1.Социалната психология като наука

Развитието на психологическото знание от момента, в който психологията започва да съществува 
като самостоятелна наука се развива в няколко посоки: 1. Търсене на обяснение за психичните 
заболявания-аномалии в развитието:2.изучаване на психичните характеристики обезпечаващи 
трудовата активност на човека:3.изследване на възможността да се направи разграничение м/у 
психичното здраве и психичната болест и да се окаже психологична помощ на хора, които имат 
проблеми но имат съхранено здраве:4.разкриване на възможността психологичните 
феномени/потребности, мотиви, ценности/да окажат влияние в/у възрастовото развитие и обучение 
на децата:5.търсене на връзка м/у активността на личността проявяваща се в рамките на соц. Среда, 
която хората живеят. Съществуват четири понятия: 1.Какво е индивид 2.Какво е индивидуалност 
3.човек и 4.личност. 

Индивидът

 е понятие отнасящо се до всеки биологичен вид и неговите 

представители т.е. всеки биологичен вид притежава определени характеристики, които определят 
неговото присъствие в животинския и биологичен свят. 

Индивидуалността 

 са строго специфичните 

характеристики, които принадлежат на точно определен представител на даден биологичен вид.. 

Човекът 

е представител на биологичен вид хомосапиенс и притежава специфични характеристики, 

които го отличават от другите биологични видове като реч, изправена походка, творческо 
въображение, наличие на съзнание. 

Личността

 е понятие, което се взаимства от древно гръцкия 

театър. С това понятие се обозначава маската, която използва актьора или рисунака на лицето 
изразяващ емоционалните състояния и характеровите черти на героя. В този смисъл понятието 
личност се идентифицира с ролята, която изпълнява човека при взаимодействието му с другите хора, 
това определя социалния смисъл на категорията личност. Социализирания човек е личността.
Тези основни категории в психологията намират своето отражение при основаването на социалното 
поведение на личността т.е. активност която тя проявява при взаимодействие с други хора както и 
формите на активност която демонстрира в резултат от това. Тази активност предопределя 
използването от личността на нейните специфични характеристики: - възприятие, - памет:- емоции:-
характер :-темперамент:-способности, за да може да се приспособи към съобществото на другите 
хора. От момента в който психологията се ангажира с изучаването на социалните структури, в които 
хората участват както и тяхната активност по отношение на социалната среда, в която живеят, 
гарантират необходимостта от създаването на нова научна област, която е пресечна точка м/у 
социологията и психологията, която се нарича социална психология. Като самостоятелна научна 
област 

социалната психология изучава закономерностите в развитието на психологичмните 

феномени в личността от гледна точка на нейното присъствие в различни социални общности.

Това определя два основни аспекта в анализа на тези закономерности които определят и двата 
аспекта на социалната психология на личността и социалната психология на групите.

2.Личността като социална категория

Дефинирането на личността като елемент от социалните отношения предопределя разглеждането й 
като самостоятелна научна категория обосноваваща наличието на специфични характеристики 
детерминарани от принадлежността й към различни обединения от хора, всъщност социалната 
активност е тази, която категоризира личността в социалната психология. Всички научни 
направления в психологията: дълбочинна психология – бихевиоризъм – гещалт психология – 
хуманистична психология – дейностна школа в психологията, поставят акцент в/у социалното 
поведение и неговата ефективност от гледна точка на психичната структура на личността. 
Създателите на всяко едно от научните направления търси да обоснове връзката м/у психичното и 
социалното в човека, отнова което активизира стимулира, мотивира, насочва и оценява човешкото 
поведение. Първият автор, който прави връзка м/у биологичните елементи в личността, нейното 
инстинктивно поведение със социална активност е Зигмунд Фройд.Анализирайки разказите на