Анализ и оценка на инвестиционни проекти
Същност на инвестициите
Инвестициите са част от съвкупния обществен продукт,
насочени към възпроизводство и усъвършенстване на основния
капитал. Те са средства, определяни от частта за натрупване на
брутния вътрешен продукт и от амортизационните отчисления за
възстановяване, изразходвани за създаване на нов и за
разширение, реконструкция, модернизация и възстановяване на
съществуващия основен капитал в отделната фирма.
Най-ефективно използване на инвестициите означава да се
достигне най-бързо нарастване на обема на производството и
увеличаване на задоволяване потребностите на пазара и
населението при относително най-малко разходи.
Обща характеристика на методите
Инвестиционните проекти изискват предварителна оценка
поради алтернативните възможности за влагане на капитали.
Изборът на най-подходящ вариант е изключително важен процес
за бъдещото развитие на фирмата. Заради това най-важен момент
в инвестиционната политика е анализът на финансовата
ефективност на инвестиционните проекти.
Методите на инвестиционния избор не осигуряват пълен
успех дори при перфектното им приложение, поради
вероятностния характер на ключовите икономически величини.
Открояват се две основни групи методи за вземане на
инвестиционни решения, в зависимост от това дали се основават
на концепцията за времевата стойност на парите или не. Това са
статичните методи
(прости), неотчитащи стойността на парите
във времето и
динамичните методи
(дисконтови), които са
отчитат времевата стойност на парите.
Основни методи за анализ на
инвестиционните проекти
Оценяването на инвестиционните проекти чрез
статистичните методи
се основава на съпоставянето на
парични потоци, без да се отчита времето, през което възникват.
Тези методи се наричат още и счетоводни, защото се основават на
прогнозиране на бъдещи отчетни данни от счетоводството на
фирмата, без тяхното преобразуване.
Статичните методи се отличават с това, че са лесни за
прилагане и не изискват допълнителна информация и специална
квалификация на лицето, извършващо оценката. Опитът показва,
че прилагането им води до рационални решения в следните
случаи:
Регулирана инфлация в ниски темпове;
Кратък инвестиционен период на проекти (2-3г.);
Като първоначален ориентир за реализацията на
проекта.
В литературата по инвестиции се посочват и в практиката се
използват следните статични методи:
Метод на сравняване на разходите;
Метод на срока на откупването;
Метод на средногодишна норма на възвръщаемост на
капитала (метод на относителната печалба);
Метод на броя на оборотите на инвестирания капитал;
Метод на минималната себестойност;
Метод на сравняването на аналитичната печалба.
Метод на срока на откупуването (Payback
period - PBP)
При прилагане на този метод се определя за колко време
инвеститорът ще си възвърне инвестирания капитал в резултат на
експлоатация на инвестиционния обект. Алгоритъмът по
прилагането му може да бъде представен чрез следните
процедури:
Изчислява се общия обем на инвестиционните разходи
по проекта (IC);
Изчисляват се нетните парични потоци от
експлоатацията на инвестиционния обект за всяка
отделна година (NCF
i
; i=1, 2,…,n);
Сумират се нетните парични потоци с натрупване и се
определя в кой момент те ще покрият инвестиционните
разходи.
=
PBP ICNCF
= =
NCF i 1nNCFin
Методът е подходящ за прилагане при инвестиционен избор
между проекти с близки по размер инвестиционни разходи,
близки по продължителност срокове на получаване на ефекта и
еднакъв по номинална стойност очакван финансов резултат.
Метод на минималната себестойност
Критерий за оценка при този метод е средногодишната
себестойност на продукцията, която ще се произвежда в резултат
на инвестицията. Методът се прилага в следната
последователност:
Изчисляват се т.нар. „приведени разходи“. Това са
инвестиционните разходи, средно на година:
=
IC ICN
Изчислява се средногодишният размер на текущите
производствени разходи (PC), като средна аритметична
Предмет: | Инвестиционен мениджмънт |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 10 |
Брой думи: | 1011 |
Брой символи: | 6620 |