4.

„Гражданска отговорност”

43­47

Изводи към глава първа

48

Глава   втора:   СПЕЦИФИКА   НА   ТРУДОВИТЕ   И

СЛУЖЕБНИТЕ   ПРАВООТНОШЕНИЯ   В

МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА

1.

„Структура, функции и задачи на Министерство на 
отбраната”

49­57

2.

„Служебни и трудови правоотношения в Министерство
на отбраната”

57­67

3.

„Насоки за подобряване административно­
организационния статут на държавните служители по 
отношение техните права, задължения и отговорности”

68­71

Изводикъм глава втора

72

Общи изводи и препоръки

73­74

Заключение

75­76

Библиографска справка

77­79

2

УВОД

Правото   е   основен   стълб,   на   който   се   крепят   сложните

взаимоотношения между субектите в системата на държавното управление.
Ако разгледаме класическото определение за държавата като единство на
територия, население и власт, можем да достигнем до извода, че правото,
чрез което се реализира властта, е основополагащ елемент на държавата и
чрез нормите си реализира формата на държавно управление. Най­голям
интерес   за   правото   обаче   представлява   юридическата   дейност   на
администрацията   във   формата   на   държавновластническа,   изпълнителна
дейност.   Тя   е  резултат   от   волеви   прояви   и   постъпки   на   участващите   в
държавното управление правни субекти.

Отбраната на страната обединява дейностите на държавните органи,

институции,   организации   и   гражданите   за   изграждане   и   използване   на
отбранителни   способности   за   разкриване,   възпиране,   предотвратяване   и
противодействие на евентуална заплаха за националните интереси.

Системата за отбрана, като част от системата за национална сигурност,

включва органите за ръководство, командване и управление, въоръжените
сили, съответната инфраструктура, силите и средствата на министерствата
и ведомствата от централната администрация, специализираните  служби,
териториалната   администрация,   органите   на   местното   самоуправление,
търговските   дружества,   държавните   предприятия,   организациите   и
гражданите.

Държавната   служба   и   министерството   на   отбраната   стават

предпочитани   и   притегателна   сила   за   търсещите   работа,  заради   добрите
условия за работа и най­вече заради преференциалното отношение, което
има държавата към техния труд. В настоящата разработка се акцентира на
различията   между   служебните   и   трудовите   правоотношения   в
министерството   на   отбраната,   както   и   на   преференциите,   които   имат
служителите   в  държавната   администрация   в  сравнение  с  тези   в  частния
сектор. 

3

Тезата

 на настоящата дипломна работа е да се докаже твърдението, че

трудовите и служебните правоотношения в министерството на отбраната са
специфични и това произтича от особеността на труда, полаган в рамките
на ведомството.

Актуалността   на   проблема

  произтича   от   факта,   че   трудовите   и

служебните   правоотношения   в   министерството   на   отбраната   се
осъществяват   в   динамична   вътрешна   и   външнополитическа   обстановка,
което   налага   своевременно   адаптиране   и   прилагане   на   съответната
нормативна база. Членство на България в НАТО и ЕС налага прецизиране
на   компенциите   и   отговорностите   на   лицата,   осъществяващи   държавна
служба и особено на тези, заети в областта на сигурността и отбраната.

Обект

 на изследването са трудовите и служебните правоотношения в

министерството на отбраната.

Предмет  

на   цялостен   анализ   са   процесите   и   спецификата   на

осъществяване   на  трудовите   и   служебните   правоотношения   в
Министерството на отбраната.

Целта

  на   дипломната   работа   е   да   се   изследва   спецификата   на

трудовите и служебните правоотношения в министерството на отбраната и
на тази база да се предложат направления за тяхното осъвършенстване, а

задачите,

които се решават в дипломната работа са:

1. Разкриване   на  същността   на   трудовите   и   служебните

правоотношения и понятието „държавен служител”

2. Анализ на трудови и служебни правоотношения в министерство на

отбраната.

Методите

,   използвани   за   постигането   на   целта   и   задачите   на

дипломната   работа,   са   теоретичен   анализ   и   синтез,   сравнителен   анализ,
системен подход, статистически методи и инструменти. 

Настоящата   разработка   няма   претенции   за   изчерпателност   на

тематиката.   По­скоро   разработчикът   има   за   цел   да   постави   основите   и
рамките на едно бъдещо, по­задълбочено проучване по темата. Основната
идея   е   да   са   даде   оценка,   насоки   и   препоръки   за   оптимизиране   и

4

максимизиране   на   възможностите   за   бъдещо   развитие   на   анализираната
тема и проблематика.

5

ПЪРВА ГЛАВА

ТРУДОВИ И СЛУЖЕБНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ. 

ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ.

1. Основи на трудовите правоотношения. 

Трудовото право, в правната ни система, е сравнително нова сфера,

поради факта,  че дълго време работната сила и нейното предоставяне се е
уреждала с гражданското право като договор за наем на работна сила. В
България през 1905г. се създават първите трудово правни норми във връзка
със закрилата на женския и детски труд. По онова време най­съществени
закони   са   Наредба   –закон   за   трудовия   договор   и   Наредба­закон   за
колективния трудов договор от 1936г. 

Работната сила е неотделима част от индивида, защото той самият я

предоставя.   Оттук   следва   спецификата,   че   трудовите   правоотношения
винаги   имат   личен   характер,   поради   това,   че   служителите/работниците,
предоставящи работната сила са подчинени на работодателя си. 

Функциите на трудовите правоотношения са:

1.     за     закрила     –     при     трудовите     правоотношения

работника/служителя   е   в   подчинено   положение   и   трудовото   право   се
стреми да го закриля, чрез общи и специални (за деца, жени, трудоустроени)
условия и защити. Специалната закрила не прескача общата, а я надгражда;

2.  за  производство  –  отнася   се  до  нуждите  на   производството   и

службата и цели развитието на икономическите отношения. 

Основни източници са:



Конституцията на Република България, в която са посочени редица

трудови права;



Международни актове, по които Република България е страна;



Закони   и   кодекси  –   например   Кодекс   на   труда,   Търговски

закон, Гражданско процесуален кодекс  и други;



Подзаконови нормативни актове;

6

1.1 Трудов договор.

Трудовият     договор     е     двустранно     съглашение     между

работника/служителя и работодателя. За сключване на трудов договор е
необходимо съвпадения на волеизявленията на работника и работодателя,
т.к.   страните   са   равнопоставени.   Отсъствието   на   съвпадение   прави
невъзможно   сключването   на   трудов   договор.   Трудовият   договор
задължително се сключва в писмена форма. Всяка една от страните може да
поеме   инициативата   да   направи   предложение   за   сключване   на   трудов
договор, като направи това едностранно до другата страна. На практика
най­често   предложението   се   прави   от   лицето,   което   желае   да   стане
работник   или   служител,   като   отправи   писмена   молба   (заявление)   до
работодателя   за   назначаване.   Прилагат   се   определени   официални
документи, като лична карта, диплома за завършено образование, документ
за   придобита   специалност   или   квалификация,   документ   за   медицински
преглед при първично постъпване на работа или след прекъсване на работа
повече от 3 месеца, свидетелство за съдимост (ако такова се изисква за
длъжността), разрешение от Инспекция по труда (ако постъпващия е под 18
години).   След   като   предложението   е   направено   започват   преговори   за
сключване  на трудов договор, като те се водят свободно без специални
изисквания   и   процедури.   В   преговорите   по   взаимна   воля   страните
определят съдържанието на трудовия договор.

Самото съдържание определя обема на правата и задълженията на

страните.  Част   от   правата   и   задълженията   са  законово   определени   чрез
правни норми. Това законово съдържание не се определя от страните, а от
закона   –   въпроси   относно   продължителността   на   работното   време,
отпуските, трудова дисциплина и др. Втория елемент от съдържанието на
трудовия   договор   е   договорния,   т.е.   уговорените   условия   между
работниците/служителите и работодателя. Тези условия от своя страна се
делят на необходими и допълнителни или задължителни и факултативни.

7

Необходимите   (задължителни)   са   тези,   по   които   страните   по   трудовия
договор трябва да постигнат съгласие. Без тяхното наличие в съдържанието
на трудовия договор същият е недействителен. Тези необходими условия са
мястото, характера на работа и трудовото възнаграждение. Кодексът на
труда определя единствено тези три условия, по които по договорен път
страните следва да постигнат съгласие. 

1

1.2 Трудово правоотношение

Трудово правоотношение е термин, който се използва особено много

от юристите и то се явява ключова категория в трудовото право у нас и по
света.   За   целта   е   създаден   отделен   правен   отрасъл,   който   има   цел
регулацията   на   този   тип   взаимоотношения.   Трудовите   правоотношения
предполагат   полагане   на  зависим   труд  от   работниците.  Зависимостта   се
предопределя   от   това,   че   лицето,   което   полага   труд   е   носителят   на
работната сила. Съществува пряка зависимост между двете страни, като
най­често служителят е зависим икономически и организационно. За труда,
който той полага служителят получава възнаграждение, а в същото време
той трябва да спазва указанията и дори заповедите на работодателя. 

Правото, разбира се не е единственият отрасъл, в който се използва

понятието   „трудови   правоотношения“,   но   от   юридическа   гледна   точка
термините   са   изяснени   подробно   в   Кодекса   на   труда   на   страната

2

.

Трудовите правоотношения са регулирани от правната наука обществени
отношения   между   служителите,   които   се   наемат   на   работа   и
работодателите с цел полагане на зависим труд. Работниците на практика
участват посредством своя труд, за да създават блага и услуги за своите
работодатели   и   да   може   работната   сила   да   реализира   целите   си   и   да
осъществява   дейността   си.   На   практика   работниците   отдават   своята
работна сила, за да бъдат в интерес на своите работодатели. 

Основно страните в трудовите правоотношения са две – работодател

и работник, като всяка една от тях носи съответните права и задължения за

1

  Кодекс на труда, Сиби, 2004г.

2

 http://lex.bg/laws/ldoc/1594373121

8

полагането на зависим труд. В общия случай работникът (може да бъде
наричан още наемник, служител и т.нат) е физическо лице, което работи за
работодателя срещу съответното финансово възнаграждение. На практика
той   се   лишава   от   личната   си   свобода   и   става   по   един   или   друг   начин
икономически зависим от отсрещната страна. 

Финансовото   измерение   на   този   тип   правоотношения   прави

работникът зависим, защото благодарение на средствата, които получава
той може да съществува и намира своето място в света, в който живее. 

Освен   като   индивидуално   физическо   лице,   служителят   може   да

участва в този тип взаимоотношения и като общност от работници, които
имат трудово правоотношение с работодателя. Това е с други думи казано
трудовият   колектив,   който   представлява   една   общност,   изградена   от
работници и този колектив се управлява от Общо събрание на служителите.
Съществуването на трудови колективи не е толкова силно застъпено у нас,
за разлика от много други страни по света. Основните правомощия на този
тип колективи са описани в Кодекса на труда, като основно сред тях е това,
за разпределението на средствата за социално­битови и културни нужди. 

Другата страна в трудовите правоотношение е работодателят, като

дефиниция   за   това   отново   е   дадена   в   Кодекса   на   труда,   а   именно
работодател   „е   всяко   физическо   лице,   юридическо   лице   или   негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание   (предприятие,   учреждение,   организация,   кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно   наема   работници   или   служители   по   трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние   и   за   изпращане   за   изпълнение   на   работа   в   предприятие
ползвател;“

3

Подобно   на   работниците,   работодателите   също   имат   право   да

участват самостоятелно или под формата на колективи. Тук се намесват
синдикалните   организации   в   страната.   В   чл.   3   в   Кодекса   на   труда   е
записано, че държавата също може да участва в трудовите правоотношения.

3

 http://lex.bg/laws/ldoc/1594373121

9

Интересно тук е да се разгледат трудовите и след това и служебните

правоотношения   на   държавните   служители,   каквито   са   работещите   в
Министерството на отбраната, защото темата е фокусирана именно в тази
насока.   На   ръководните   позиции   в   администрацията   в   България   се
назначават служители по служебно правоотношение, а не по трудово. Тези
ръководни   карти   не   могат   да   осъществяват   дейност   по   трудово
правоотношение.   Ключовите   разлики   ще   бъдат   описани   по­надолу   в
разработката   по­подробно.  В  същото   време   е  важно   да   се  отбележи,  че
експертите в българската администрация имат право да се назначават както
по трудово, така и по служебно правоотношение.

4

Тук   важно   е   да   отбележим   какво   означава   терминът   държавен

служител, който ще бъде използват в настоящата разработка многократно.
Държавните служители са лица, които отговарят на условията заложени в
Закона за държавния служител, в т.ч.:



Те трябва да са поне на 18 години;



Да са български граждани;



Да не са поставяни под запрещение;



Да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер на

лишаване от свобода;



Да не са лишени от правото да заемат определена длъжност;



Да   отговарят   на   специфични   изисквания,   предвидени   в

нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

Лицето, което кандидатства за подобна длъжност следва да отговаря

на   всичките   условия   едновременно,  а   не  само   на   част   от   тях.  В  същия
момент обаче има и изисквания за несъвместимост – т.е. едно и също лице
не   може   да   бъде   едновременно   депутат,   общински   съветник,   едноличен
търговец, съдружник в търговски дружества и т.н. Има и изключения като
например   това,   че   лицето   има   право   да   преподава   във   висши   учебни
заведения. 

4

 Актуални проблеми на трудовото и осигурителното право. Т. 6, Българското трудово и осигурително 

право ­ мит и реалност : [доклади, представени на Национална научно­практическа конференция, София, 
2012] : в чест на 10­годишнината от създаването на катедра "Трудово и осигурително право" в Софийския 

университет "Св. Климент Охридски"

10

Държавните   служители   притежават   конкретен   статут   от   правна

гледна точка и има определени основания по какъв начин те могат да бъдат
привлечени в държавната администрация и кога техните правоотношения да
бъдат прекъснато. Едно лице приема статута на държавен служител, когато
той   бъде   зачислен   на   служба   в   съответния   държавен   орган   и   му   бъде
издаден   конкретен   документ   за   самото   назначаване.   След   този
административен   акт   той   вече   се   влиза   в   държавно­служебно
правоотношение   със   съответния   административен   орган   и   подробности
около   това   ще   бъдат   обсъдени   в   следващата   подчаст   на   настоящата
разработка. 

Трудовите   правоотношения   имат   своето   съдържание   и

характеристики   и  те   ще  бъдат   обсъдени   накратко   в  следващите  редове.
Съдържанието на този тип правоотношения се изразява във всички права и
задължения,   които   имат   работодателите   и   работниците   един   към   друг.
Малко   по   по­различен   начин   стои   въпросът   със   съдържанието   на
колективните   правоотношения,   но   общото   между   колективните   и
индивидуалните е, че и в двата случаи говорим за наемен труд. 

Основно те могат да бъдат разглеждани в две направления:



Трудови взаимоотношения в тесен смисъл (наричани още същински)

–   работната   сила   на   едно   лице   се   предоставя   за   ползване   на   друго.
Отношенията са предварително регламентирани на базата на:

1.

Заплата (или друг тип възнаграждение)

2.

Работно време

3.

Конкретни условия за труд (които следва да бъдат в синхрон с

българското законодателство и изискванията на компетентните органи) и
др.;



Трудови   правоотношения   в  широк   смисъл  –  в  този   случай   те  се

изключително   зависими   от   същинските   взаимоотношения,   защото   те   се
обуславят и се развиват успоредно на тях. В същото време те не се развиват
чрез предоставянето непременно на работна сила, която да се използва за

11

производството. Те могат да се използват за придобиването на конкретна
професионална квалификация, например.

Според   Изпълнителна   агенция   „Главна   инспекция   по   труда“

трудовата книжка е ключов документ показващ трудовите правоотношения
между работник и работодател. Именно в нея се вписват всички елементи,
които   свързват   трудовата   дейност   между   двете   страни   на   трудовите
правоотношения.   При   наемане   на   служител   на   работа,   работникът   се
задължава да предостави трудовата си книжка на работодателя. Ако това е
първа работа за служителя, работодателят в рамките на 5 дни следва да
извади подобен документ на своя служител. 

При промяна на трудовите условия, например промяна в заеманата

позиция   или   работната   заплата,   тези   промени   се   отразяват   незабавно   в
трудовата   книжка   на   служителя.   Тя   може   да   се   съхранява   както   от
работодателя,   така   и   от   служителя,   по   взаимна   уговорка.   Практиката
показва, че в случаите, когато работодателят съхранява трудовата книжка,
той   издава   съответния   документ   на   работника,   че   трудовата   книжка   се
намира при него. 

Според българското законодателство работната седмица в страната е

40 часова, като най­често тя се разпределя в рамките на 5 работни дни по 8
часа.   Съществуват   и   изключения,   които   на   база   на   спецификите   на
съответния бизнес или производствен цикъл, работодателят може в писмена
форма   да   промени   работното   време   на   служителите   като   увеличи
работното време за конкретен ден и да го компенсира от друг ден. За целта
обаче   той   следва   да   предупреди   Инспекцията   по   труда,   като
продължителността на работния ден не може да надвишава 10 часа. 

Икономическата и финансова криза засегна редица сектори у нас и по

света.   Това   беше   и   причината   редица   предприятия   и   работодатели   да
намалят работното време на служителите си поради намаляване на обема на
работата им. По закон това легитимно може да се случи за срок от до 3
месеца на годишна база, като предварително условията трябва да бъдат
съгласувани   със   синдикатите.   Непълно   работно   време   съществува   и   в
компании, които имат специфична сфера на дейност и производство, което

12

може да бъде сравнително по­опасно за здравето на служителите; ако се
рискува техният живот. По­краткият работен ден минимизира рисковете за
техния живот и здраве. 

Кодексът на труда разрешава и установяване на ненормиран работен

ден за определени категории работници, но това може да бъде реализирано
от работодателите само след предварителни консултации със синдикатите
(чл. 136­139 на Кодекса на труда

5

).

2. Възникване,   изменение   и   прекратяване   на   служебното

правоотношение.

Служителите в Министерството на отбраната са държавни служители

и   по   тази   причина   е   важно   да   са   разгледа   какви   са   трудовите
правоотношения   именно   на   тази   категория   служители.   Държавните
служители   са   лица,   които   са   назначени   в   държавната   администрация   и
заемат щатни длъжности, за което получават възнаграждения. Те са лицата,
които   подпомагат   органите   на   държавно   управление,   за   да   могат   те   да
осъществяват ефективно своите функции и правомощия.

На практика държавните служители имат служебни правоотношения

с държавата. Както се вижда, от изписаното по­горе съществува разлика
между   трудово   и   служебно   правоотношение,   като   служебното
правоотношение   възниква   тогава   когато   служителят   се   назначава   от
компетентен   държавен   орган.   Юридическият   факт,   въз   основа   на   който
възниква   това   правоотношение   е   заповед,   т.е.   индивидуален
административен акт.

6

Служебно   правоотношение     възниква   и   говорим   за   такова   тогава,

когато лицето, кандидатстващо за назначаване в държавната администрация
има правоотношение с органът, който го наема на работа. Самият акт по
назначаването в администрацията следва нормите на законодателството в
страната   и   по­точно   Закона   за   административното   производство   и   в
конкретния случай Закона за държавния служител

7

.

5

 Кодекса на труда­ чл. 136­139

6

 (чл. 6, ал. 1 от ЗДСл; чл. 9, ал. 1 от ЗДСл; чл. 11 и чл. 12 от ЗДСл)

7

 http://ar2.government.bg/ras/help/zdsl.html

13

Разграничавайки   и   в   същото   време   сравнявайки   служебното

правоотношение от трудовото право е важно да подчертаем, че служебните
правоотношения   не  са  подчинени   на  доктрините   на  трудовото   право,  за
разлика   от   трудовите   правоотношения.   Служебните   правоотношения   се
регламентират едностранно и не могат да бъдат обект на договорка.

Интересно   е   да   се   разгледа   и   по   какъв   начин   служебните

правоотношения могат да бъдат изменяни и какви са особеностите на този
процес.   Когато   говорим   за   служебни   правоотношения   на   държавни
служители в важно да се отбележи, че тези правоотношения не могат да
бъдат   изменяни   еднолично,   само   от   едната   страна,   освен   в   специфични
случаи,   описани   в   Закон   за   държавния   служител.   Така   например   един
служител в държавната администрация е преминал изпитателния срок от 1
година има право да бъде назначен в друга администрация, ако покрива
необходимите   условия   и   сключи   писмено   споразумения   с   органите   и   в
двете администрации (за която работи и с тази, за която иска да работи). 

Съществува и опция служителят само временно да се премести от

една   администрация   в   друга   след   като   сключи   писмено   споразумения   с
двата   органа.  Тези   правоотношения   могат   да   бъдат   прекратени   и   преди
установения  и договорения  срок  по  желание  на  самия  служител  или  на
приемащия   административен   орган.   Приемането   на   страната   ни   в
Европейския   съюз   дава   много   възможности   за   кариерно   израстване   и
развитие   на   служителите   в   държавната   администрация.   Така   например
държавните служители у нас имат възможността за срок до 4 години да
работят   и   да   бъдат   премествани   в   институции   на   ЕС.   Служителят
продължава   да   се   води   назначен   към   българската   администрация   и   да
получава заплата от нея. 

Освен   в   друг   орган   на   държавната   администрация,   държавните

служители могат да бъдат преназначавани и в същия орган, но на различна
от заеманата от него позиция. Ако позицията, към която той се стреми е по­
висока от заеманата към момента, тогава следва да бъде направен подбор.
Все пак предварително служителят следва да заяви това свое желание в

14

писмена   форма.   Преди   това   обаче   трябва   да   е   изтекъл   1­годишния
изпитателен срок на служителя. 

При   служебна   необходимост   държавният   служител   може   да   бъде

преместван   да   изпълнява   временно   друга   служба   в   рамките   на   същата
администрация.   Преместването   се   извършва   със   заповед   на   органа   по
назначаването за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна
година.

При отсъствие  на държавен служител изпълнението на служебните

задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг
държавен служител от състава на съответната администрация.

При трудоустрояване държавният служител се премества  на друга

подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия в 10­
дневен срок от издаване на предписание от здравните органи. Ако се появи
служебна необходимост административният орган, към който е назначен
може да командирова служителят за известен период от време в друг град
или населено място в рамките на същата администрация. Периодът не може
да е по­дълъг от 30 последователни дни; ако по­дълъг престой се налага –
тогава е необходимо служителят да изяви съгласието си в писмена форма.
Държавният   служител   получава   командировъчни   средства   за   престоя.
Администрацията,   към   която   е   назначено   лицето,   ако   получи   писмено
съгласие   от   служителят   може   да   го   изпрати   в   друга   администрация   за
период от до 2 години, като този срок може да бъде удължаван еднократно.
Заплатата и допълнителните възнаграждения в тези случаи лицето получава
от администрацията, в която е назначено.

8

В   следващите   параграфи   ще   разгледаме   как   служебните

правоотношения могат да бъдат прекратени и какви са особеностите в този
процес. Най­общо казано общите основания за това са описани подробно в
чл.   103   от   ЗДСл.   Доста   често   използвано   основание   е   това   по   взаимно
съгласие. Тук инициатор на прекратяването на служебните правоотношения
може да бъде всяка от страните. Независимо от това, в кого е инициативата,
тя следва да бъде предявена в писмена форма. Ответната страна трябва да

8

Глава IV от Закона за държавния служител (чл. 81­86а).

15