Емоцията   е   психично   състояние   на   индивида,   повлияно   от   различни   субекти   и 

обстоятелства. Процесът е свързан с вътрешни състояния на организма и има външна 

наблюдаема страна. Някои човешки емоции са първични  като страх,радост, гняв,тъга. 

Те   не   зависят   от   расова,   етническа,   полова   или   друг   тип   принадлежност.     Самото 

понятие емоционална интелигентност е въведено от Р. Бар-Он , като метаспособност, 

която показва доколко човек е в състояние да използва в поведението и общуването си 

всички свои други способности. 

  В съвременния свят ние постоянно сме заобиколени от човешки същества. Всички 

взаимоотношения,   които   установяваме   и   поддържаме,   моделират   нашия   опит   и 

биология.   Затова   се   нуждаем   освен   от   емоционална   и   от   социална   интелигентност. 

Емоционалните   способности   могат   да   се   усвояват   и   развиват,те   не   са   биологично 

предопределени. Тъй като емоциите подлежат на непрекъснато развитие , можем да 

кажем, че това ги прави интелигентни. Социалната интелигентност, от друга страна,  ни 

помага да знаем как да се свързваме с другите, да калкулираме отношенията с околните, 

както и да успеем да отчетем въздействието им върху нас и обратното - нашето върху 

тях.

За   разлика   от   концепцията   за   коефициента   за   интелигентност,   теорията   за 

емоционалната интелигентност е сравнително млада.  Даниъл Голман създава книга със 

заглавие " Емоционална интелигентност", която оказва влияние върху представите ни за 

качество   и   съвременно   организационно   обучение.   Теорията   за   емоционалната 

интелигентност се основава на философско- психологическата традиция за изучаване 

на емоциите. Казва се, че емоциите трудно се описват като явление и винаги са лични.

Същият автор издава и втора книга със заглавие " Новата социална интелигентност ", 

която е продължение на темата за емоционалната интелигентност.   Голман работейки 

върху   проучването   на   емоционалната   интелигентност   е   привлечен   от   специфичния 

набор   от   умения,   чрез   които   хората   могат   да   контролират   емоциите   си   и   да 

осъществяват позитивен контакт с околните.

Междуличностните отношения се моделират, не само под влияние на индивидуалното 

присъствие на двете страни поотделно, но и от още нещо. Например , по време на 

взаимодействието   помежду   ни"   проблясват"   и   "отшумяват"   определени   мимолетни 

процеси,   чиито   ефект   е   дълготраен.   Базирайки   се   на   открития   на   съвременната 

социална неврология , се доказва че 

човешкият мозък е единствената биосистема в 

нашите тела, която ни настройва на същата вълна, на която се намират и онези, с 

които контактуваме. 

Това ни позволява да се влияем от тяхното вътрешно състояние. 

Така че нашите преживявания играят важна роля - буквално доизвайват мозъка ни, а 

след това той започва да работи по своята нова форма.

В   книгата   на   Голман   се   обръща   сериозно   внимание   на   резултатите   от   емоциите   в 

отношенията ни с останалите хора. Емоциите достигат до всяка част на тялото ни, като 

създават водопад от хормони, а именно те регулират биосистемите , които свързват 

сърцето с имунната система.

Най-значимите   теории   за   емоционална   интелигентност   принадлежат   на   съвременни 

психолози като Х. Гарднър, Салъвей и т.н. В своята теория Гарднър въвежда понятието 

спектър на интелигентност, което включва различни полета като : вербална съставка, 

пространствено   мислене,   музикалност,   кинестетически   способности,   умения   за 

междуличностно   общуване,   интрапсихичен   капацитет   и   др.     Според   Салъвей 

емоционалната   интелигентност   включва   да   разбираш   личните   си   емоции   т.е.   да 

успяваме да разпознаваме чувствата си още с появата им. Освен това е важно да умеем 

да контролираме емоциите си т.е. да са адекватни на ситуациите. Също така се говори 

за мотивацията или контролът над емоциите е съобразен с преследването на някаква 

цел, да сме способни на емпатия и да притежаваме социална компетентност.

Трудът   на   хората   още   от   миналото   е   започнал   да   се   осъществява   по   групово 

организиран начин -  в рамките на някаква работилница, фабрика, учреждение, учебно 

заведение, болница и т.н.. Всички тези обществени образувания имат няколко общи 

характеристики, а именно : група хора,   упражняващи един вид съвместна дейност, 

която ги свърза по специфичен начин ; определена структура, възникнала на основата 

на   характера   на   трудовия   процес   и   на   различните   функции   ,   които   изпълняват 

участниците   в   него   ;   определена   структура,   формирана   на   основата   на   трайни 

междуличностни   взаимоотношения;   йерархия,   свързана   с   управление   на   хората   в 

процеса   на   труда.   Тези   неща   в   своята   съвкупност   формират   феномен,   който 

обозначаваме   с   понятието   организация.   Дават   се   различни   дефиниции   на 

организационното поведение, но една от тях е ,че е то е интердисциплинарна област , 

посветена на по-доброто разбиране  и управление на хората в процеса на труда. Науката 

е   едновременно   и   изследователски   и   приложно   ориентирана.   Организационното 

поведение   се   занимава   с   изследването   на   това,   което   хората   правят   в   дадена 

организация и как това поведение влияе върху работата на организацията. В последното 

десетилетие организациите усилено инвестират в развитието на т.нар. нежни умения на 

служителите   си.   В   списъка   от   нежни   умения   фигурират   доверието,   емпатията, 

приспособимостта, самоконтрола и таланта за екипност. Според специалистите 2 от 3 

способности   и   умения   на   служителите,   съществени   за   ефективната   им   работа   и 

успешното   им   представяне,   са   от   дадения   списък.   Подпомагайки   развитието   на   " 

нежните   умения   "   организационното   поведение   подпомага   и   развитието   на 

професионализма у хората. Социалната интелигентност, социалната компетентност са 

т.нар. "гъвкави" компетентности, които при промяна (криза, безработица, конкуренция) 

стават основни.

Някои автори свързват дисциплината Организационно поведение(ОП) с мениджмънта. 

Според   тях   мениджмънтът   е   процеса   на   работа   с   и   чрез   другите   за   постигане   на 

организационните   цели   по   ефективен   начин.   От   гледна   точка   на   Организационното 

поведение   централна   характеристика   на   тази   дефиниция   е   "да   работиш   със   и   чрез 

другите". Мениджмънтът се разглежда като изключително важен за функционирането и 

развитието   на   организационната   дейност,   която   на   свой   ред   също   е   подложена   на 

непрекъснато развитие и усъвършенстване. Според Питър Дракър главните задачи на 

мениджмънта са три : 1. да определя целите и мисията на организацията.2. да прави 

труда производителен и 3. да регулира социалните въздействия и отговорности. Освен 

това по отношение на втората задача казва, че : " Втората задача на мениджмънта е да 

прави   труда   производителен,   а   работниците-   хора,   които   се   реализират   чрез   своите 

постижения ." Така той подчертава важността на човешкия ресурс в организацията, 

което  е залегнало  и в основата   на  направлението ОП. В една  организация(трудова 

среда)   хората са подложени на постоянно взаимодействие и контакт помежду си. Ето 

защо   в   теориите   на   Голман   и   Гарднър   се   поставя   основен   акцент   върху   човешката 

способност   да   се   разбират   другите   /междуличностната     интелигентност   –

интерперсоналната интелигентност/. Изразява се в умението човек да може да създаде 

такъв точен модел за себе си, така че да може да се възползва от него.  Способностите 

,които   се   включват   в   интерперсоналната   интелигентност   са   лидерските   качества, 

способността   да   създаваме   приятелски   отношения   и   връзки,   способността   да   се 

справяме и да разрешаваме възникнали конфликти, уменията за социален анализ  и т.н . 

Както беше споменато при социалната интелигентност , така и сега става ясно, колко 

всъщност е важна интелигентността в сферата на междуличностното общуване.  Човек