5. Подрастващият и престъплението.  1.Причини за

девиантно   поведение:   в   непълнолетния
антисоц.поведение   се   обуславя   от   фактора   на

обкръжението, в частност микросредата, но също и
от особеностите на личността свързани с начина им

на реагиране по отношение на жизнените неуспехи.
Според специалистите причините за девиациите на

подрастващите до 18г. и младите до 30г. са сходни.
В   осн.им   лежи   противоречието   м/у   относително

равномерно   разтящите   им   потребности   и   твърде
различните им възможности да ги задоволят, т.е. им

несъответствие   м/у   стремжите   и   соц.
организираните   средства   за   постигането   им.   Така

възможностите   на   отделния   индивид   зависят   от
неговия статус или този на родителите му,а мястото

в   соц.йерархия   е   различно.   Така   източникът   на
девиациите   извира   от   соц.неравенство,   не   равните

възможности достъпни за хората принадлежащи към
различни   страти.   У   подрастващите   и   младежите

соц.не= преживявано оит сблъсъка на потребности и
възможности   се   проявява     по   специфичен   начин:­

семантика на  понятията  „зрял” и „млад” индивид.
Във   всички   общества   те   означават   не   само

възрастови,   но   и   статусни   различия.   Понятието
зрялост   има   не   просто   описателно,   а   по­скоро

соц.ценностно   значение   предопределящо   някакво
не= поне във връзка с правата и задълженоята. На

всички   езици   пшонятието   млад   оказва   не   само
възраст,   но   и   зависим   подчинен   статус.

Следователно възрастовите различия допълнително
натоварват   преживяването   на   социалното   не=;   ­

лъсък   м/у   наличния   потенциал   изискванията   за
соц.зрялост.   противоречието   м/у   разтящите

потребности   на   хората   и   не=   възможности   за
задоволяването им у подрастващите добива особено

остър   х­р.   По   силата   на   сблъсъка   м/у   времето,
енергийния   потенциал   на   младостта,   бурното

развитие   на   физ.,   интелектуалните   и   емоц.   сили,
желанието за утвърждаване в света на възрастните

от една стран, а от друга – на нелната соц.зрялост,
дефицитът   на   професионален   и   жизнен   опит,

ниският неопределен  или  маргинален соц.статус; ­
проблемът за канализирането на енергията – това е

болезнен проблем на съвременната младеж свързан с
насочеността на активността към просоц.форми на

поведение,  до  колкото   подрастващия   има   особена
нужда   от   признание   и   себеутвърждаване.

Разочарованията от соц.свят обаче, го подтикват да
търси себе си, не само творчески, но и в нарочно

негативни постъпки – престъпления или „бягства”.
Най­типичните   форми   тук   са   като  протест.  За   да

тушират   чувството   си   за   непълноценност   и   да
покажат   принадлежност   към   света   на   възрастните

лесно стигат до злоупотеби и зависимости. Лица за
които насилието алкохола и наркотиците са чужди и

неразбираеми   светове   могат   да   предпочетът
доброволен   отказ   от   живота.   Тази   форма   на

суицидно поведение идва в => от неприемането на
соц.действителност   и   нежеланието   за

приспособяването към нея. 2. КОНЦЕПЦИЯТА ЗА
ДВОЙНИЯ   НЕУСПЕХ.   Отразява   действието   на

соц.психол.феномен   „ретризъм”     ­   отбягвам
отстъпва, който  обозначава   стремежа   към  бягство

от действителността и жизнените трудности. Такива
форми на поведение възникват при наличието на 2

обстоявтелства   –   продължителен   неуспех   в
преследването   на   целите   с   легални   средства   и

неспособност да се прибегне към незаконни начини
за тяхното постигане. Двойният неуспех води както

до индивидуално отстъпление така и до формиране
на   такива   субкултури.   В   соц.пространство   има

съобщества с преобладаващи образци на поведение,
които   се   различават   от   господстващите   за

обществото.   Те   изграждат   т.нар.   ценностно
нормативни   субкултури   формирали   се   в   =>   от

интегрирането на лица чиято дейност или представа
за   живота   несъответства   за   традиционната   за

обществото,  поради   което  последното се  отвърля.
Субкултурните общества са толкова по сплотени и

различни от обичайната култура, колкото по грубо я
отхвърлят,   за   това   групата   на   наркоманите   е   по

добре интегрирана в компанията на алкохолиците,
но по малко от съобществото на престъпниците или

осъдените.//Младежите   по   често   изграждат
субкултурна   група   от   зрелите   индивиди.   Това   е

лесно   обяснимо   защото   е   естествен   стремежа   за
обединение   в  условията   на  един     незаинтересован

свят   на   възрастните,   търсенето   на   позначими   за
младия  човек  приятелски  или  сексуални  контакти

на   привързаност,   разбирането   от   страна   на
връстниците   и   неразбирането   от   страна   на

възрастните.//Има   най­често   срещани   причини   за
формирането на ретриски субкултури: ­ личностна

неудовлетвореност   от   качестовото   на   живот;   ­
неспособност или невъзприемане на активни форми

за себеутвърждаване, преодоляване на конфликтни
ситуации, фрустрации; ­ потребност от общуване,от

референтна   група;   ­   интегриране   в   неформални
групи   като   следствие   от   натиска   оказван   от   соц.

контрол.//   Много   от   младежките   групи   са   соц.
неутрални или признати от обществото, други имат

ярко   изразен   противообществен   х­р.//Не
благополучието   в   сем.среда   е   главния   фактор   за

провала   на   младежката   социализация.   Веднъж
формирали

антиобществено

съзнание,

подрастващите   търсят   компенсации   най­често
включвайки   се  в   следните   обединения:  ­  случайна

група(предпочитаните   места   са   дискотеки,
заведения и др.Имат свои неписани групови норми и

ценности. Включването в такава група се преживява
като   освобождение   от   социалния   контрол   или   за

„отдъхване”  от тормоза. Деиствията извършени  от

човека в тълпа, анонимно, не се възприемат като

личнсотни);   ­   ретриска   група(   най­честите
занимания са свързани с безцелно прекарване на

времето, съмнителни развлечения, зависимости);
­   агресивна   група(   основава   се   на   най­

примитивните представи за ценности. Появила се
ощя   в   древността   до   днес   тя   съществува

практически   в   неизменян   вид.   Х­ни   черти   са
грубата   йерархична   структура,   силния   групов

натиск в/у отделния член, сериозните санкции за
нарушение   на   нормите.).//   Особено   типични   за

криминогенните   групи   са   механизмите   на
внушение   и   конформизъм.   Преминавайки   през

тях подрастващия изкарва вид школа по лъжлив
колективизъм,   риск,   романтика,   подлост,

вандализъм   и   жестокост.   Там   го   поддържат   и
стимулират материално, убеждават го че  може

всичко   и   даже   и   да   не   приема   стила   на
отношенията той все пак остава. Алтернативата

е извън групата, където е несигурно и си никой, а
найважното   за   него   е   общуването.//

Криминогенната   насоченост   на   групите   се
очертава   от   набор   количествени   и   качествени

характеристики: ­ присъствие в групата на вече
осъждани лица, които не работят; ­ злоупотеби с

алкохол  и   наркотици;  ­  увлечения  по  хазартни
игри;   ­   приоритетно   криминална   насоченост;   ­

изграждане на собствен жаргон,клетви, ритуали;
­ ясни механизми  за разпределние  на  ролите  и

функциите   при   извършване   на   престъпление;   ­
наличие на признат лидер с авторитарен стил на

управление.   3.   ОБЩ   ПРОФИЛ   НА
ПРЕСТЪПНОТО   ПОВЕДЕНИЕ.   В   структурата

на общата престъпност – детска и младежка се
отличават   някои   особености   –   кражбите,

вандализма и хулиганството представляват 75%
от извършените престъпления,повечето групови.

Особеност на насилствените престъпления, вкл.
Убийствата   и   тежките   телсни   повреди   е

изключително   неадекватната   мотивация   за
реакция   на   действия,   възптиемани   от   лицето

като   оскърбление.   Вероятния   психол.източник
тук   е   в   недоверието   към   възрастните.//   На

подрастващото   поколение   липсват   ясни
представи   за   отрицателното   влияние   върху

личността   ранните   хаотични   полови   контакти.
Всеки разследван юноша­изнасилвач е убеден, че

щом момичето е склонно да се уедини с него е
съгласно  на  полова  близост.//  Проучванията  на

този   тип   престъпления   очертават   някои
тенденции   –   престъпника   и   жертвата   заедно

употебяват   алкохол,   след   което   тя   губи
ориентация   в   обстановката   и   способност   за

оказване   на   съпротива;   ­   престъпника   знае   че
жертвата   е   била   изнасилвана   но   не   е   дала

публичност;   ­   след   случайно   запознанство
потърпевшата се уединява с младежа, той бързо

възприема постъпката й като сексуален стимул,
независимо   дали   има   реални   еротични

поощрения;   ­   чрез   сексуалнопредизвикателното
си   поведение,   жертвата   стимулира

посегателство.//   Типични   за   младежи­
правонарушители   са   няколко   вида   импулсивно

поведение   –   престъпление   в   състояние   на
дълбоко алкохолно опианение; ­ в състояние на

афект; ­ деяния на лица в състояния на болест
или   преумора;   ­   скотечни   престъпления.//   За

психол.анализ е от особено значение последния
тип   извършвани   спонтанно   за   сметка   на

носъзнавани регулатори на поведението, за това
криминалните   психолози   сериозно   фиксират

вниманието   си   към   неосъзнатите   мотиви   на
престъпното   поведение.//   Опитите   за

класификация   в   зависимост   от   природата   и
произхода   на   мотивите   преполагат

категоризация в няколко осносни групи: ­ първа
категория   е   показателна   за   типа   личности   със

завишена   самооценка,   агресивна   концепция   за
отношенията   си   с   другите,   променливо

настроение   и   силна   емоц.впечатлителност.   Тук
самата   структура   на   личността   енеосъзнатата

предпоставка   за   делинкветно   поведение.   Към
групата   принадлежът   лицата   с   негативна   соц.

идентичност,   подсъзнателно   избягващи
соц.контрол, обичайно водят бвздомен паразитен

живот.// Втората категория е типична за лицата с
компенстаорни   проявления,   формирали

комплекси   за   малоценност   и   занижена
самооценка. Лицето е   склонно   на   необмислени

рискови   постъпки,   физическо   насилие   и
агресивни   реакции.//   Третата   категория   се

свързва   със   закрепения   в   ранното   детство   по
механизма импринтинг, и отсрочен във времето

травматичен опит. Униженията и незаслуженото
жестоко   отношение   оставят   отпечатък   в

емоц.структура  на личността и при определени
условия   отключват   поява   на   съответстващи

форми на поведение. 

6.Проекции   на   професионалната   психология   в

юриспруденцията
1. Правомощие на психолога в ролята на консултант

и специалист.Прилагането на психологичните знания
има значение главно в разследването на деянията и

ресоциализацията на извършителите.Те обезличават
по­правилна   диагностига   и   индивидуален   подход

към лицето, избор на подходящите   за ситуацията
тактики   и   така   помагат   в   борбата   с

престъпността.Не   във   всички   случаи
правозащитните органи са компетентни да ползват

постиженията   на   психологията.   Тази   ниша   се
запълва   от   уменията   на   психолога.   Днес   той

подпомага   особено   предварителното   следствие
изпълнявайки роля в 3 основни форми.Иползването

на   психолога   в   роля   на   консултант   има   извън
процесуален х­р.Тази  форма  на  сътрудничество  се

практикува   при   набирането   на   следствена
информация   от   общопсихол.   порядък:   ­   данни   за

типичните  особености   на  възприятията,  паметта  и
мисленето на лица от различните възрастови групи; ­

за   характерното   вляние   на   псих.   процеси   в/у
поведението на човека; ­ за отражението на някои

псих.   състояния   (зависимости,   силен   страх).//
Консултации се дават и по конкретни наказателни

права:   ­   да   се   окаже   посоката   за   изграждане
личността   на   обвиняемия   в   зависимост   от   типа

извършено   престъпление;   ­  да  подскаже  възможни
източници   на   информация   за   този   човек;   ­   да

препоръча стилове на общуване за установяване на
контакт с него.// Сътрудничеството е особено ценно

при   разследването   на   дела   за   организирана
престъпност   и   групи   престъпления.   Тук

консултантите   съдействат   за:   ­   разкриване   на
групите и характера на връзките м/у участниците; ­

разясняване на сложното разпределение на ролите в
групата, както и психол. профили на лидерите им; ­

отркиване на уязвимите места с цел да се намерят
начини   за   неутрализирането   им.Помощта   на

психолога   не   се   ограничава   само   за   процеса   на
разследването.   Самото   естество   на   работа   на

следователите   предявява   изисквания   за
стресоустойчивост,   саморегулация   на   псих.

състояние.Тук   психолога   може   да   помогне:   ­   при
изработването на оптимален индивидуален режим на

работа;   ­   в   преодоляването   на   емоционалните
препятствия; ­ с изказването  на  предположения за

ефекти   на   професионалната   деформация.На
различни   нива   днес   работят   институции   за

подобряване  на  квалификацията   в  правозащитната
система. Все повече се внедрява комплексния метод

на   психол.   консултиране   под   формата   на
компютърна   психодиагностика   и   оказване   на

разнообразна   психол.   помощ.   Участниците   имат
възможност   за   самостоятелно   психол.   общуване,

индивидуално събеседване с психолог, включване в
психологични   тренинги   и   други   форми   за

психокорекция. За разлика от ролята на консултанта
тази на специалистта е регламентирана. Той може да

бъде привлечен към участие в правото на следствени
действия,   особено   по   време   на   разпита,   обиска,

огледа   на   местопрестъплението.   Резултатите   от
работата   му   се   фиксират   в   протокол   на

следтственото действие, а задачата на следователя е
да   им   придаде  доказателствена  стойност.//Законът

предвижда   и   участие   на   психолози   в   разпити   на
малолетни и непълнолетни правонарушители// –  за

сведения   които   да   помогнат   при   оценка   на
показания дадени от непълнолетни свидетели; ­ за

изграждане на тактика при провеждането на разпита;
­ за създаване на подходяща атмосфера по време на

разговорите   отчитащи   възможните   състояния   на
скованост,   напрегнатост,   страх,   недоверие   или

негативна   позиция   на   детето,   вина,   обърканост.//
Психологът   специалист   решава   аналогични   задачи

когато   участва   в   следствени   действия   и   по
отношение   на   лица   с   признаци   на   умствена

изостаналост.   Тук   съдействието   му   цели
установяването   на   контакт,   определяне   темата   на

разговор.   2.   Статус   на   психолога   като   експерт.
Същност   и   предназначение   на   съдебно­психол.

експертиза – представлява изследване, проверено от
вещо лице въз основа на специалните му познания в

психологията, с цел  да  се даде заключение, което
след   преценка   от   следователя   или   съда   да

представлява   доказателство   по   наказателно   дело.
Масовото съзнание често не разграничава понятията

психиатрична   и   психологична,   а   това   са   различни
типове   експретна   дейност.   Психиатричната

експертиза   подпомага   съда   при   решаването   на
въпроси   относно   юридическо   понятие,   душевно

здраве   на   обвиняемия,   неговата   вменяемост   или
психосоц.   подбуди   на   престъплението.   В   някои

случаи   закона   задължава   изслушването   на
психиатрична   експертиза:   ­   когато   има   съмнение

относно  вменяемостта  на  извършителя;  ­  когато  е
неясна   неговата   или   на   свидетеля   способност

правилно да възприема факти с оглед на психичното
си   състояние;   ­   когато   има   съмнение   в

достоверността   на   показанията;   ­   по   дела   на

непълнолетни за изясняване на въпроса дали са

разбирали   своето   деяние   и   значението   му.//
Заключението на психиатъра служи на съда при

решаването на делото по съществени проблеми, а
също и по отношение на наказанието. За разлика

от   психиатричната   експертиза,   предмет   на
психологичната са конкретни процеси, свойства,

състояние и механизми на психичната дейност на
лицето   със   значение   за   установяването   на

истината по делото.// Психологията се занимава
със  здравия  човек а  фокуса  на  изследването  е

личността   на   подескпертното   лице   (обвиняем,
пострадал, свидетел).Компетенциите на СПЕ са

особено   надеждни   в   следните   случаи:   ­
установяване   способността   подекспертния   да

осъзнава   значението   на   деянията   си   при
наличието на някакви признаци за изоставане в

развитието;   ­   установяване   на   способността   за
адекватно   възприемане   на   обстоятелствата   по

делото и даване на правилни указания за тях; ­
установяване   на   способнпостта   у   потърпевшия

по дела за изнасилване да разбират правилно х­ра
и значението на извършените с тях действия; ­

констатиране   на   наличие   или   отсъствие   на
състояние   на   афект   или   други   непатологични

емоц.   състояния   в   момента   на   извършване   на
престъплението,   споцобни   съществено   да

повлияят   действията   на   извършителя;   ­
установяване на водещите мотиви на поведение

или   мотивацията   на   отделните   постъпки   като
важни психол. обстоятелства х­ни за личността

на   изследвания;   ­   установяване   на
индивидуалните   особености   способни   да

повлияят   формирането   на   намерение   за
извършване   на   престъпление;   ­   установяване

структурата на престъпната група възоснова на
данни за личностните особености на членовете,

които   позволяват   заемането   на   лидерски   или
други   функции   в   йерархията   на   групата.//   В

компетенциите на СПЕ не се включват: ­ правни
квалификации на отделните постъпки; ­ морални

оценки   на   личността   или   поведението   на
подекспертният;   ­   решаване   на   въпроси   от

приоритета на медицинска диагностика. ЦЕЛИ,
задачи и методика на СПЕ. При назначаването на

СПЕ   въпросите   поставени   пред   психолога
експерт трябва да бъдат правилно формулирани.

Не трябва да излизат извън професионалната му
компетентност   и   да   носят   правов   х­р.   Да   се

съастави   изчерпателен   списък   на   въпроси
предлагани   на   експертите   по   различни   дела   е

невъзможно,   за   това   всички   разновидности   на
СПЕ се разглеждат като еталонни нуждаещи се

от   уточняване   и   конкретизация.//   По   правило
изследването   в   СПЕ   преминава   в   следната

последователност: ­ проучване от психолога на
зададените въпроси с цел осмисляне на предмета

на   СПЕ;   ­   формулиране   на   изследователските
задачи; ­ подбор на методиката; ­ провеждане на

изследването   (психолог.анализ   на   материалите
по делото, наблюдение на подекспертния, беседа

с   него,   прилагане   на   инструментариума   за
изучаване на психол.му особености); ­ анализ и

обработка   на   информацията;   ­   работа   със
специал.литература   (този   етап   не   е

задължителен);   ­   съставяне   на   експертно
заключение.//   Последното   наред   с   другия

фактологичен

материал

представлява

доказателство   по   делото.//   СПЕ   помага   за

разкриване   на   мотивите   и   опознаване   на
личността на извършителя, ограничава грешките

допуксани   от   съда   при   квалификацията   на
престъпленията,   обосновава   прилагането   на

подходящи ресоциализиращи въздействия.

7.СПЕ   на   емоц.   състояние.   1.ОСНОВАНИЯ   –
назначава се от следстваните или съдебни органи

когато   възниква   въпроса   за   възможното
квалифициране   на   деянието   като   извършено   в

състояние на „силно душевно вълнение”, и това
състояние   се   приема   от   законодателя   в

качеството на смекчаващовината обстоятелство.
Особено по дела за убийства и нанесени тежки

телесни   повреди.   Престъпленията   против
личността явно са завършващ етап на конфликта

между   извършителя   и   жертвата.  Развитието   на
конфликтните   ситуации   изобщо   винаги   се

съпровожда   с   нарастване   на   емоционалното
напрежение.   Този   факт   пречупен   през

особеностите   на   личността   активизира
състоянието   на   силно   душевно   вълнение   на

етрапа   предшестваш   извършването   на
насилствения   акт.   Тази   ситуация   се   взема

впредвид   от   съдопроизводството   а   за
квалифициране   на   престъплението   се   иска

заключението   на   експерта   психолог   с
особено   ??????   емоционално   напрежение   се

открояват състоянията на физиологичен афект,
стрес, фрустрация.// По правило тези състояния

са обичайния предмет на СПЕ.// 2.Психологична
феминология. А) Афект­има  кратковременен  и

взривен   характер,   често   съпътсван   от   ярко
изразени вегетативни  и вдигателни  проявления.

Формира се много бързо и буквално за секунди
може да стигне апогей. Възниквайки внезапно не

само за околните, но и за  носителя си понеже
интензифицира физическите и психични ресурси

на човека, го кара да извършва действия на които
е неспособен в обичайни условия. Състоянието

дезорганизира   и   рязко   снижава   поведенческия
контрол.   Възможно   е   да   предизвика   частична

амнезия   по   отношение   на   разигралите   се