КУРСОВА РАБОТА

по

МАКРОИКОНОМИКА

на тема:

ИНФЛАЦИЯ ИЛИ БЕЗРАБОТИЦА ­

КРИВАТА НА ФИЛИПС. 

КРИВАТА НА ФИЛИПС В ИЗБРАНИ

ДЪРЖАВИ.

Увод

Икономическата наука, от една страна, е икономическата активност,

чиято цел е да се получат икономически знания, а от друга ­ системата на

икономическо знание, която действа като резултат от научната продукция.
Един   от   най­трудните   проблеми   на   макроикономическата   политика   е

необходимостта от едновременния контрол на инфлацията и безработицата.

Инфлацията   и   безработицата   ­   това   са   много   сложни   социално­

икономически явления. Именно заради това  те засягат интересите на всеки
член на нашето общество.  Тези явления засягат в различна степен всяка

съвременна   икономика.  Инфлацията   и   безработицата   са   присъщите
спътници на пазарната икономика, където заедно „маршируват” в идентичен

марш,   като   едно   природно   бедствие,  последиците   от   които   са   сериозни
социално – икономически и пряко засягащи населението на територията на

която се случват тези процеси.

Ако   вземем,   например,   безработицата. Не   е   тайна,   че   за

трудоспособните   граждани,   търсещи   работа,   процесът   на   растеж   на
безработицата   често   е   катастрофален. Безработицата   има   много   често

тежки   последствия,   като   например   намаляване   на   доходите   и
покупателната   способност,   невъзможността   на   гражданите   да   подобрят

жилищните си условия, да не говорим за психологическите, а понякога и
физически последствия. И това е само един бегъл поглед към последиците

от нарастващата безработица.

Що се отнася до инфлацията, обикновено се свързва с покачването на

цените. В много от развиващите се икономики това явление има характер на
природно бедствие. Дори и да обсъдим въпроса по примера на населението

2

на, да речем, на региона, да не говорим за държавата като цяло, можем да

видим колко ужасни са последиците от инфлацията: все по­голям дефицит
в   производството,     пълна   дезорганизация,   изгорели   депозитите   на

населението   ­   хората   са   обеднели   в   рамките   на   няколко   часа,   губейки
понякога малкото, което трупат в продължение на години. Като правило,

най­засегнати   са   най­незащитените   групи   от   населението. Инфлацията   е
толкова стара, колкото самата пазарна икономика. 

Трябва да се отбележи, че дискусиите на икономисти по горните два

проблема:   темата   за   инфлацията   постоянно   се  пресича   с  безработицата,

както и обратното.

1. Връзката между безработицата и инфлацията: Кривата
на Филипс

Британски   икономист  Филипс,  в  края   на 50­те  г.  намира  връзката

между равнището на безработица и растежа на заплатите. Чрез анализ на

данните   от   повече   от   сто   години,   той   стига   до   заключението,   че   има
определено ниво на безработица (6­7%), където нивото на заплатите е с

постоянен   и   нулев   растеж.   Когато   безработица   падне   под   естествения
процент, се наблюдава бързо нарастване на заплатите, и обратно. В бъдеще,

с помощта на тезата за силната връзка и корелация между нарастването на
заплатите   и   цените,   този   модел   е   трансформиран   в   отношенията   на

безработица и темпа на увеличение на цените (инфлацията).

Кривата на Филипс, показва, че е налице стабилна и предсказуема

обратна   връзка   между   безработицата   и   инфлацията.   Това   потвърждава
кейнсианската теза, че инфлацията може да е висока само при незначителна

3

безработица, както и обратното. В икономиката има степен на заетост, в

която цената на практика не се разраства.

Кривата   на   Филипс,е     доста   добре   подкрепена   от   емпирични

изследвания на статистическите показатели на водещи страни през 50­те и
60­те   години.   По   това   време,   пълна   заетост   е   била   постигната   в   много

икономики. Що се отнася до дейности, насочени към по­нататъшен растеж
на производството и намаляване на безработицата, увеличаването на цените

се ускорява, както и обратното ­ спада на инфлацията бе придружено от
увеличаване на безработицата.

Има различни обяснения за съществуването на обратна връзка между

инфлацията   и   безработицата.   Отчасти   това   се   дължи   на   липсата   на

гъвкавост   на   пазара   на   труда,   имащ   отношение   към   структурата   на
заетостта, квалификацията, местоположението и т.н. Този факт води до

факта, че като се движи икономиката към пълна заетост в някои сегменти
на   пазара   на   труда,   безработицата   ще   остане   почти   без   промяна,  а   при

другият   ще   има   голямо   търсене.   Това   ще   окаже   влияние   върху
увеличаването   на   заплатите,   което   води   до   увеличаване   на   разходите   и

повишаване на цените. Макроикономическият резултат от този процес ще
бъде ускоряване на инфлацията.

Друго   обяснение   за   кривата   на   Филипс   е,   че   производителите

(особено монополи) по­лесно могат да постигнат увеличение на цените и

заплатите   в   периоди   на   икономически   растеж.   Високата   безработица
принуждава   редица   лица   да   приемат   по­ниски   заплати.   В   допълнение,

лошите   икономически   условия   предотвратяват   исканията   на
производителите да вдигнат цените. В обратната ситуация, тъй като може

да се доближи до пълна заетост, има нарастващо търсене на допълнителни

4