И

НВЕСТИЦИИ

 

И

 

ЧЕСТНА

 

ПОЛИТИКА

 

д-р Красен Станчев,
Институт за пазарна икономика

Буквар

Честността е най-добрата политика, защото  е по-добра от всяка политика. В 
икономиката такава е политиката, която изключва или намалява контрола върху 
цените, печалбите и договорите.  
Тази политика води до намаляване на разходите по сделки и осъществяване на 
договори и увеличава стопанската свобода. 
Честността   следва   да   се   търси   в   отношенията   между   държавата,   нейните 
представители, т.е. бюрата и предприемачите. 
Предприемачите, в рамките на съществуващата свободата на избора, се стремят 
да намалят тези разходи (и увеличат печалбата си). Бюрата също  се стремят 
максимизират   своята   полезност.   За   разлика   от   предприемачите,   те   са 
организации   с   нестопанска   цел,   които   се   финансират   поне   частично   чрез 
разпределение на събрани от други средства (най-често данъци) или дарения. 

На   полюса   на   бюрото   стои   предлагането   на   стоки   или   услуги,   които   при 
нормална   отчетност   се   отразяват   като   дял   на   общите   разходи   на 
правителството.   На   страната   на   предприемачеството   стои   желанието   за 
предлагане   на   същите   или   други   стоки   и   услуги   с   цел   не   участие   в 
преразпределението, а в непосредствения дял на тези стоки и услуги на пазара. 
За   анализа   на   корупцията   е   от   принципно   значение   вярата,   че   на   пазара   и 
купувачът   и   продавачът   дават   по-малко   отколкото   получават.   Иначе   казано, 
непазарните механизми на увеличават разходите по сделките.

Честна политика и свобода

На основата на тези разсъждения, на първата среща на независими наблюдатели 
и   правителство   в   Боровец   (юли   1997)   представих   списък   на   извори   на 
корупция,   произтичащи   само   от   регламентирана   намеса   в   цени,   печалби   и 
директно   управление   на   стопанството.   Идеята   бе,   че   създадените   от   хората 
(правителството)   разпоредби   са   по-лесно   променими   в   сравнение   с 
неподлежащите   на   управление   нагласи   на   пазара.   Ако   тези   извори   бяха 
запушени или ограничени, разходите за водене на бизнес - предполага се - биха 
били по-ниски. Към средата на 1998 всички заговориха за корупция, а третата 
среща в Боровец посвети на въпроса специално заседание. 
Изглежда   професионалната   общност   вярва,   че   основанията   на   честната 
политика   и   свободата   са   едни   и   същи:   индексите   на   стопанската   свобода   и 
възприемането на корупцията, показват значително съвпадение на стойностите. 

Индекс на стопанската свобода - 

Economic Freedom Network 1997

N

ДЪРЖАВА

ИНДЕКС

N

ДЪРЖАВА

ИНДЕКС

1

Хонг Конг

9,6

69

Малта

6

2

Сингапур

9,4

72

Тунис

5,9

3

Нова Зеландия

9,2

74

Йордания

5,8

4

САЩ

9,1

77

Китай

5,6

5

Великобритания

9

79

Бразилия

5,5

6

Канада

8,8

79

Словения

5,5

7

Аржентина

8,7

79

Фиджи

5,5

8

Холандия

8,6

79

Мароко

5,5

8

Панама

8,6

85

Полша

5,3

8

Австралия

8,6

85

Индия

5,3

8

Люксембург

8,6

88

Бряг на слоновата кост

5,2

8

Ирландия

8,6

91

България

5,1

13 Швейцария

8,5

91

Иран

5,1

14 Япония

8,4

91

Русия

5,1

15 Дания

8,3

94

Сенегал

5

15 Норвегия

8,3

94

Нигер

5

17 Белгия

8,2

94

Камерун

5

17 Финландия

8,2

94

Пакистан

5

17 Германия

8,2

99

Чад

4,8

17 Ел Салвадор

8,2 104 Нигерия

4,6

21 Франция

8,1 104 Република Конго

4,6

22 Швеция

8 106 Бангладеш

4,4

22 Бахрейн

8 108 Румъния

4,3

24 Италия

7,9 109 Алжир

4,2

24 Чили

7,9 109 Украйна

4,2

24 Австрия

7,9 113 Сиера Леоне

4,1

24 Тайланд

7,9 113 Албания

4,1

24 Оман

7,9 117 Гвинея -Биссау

3,1

31 Боливия

7,8

Хърватско

няма данни

31 Испания

7,8

34 Исландия

7,7

34 Португалия

7,7

39 Кувейт

7,6

39 Перу

7,6

39 Тайван

7,6

44 Гърция

7,5

46 Мексико

7,4

46 Литва

7,4

48 Естония

7,3

49 Чехия

7,2

52 Латвия

7,1

52 Еквадор

7,1

55 Унгария

6,9

57 Словакия

6,8

62 Турция

6,3

63 Кипър

6,2

69 Израел

6

Избрани страни

?????? ?? ????????????? ????????

Transparency International ‘98

№

Държава

Индекс

№

Държава

Индекс

1

Дания

10

51

Салвадор

    3,6    

2

Финландия

   9,6    

52

Китай

    3,5    

3

Швеция

9,5

52

Замбия

    3,5    

4

Нова Зеландия

9,4

54

Турция

    3,4    

5

Исландия

9,3

55

Гана

    3,3    

6

Канада

9,2

56

Мексико

    3,3    

7

Сингапур

9,1

56

Филипините

    3,3    

8

Холандия

9,0

56

Сенегал

    3,3    

8

Норвегия

9,0

59

Бряг на слоновата кост

3,1

10

Швейцария

8,9

59

Гватемала

3,1

11

Австралия

8,7

61

Аржентина

3,0

11

Люксембург

8,7

61

Никарагуа

3,0

11

Великобритания

8,7

61

Румъния

3,0

14

Ирландия

   8,2    

61

Тайланд

3,0

15

Германия

   7,9    

61

Югославия

3,0

16

Хонг Конг

   7,8    

66

България

2,9

17

Австрия

   7,5    

66

Египет

2,9

17

САЩ

   7,5    

66

Индия

2,9

19

Израел

   7,1    

69

Боливия

2,8

20

Чили

   6,8    

69

Украйна

2,8

21

Франция

   6,7    

71

Латвия

2,7

22

Португалия

   6,5    

71

Пакистан

2,7

23

Ботсвана

   6,1    

73

Уганда

2,6

23

Испания

   6,1    

74

Кения

2,5

25

Япония

   5,8    

74

Виетнам

2,5

26

Естония

   5,7    

76

Русия

2,4

27

Коста Рика

   5,6    

77

Еквадор

2,3

28

Белгия

   5,4    

77

Венецуела

2,3

29

Малайзия

   5,3    

79

Колумбия

2,2

29

Намибия 

   5,3    

80

Индонезия

2,0

29

Тайван

   5,3    

81

Нигерия

1,9

32

Южна Африка

   5,2    

81

Танзания

1,9

33

Унгария

   5,0    

83

Хондурас

1,7

33

Мавриций

   5,0    

84

Парагвай

1,5

33

Тунис

   5,0    

85

Камерун

1,4

36

Гърция

   4,9    

37

Чехия

   4,8    

38

Йордания

   4,7    

39

Италия

   4,6    

39

Полша

   4,6    

41

Перу

   4,5    

42

Уругвай

   4,3    

43

Южна Кореа

   4,2    

43

Зимбабве

   4,2    

45

Малави

   4,1    

46

Бразилия

   4,0    

47

Беларус

   3,9    

47

Словакия

   3,9    

49

Ямайка

   3,8    

50

Мароко

   3,7    

Макар стопанската свобода да се мери обективно, а в индекса на корупцията да 
става дума за нагласи съвпаденията свидетелстват, че корупцията се възприема 
като липса на свобода.  

В противоположност на тази вяра, на последната среща в Боровец министър-
председателят сподели, че в България стопанската свобода се ограничава, за да 
се премахне корупцията.
Индексът на стопанската свобода се съставя според измеренията на следните 
групи показатели:

•

размер и влияние на правителството върху икономиката;

•

стопанска структура и използване на пазара;

•

парична политика и ценова стабилност;

•

правна структура и защита на частната собственост;

•

свобода на външната търговия и 

•

свобода на капиталовите пазари.

През 1997 г. за България индексът на стопанска свобода се е повишил. Преди 
(през   1995)   тя   се  намира   в   долната   група  страни   с  под   5  точки   рейтинг   на 
свободата,   като   със  своите   4.1   заема   87-мо   място   от   115   страни.   Сега   вече 
индексът е 5.1, но мястото е 91 (заедно с Иран и Русия) от вече 119 страни. 
Словения, която през 1995 е единствената централно-европейска страна след 
България, се е придвижила напред.
Миналогодишния прогрес на България по пътя на стопанската свобода е равен 
по   скорост   на  този   на  Полша,   макар  и  от   различна   начална  точка.   Ниският 
рейтинг   на   България   произтича   от   няколко   показателя,   важни   за   миналата 
година: ограничена либерализация на цените и външната търговия, високия дал 
държавна собственост в икономиката и практическото отсъствие на капиталов 
пазар.

Най-важното   обаче   е,  че  водещите   20  страни   по   признаците   на  стопанската 
свобода   са   в   ниския   праг   на   възприеманата   корупция.   От   възникващите 
европейски пазари в тази група са само  Чехия и Унгария, то те са най-напред и 
в   индекса на  свободата.   Интересно   е,  че  в   схващането   за  корумпираност   на 
средата   Румъния   изглежда   по-добре   от   България,   въпреки   и   индекса   на 
свободата е по-долу (заедно с Украйна и Албания).
Ако от тези съпоставки може да се направи някакъв извод, то той в никакъв 
случай не е, че ограничаването на стопанската свобода ще даде като резултат 
намаляването   на   корупцията.   Между   другото,   няма   особено   значение,   е 
индексът   на   корупцията   мери   обществено   мнение:   предчувствието,   че   тя   е 
правило я превръща в такова. 

Разрешаваща държава и инвестиционен процес

Сегашната   намеса   на   държавата   в   икономиката   е   донякъде   следствие   на 
обстоятелствата. Общата промяна в правилата и нагласите през 1996 и 1997, 
стопанската   нестабилност   и   спомена   за   нея   създават   дезориентираност   на 
нагласите. При представителите на държавата получаваме стремеж за събиране 
на   рента.   За  предприемачите   остава   сенчеста   стопанска   дейност,  сферата   на 
възможната  стопанска   свобода.   Като   нарицателно   нечестната   политика   и 
корупцията обхваща и едната, и другата страна в тези отношения. В по-тесен 
смисъл,   употребяван   напоследък   от   Световната   банка,   корупцията   е 
“злоупотреба   с   обществено   служебно   положение   с   цел   лично 
облагодетелстване” и се явява на страната на служителя и “неговото” бюро.

Като стопански феномен корупцията е разяждане на отношенията, правилата и 
ефективността. На равнището на единичния акт или поредица действия рентата 
(цената)   за   преминаване   през   бюрото   може   да   има   положителен   или 
отрицателен смисъл, т.е. сделката, в която  бюрото е посредник става или не 
става. Качеството  на средата за поредица или множество сделки се влошава, 
поради   блокирания   механизъм   на   търсене   и   прилагане   на   най-изгодните 
условия и най-низките разходи. Натрупаният ефект върху нетните инвестиции, 
спира растежа и намалява благосъстоянието.

Интересно е, че до преди 1991 в България, както и повече страни от Източна 
Европа, брутното образуване на основен капитал е сравнимо с това в страните с 
развита пазарна икономика. По-сетнешната динамика обаче е доста различна. 
От  около   30%   от   БВП   в   началото   на   десетилетието   брутните   инвестиции   в 
Румъния, България и Полша (при по-ниска отправна точка) падат до под 20% 
през 1992 г.  В Унгария спадът е през 1991 като  през 1994 се възстановяват 
началните равнища от около 22% от БВП. В Полша това става през 1995-1996, 
а в Румъния брутните инвестиции се връщат към 22-23% от БВП през 1995 г. 
Основните   причини   са   в   стопанската   нестабилност,   нагаждането   на 
икономиките   към   новите   пазари,   слабото   вътрешно   търсене   и   за   всички 
споменати страни освен Унгария - задържаната приватизация.  
Само   в   България   тези   причини   продължават   да   действат   в   пакет.   Брутното 
образуване   на   основен   капитал   пада   до   под   10%   от   през   1994,   след   това 
нараства до 15 на сто от БВП през 1995, за да спадне отново под 10 на сто през 
1996   и   да   останат   на   общо   взето   ниско   равнище   и   през   следващия   период 
(11.3% от БВП през 1997 и 7.12% през първото тримесечие на 1998).
Сравнението   на   инвестициите   през   съответните   периоди   на   1997   и   1998   г., 
както са отразени  в капиталовата и финансовата сметка, е също тревожно. За 
първото полугодие на 1997 тези инвестиции са 504.4 щатски долага, а за същия 
период на тази година - 299.1 щатски долара. Или намалението е с 40.7 на сто. 
Разликата идва от липсата на преки чужди инвестиции и отлива на портфейлни 
в края на миналата и тази година. Кредитът  през същия период е почти изцяло 
краткосрочен, като лихвения процент по депозитите е 3 на сто, а по кредитите 
-   14.   Причините   отново   са   в   забавената   приватизация,   неразвитостта   на 
капиталовите пазари и - вероятно - облагането на инвестициите в дълготрайни 
активи. 

Предполага се, че страната ще се присъедини  ефективно към чл. 4 и чл. 8 от 
устава   на   МВФ.   Това   ще   означава,   че   дискриминационни   мерки   спрямо 
конвертируемостта,   разменния   курс   и   движението   на   капитали   биха   били 
правно   недопустими.   Към   индекса   на   стопанската   свобода   за   България 
вероятно ще се добави още една точка.
На този фон прави впечатление, че очакванията на вътрешните предприемачи 
са песимистични, а чуждите не идват.
Предполагам,   обяснението   е   в   опита   за   едновременно   осъществяване   на 
несъвместими   стопанско-политически   стратегии:   освобождаване   на 
икономиката   в   смисъл   на   документално   присъединяване   към   практиките   на 
развитите икономики и замразяване на разрешаващата държава чрез контрол 
спрямо предприемачеството и инвестициите вътре в страната.

Разрешаващата държава може да се определи като функциониране на бюрата 
като места за получаване на рента.

В областта на приватизацията - регламентирания достъп до активи и услуги, 
преди традиционно  притежавани и предлагани от правителството  - България 
разполага   с   най-сложната   в   Източна   Европа   правна   уредба,   противоречива 
практика   и     липса   на   последователност.   В   областта   на   данъците   -   с 
конфискационен   режим,   който   не   зачита   правилото,   че   хората   произвеждат 
повече,  когато могат да задържат по-голяма част от онова, което са спечелили.
В   момента   в   страната   действат   82   нормативни   акта,   които   специално   се 
занимават   с   някаква   форма   на   лицензиране,   издаване   на   разрешение   или 
регистрация. От тях   20 се отнасят до военни действия, а десетина до чисто 
административни процедури или с разрешения за нестопанския сектор. Грубо 
казано, петдесетина   акта са със специални режими за стопанска дейност. Но 
това   не   е   всичко:   разрешителни,   регистрационни   и   лицензионни   режими   се 
изискват от над три пъти повече разпоредби на действащи закони.

Корупция, държавни предприятия и правила на играта

Противоположно на разпространената интуиция, емпиричните изследвания не 
показват,   че  непосредственото   управление   на   държавните   предприятия   е 
свързано с разпространение на корупция. 
В наше представително изследване на ролята на бюрокрацията в държавните 
предприятия,   проведено   с   помощта   на   Агенцията   за   социалноикономически 
анализи  на г-н Дочо   Михайлов  по  време на поредната смяна  управителните 
съвети миналата година, ИПИ зададе няколко въпроса, търсещи наличието на 
нагласи за злоупотреба със служебно положение у директорите.
Интересно е, че “правилата на играта” изглеждат на тези хора ясно определени 
по отношение на държавните предприятия и доста смътни, когато се отнася за 
страната като цяло.

Правила на играта 

Един отговор

Валиден процент

Държавни

Частни

Как държавата определя 

Напълно неясно

8.0

18.8

административните   правила 
за

Неясно

15.9

25.0

работа на 

Донякъде ясно

46.6

31.3

предприятията

Ясно

21.6

25.0

Напълно ясно

8.0

0

Може да се смята, че по отношение на “вътрешните” правила на организация на 
предприятия оценките са относително  еднакви и у директорите на държавни 
предприятия, и у тези от контролната група управители на частни фирми.

Един отговор

Валиден процент

Държавни

Частни

Няма такива правила

21.3

20

Ясни ли са “правилата 

Напълно неясни

6.4

5

на

Неясни

21.3

30

играта” в България

Донякъде ясни

39.4

35

Ясни

8.5

10

Напълно ясни

3.2

0

Същото единодушие се забелязва и по повод общите правила.

Валиден процент

20

5

30

35

10

0

21.3

6.4

21.3

39.4

8.5

3.2

0

5

10

15

20

25

30

35

40

Í ÿì à ò àêèâà ï ðàâèëà

Í àï úëí î  í åÿñí è

Í åÿñí è

Ä î í ÿêúäå ÿñí è

ß ñí è

Í àï úëí î  ÿñí è

Ä úðæàâí è
× àñò í è

Отговорите предполагат, че реалният проблем не е липсата на регулация, но 
липсата на ефективно прилагане на закона и икономически механизъм за 
стимулиране
.

мират  съответно  приложение  и  при управлението  на  ЕООД и  ЕАД,  в които 
държавата се явява единствен съдружник, респективно акционер. Специфика на 
еднолични   дружества   е,   че   техен   единствен   член   е   държавата   като 
публичноправен   субект.   Защитавайки   позицията   си   в   системата   на 
управлението   представителите   на   държавната   администрация   участват   в 
управлението на трансформинираните държавни предприятия в ЕООД и ЕАД, 
където държавата се явява като основен акционер.
Това се регламентира по ТЗ и със специален подзаконов режим, съдържащ се в 
Правилника   за   реда   за   упражняване   правата   на   собственост   на   държавата   в 
предприятията (правилника),  приет  с Постановление No.  7 на Министерския 
съвет от 25.01.1994г. (обн., ДВ, бр. 10 от 1994г.; изм. и доп., бр. 77 от 1994г., 
бр. 6, 31, 36 и 59 от 1995г., бр. 9, 77 и 88 от 1996, бр. 1, 10, 29, 33, 36, 50 и 119 
от   1997г.).   Основната   цел   на   този   правилник   е  да  уточни   приложението   на 
режима на управление по ТЗ към особеностите в управлението на едноличните 
търговски дружества с държавно участие.
Съгласно   чл.   2   от   правилника   правото   на   собственост   на   държавата   в 
едноличните дружества се упражнява от Министерския съвет, а според чл. 10, 
ал. 1  правителството  делегира  тези   свои   права  на  министър,   председател на 
комитет   или   ръководител   на   ведомство,   който   ги   осъществява   съобразно 
отрасловата си компетентност. Следователно правомощията на общо събрание 
и при двата вида търговски дружества се упражняват от съответния отраслов 
министър, председател на комитет или ръководител на ведомство, който издава 
за целта заповеди, имащи правната природа на решенията на общото събрание. 
Останалите органи за управление са същите - управител (управители) за ЕООД 
и съвет на директорите при избрана едностепенна система или управителен и 
надзорен   съвет   при   избрана   двустепенна   система   за   ЕАД.   Управленската 
структура на едноличните търговски дружества с държавно участие принципно 
по   нищо   не   се   отличава   от   управленската   структура   на   "обикновените" 
капиталови дружества, защото законовият режим е един и същ.
Когато  този собственик е държавата, представлявана от съответния отраслов 
министър, председател на комитет или ръководител на ведомство, проблемът се 
поставя с още по-голяма острота. Затова целият дух на правилника е в насока 
на ограничаване правата на управителя при ЕООД,  респективно  на съветите 
при   ЕАД  за   сметка   на   разширяване   на   компетенциите   на   общите   събрания, 
които   се   осъществяват   еднолично   от   съответния   министър,   председател   на 
комитет   или   ръководител   на   ведомството.   Изместване   на   управленските 
правомощия в посока на общото събрание е особено видимо само при ЕАД.

IV

. 

ОСНОВНИ

 

ИЗВОДИ

 

И

 

ПРЕПОРЪКИ

Изследването илюстрира някои празнини които съществуват в правната рамка 
на   регулиране   на   отношенията   между  държавата   и   икономическите   агенти, 
които създават възможност за бюрократизиране на отношенията в държавните 
предприятия.