XXII ПЕСЕН.

- Двубоят между Ахил и Хектор е кулминацията на поемата. Чрез образите им Омир 

разкрива единоборството на двама силни герои. В лицето на Ахил е показано 
стихийното войнство, а в лицето на Хектор - чувството на обществена и нравствена 

уравновесеност. Надарен с божествена красота и сила, Ахил е най- смелият вожд и 
войн на ахейската войска. Има силно развито чувство за чест и човешко 

достойнство.
- Хектор няма легендарната слава на Ахил, но също е прославен войн. 

Доказателство за голямата му смелост е убийството на Патрокъл и множеството , 
извършени под закрилата на Зевс. Ахил и Хектор си приличат по смелостта , силата 

и достойнството, но се различават по подбудите за участието в Троянската война. 
За Ахил бойното поле е място за лична изява, където може да получи така желаната 

слава и почести, но в никакъв случай не пламти за богатствата на Троя. Троянците 
стават негови лични противници едва след убийството на Патрокъл.

- Хектор е човекът, станал войн по задължение. На бойното поле той е воден от 
любовка към родния град, близките и семейството. Чувството за дълг не му 

позволява да остане безучастен във войната, то надделява над любовта към сина и 
съпругата му. Освен това, на бойното поле той събира най-хубавата слава за себе 

си и баща си Приам, докато при Ахил славата е единствено и само за него.
- Хектор остава сам пред Скейските порти. Ахил разбира, че Аполон го заблуждава 

и отдалечава от града и сам побягва към Троя. Приам и Хекуба зоват сина си 
Хектор да се прибере зад крепостните стени. Хектор размишлява как да постъпи - 

дали да свали доспехи и като молител да предложи обратно Елена или да се впусне 
в бой. Решава се на последното, но когато вижда Ахил се изплашва и започва да 

бяга. Зевс наблюдава нажален гонитбата и се опитва да склони останалите богове 
да спасят троянеца. Атина първа отхвърля това предложение, защото над Зевс е 

съдбата и дори върховният бог няма право да я променя. Зевс хвърля жребия и на 
Хектор се пада смъртния дял. Аполон го изоставя, а Атина подпомага Ахил. Приела 

вида на Деифоб, Хекторов брат, тя подлъгва Хектор да влезе в ръкопашен бой. 
Хектор напразно се опитва да склони предварително Ахил този, който излезе 

победител в двубоя да не осквернява трупа на победения. Ахил пронизва Хектор в 
шията, умиращ героя го моли отново да върне тялото му, но Ахил пак отказва. 

Връзва тялото на мъртвия Приамов син на колесницата си и го повлича по 
троянското поле. Андромаха дочува виковете на Хекуба, научава случилото се и 

оплаква своя съпруг.