Министерство на земеделието и храните

РАЗВИТИЕ НА

БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

В БЪЛГАРИЯ

София, 2014

I.

Увод

Биологичното земеделие 

е съвкупна система за управление на земеделието и

производство   на   храни,   в   която   се   съчетават   най­добрите   практики   по   отношение

опазването на околната среда, поддържа се висока степен на биологично разнообразие,
опазват се природните ресурси, прилагат се високи стандарти за хуманно отношение към

животните   и   методи   на   производство,   съобразени   с   предпочитанията   на   част   от
потребителите към продукти, произведени чрез използване на естествени вещества и

процеси. 

Схемата   за   биологично   земеделие   стартира   в   ЕС   през   1987   г.като   Дания   е

пионер   сред   Европейски   страни.   Реформата   от   1992   г.   на   Общата   селскостопанска
Политика   (ОСП)   представя   първото   основание   за   подпомагане   на   земеделските

производители за преминаване към или поддържане на биологичното производство с
финансиране от ЕС.

В световен мащаб, Европейският съюз е един от основните производители на

биологични   храни.   През   2011   г.   около   37   млн.   хектара   в   света   се   управляват   по

биологичен начин  

(Уилър и др., 2013 г.)

. Най­голяма част от биологичните площи се

намират в  Океания (12.2 млн. хектара) и Европа (10.60 млн. хектара, от които повече от

9.5 млн. хектара са в ЕС), следвани от Латинска Америка (6,9 млн. хектара), Азия (3,7
млн. хектара), Северна Америка (2,6 млн. хектара) и Африка (1,0 млн. хектара). 26% от

световните площи, управлявани по биологичен начин са в Европейския съюз. В края на
2011 г. повече от 9,5 млн. хектара земеделска земя се управляват по биологичен начин в

Европейския съюз в рамките на близо 240 000 стопанства.

През последните години пазарът на биологични продукти в ЕС се разраства

значително  (19,7 милиарда  евро с ръст от 9 % през 2011 г.). Успоредно с това през
последното десетилетие и броят на производителите на биологични продукти, и площта

за   биологично   производство   се   увеличават   с   бързи   темпове.   Всяка   година   500   000
хектара земеделска земя в Съюза се преобразуват в площ за биологично земеделие. За

периода 2000 — 2012 г. общата площ за биологично производство се е увеличила средно
с   6,7 %   годишно   и   възлиза   на   около   9,6 милиона   хектара,   което   е   5,4 %   от   общата

използвана земеделска площ в ЕС. Биологичната аквакултура също се разраства бързо
след въвеждането на правилата на ЕС през 2009 г. 

II. Законодателство в областта на биологичното земеделие

Общата цел на настоящата политика в областта на биологичното земеделие и на

нормативната уредба на ЕС е да се осигури устойчиво развитие на сектора. Очаква се
биологичното земеделие да следва развитието на пазара за биологични продукти в ЕС,

като   се   гарантира   сигурността   на   сектора.   Пазарът   за   биологични   продукти   се  е
разраснал  приблизително   четирикратно   в   периода   1999—2011   г.,   докато   за   десетте

години между 2000 и 2010 г. обработваемата площ за биологично земеделие в ЕС се е
увеличила  двойно. Разликата между производството и търсенето в ЕС се покрива от

вноса. Последиците от това са следните: 

– пропуснати възможности за производителите от ЕС; 

– риск от ограничаване на разширяването на пазара за биологични продукти;
– риск от намаляване на ползите за околната среда, свързани с биологичното

земеделие.

Необходимостта от подобряване на законодателството относно биологичното

производство е широко призната в сектора. Налице е също така недвусмислено съгласие,
че биологичното производство следва да остане близо до своите принципи.

2

Преразглеждането   на   законодателството   в   областта   на   биологичното

производство   е   част   от   Програмата   на  Европейската   комисия   за   пригодност   и

резултатност на регулаторната рамка. 

Преразглеждането   предоставя   възможност   за   привеждане   на   изпълнителните

правомощия, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, в
съответствие   с   разграничението   между   делегирани   и   изпълнителни   правомощия   на

Комисията,   въведено   с   членове   290   и   291   от   Договора   за   функционирането   на
Европейския Съюз (ДФЕС).

Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно

биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на

Регламент   (ЕС)   №   XXX/XXX   на   Европейския   парламент   и   на   Съвета   [регламент
относно официалния контрол] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета

цели   подобряване   на   законодателството   в   областта   на   биологичното
производство, като целите са:

(1) отстраняване   на   пречките   за   устойчиво   развитие   на   биологичното

производство в Съюза;

(2) гарантиране на лоялна конкуренция за земеделските стопани и оператори,

както   възможности   за   по­добро   функциониране   на   вътрешния   пазар,   запазване   или

подобряване на доверието на потребителите в биологичните продукти.

Предложението  за Регламент  на Европейския  парламент  и  на Съвета  относно

биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на
Регламент   (ЕС)   №   XXX/XXX   на   Европейския   парламент   и   на   Съвета   [регламент

относно официалния контрол] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета
води до допълнително хармонизиране в следните области: 

­ повишаване на  прозрачността, чрез конкретни разпоредби, във връзка с таксите,

които   могат   да   се   събират   за   контрол,   и   са   засилени   разпоредбите,   свързани   с

публичното оповестяване на операторите, заедно с информация за техния статус по
отношение на сертифицирането; 

­ въвеждане на групово сертифициране за малки земеделски стопани в Съюза с

оглед   на   намаляване   на   разходите   за   контрол   и   сертифициране   и   свързаната

административна тежест, укрепване на местните мрежи, които допринасят за по­добри
пазарни ниши и осигуряване на условия  на равнопоставеност с операторите в трети

държави;

­   засилено   проследяване   и   предотвратяване   на   некоректно   поведение,   чрез

въвеждане на конкретни разпоредби: операторите не могат да бъдат контролирани от
различни контролни или надзорни органи за същата група продукти на различните етапи

на веригата на биологично производство;

­   хармонизиране   на   действията,   които   трябва   да   се   предприемат   при

установяване   на   неразрешени   продукти   или   вещества,   чрез   въвеждане   на   конкретни
разпоредби. В този смисъл може да има случаи, при които земеделските стопани са

възпрепятствани   от   това   да   предлагат   на   пазара   своите   продукти   като   биологични
поради   неумишленото   наличие   на   неразрешени   продукти   или   вещества.   Възможно   е

държавите   членки   да   бъдат   оправомощени   да   отпуснат   национални   плащания   за
компенсиране на понесените в тези случаи загуби. Освен това държавите членки могат

да използват инструментите по общата селскостопанска политика, за да покрият изцяло
или отчасти тези загуби. 

­ осигуряване на равни възможности за биологичните оператори от Европейския

съюз и в трети държави, чрез адаптиране на търговския режим,   както и гарантиране

доверието на потребителите. Запазва се възможността за споразумения за равностойност
с   трети   държави,   докато   системата   на   едностранна   равностойност   е   преустановена.

Предложено е признаването на контролните органи да бъде постепенно изместено от

3

режим на съответствие.

Предложението  за   нов   регламент   в   областта   на   биологичното   производство

предвижда   опростявания,   разяснения   и   запълване   на   определени   празнини   в
законодателството. 

Биологичното   земеделие   е   важен   приоритет   в   политиката   за   развитие   на

земеделието в Република  България и един от акцентите на Общата селскостопанска
политика   за   периода   2014­2020   г.   Насърчаването   на   земеделските   производители   за
преминаване към или поддържане на биологично земеделие допринася едновременно за

:

опазване на околната среда 

­ укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и

предоставя   възможност   на   бъдещите   поколения   да   се   възползват   от   съхранената
природа; 

производство на здравословни храни 

­ тази форма на земеделие отговаря на

нуждите на нарастващия брой потребители, тъй като използва безопасни и прозрачни
методи на производство; 

социален ефект 

­ създава заетост в селските райони и повече

работни места в сравнение с конвенционалното земеделие. 

Министерство   на   земеделието   и   храните   осъществява   държавната   политика,

свързана   с   надзор   и   контрол   в   областта   на   биологичното   производство   и   гарантира
спазването на изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г.

относно   биологичното   производство   и   етикетирането   на   биологични   продукти   и   за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 

(ОВ, бр. L 189 от 20.7.2007 г., стр. 1) 

и неговите

регламенти за изпълнение, които образуват правната рамка в областта на биологичното
земеделие на равнище ЕС.

На   национално   ниво   правилата   за   биологично   производство   се   уреждат   със

Закона за прилагане на Общата организации на пазарите на земеделски продукти на

Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на
правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни,

животински   продукти,   продукти   от   аквакултури   и   храни,   тяхното   етикетиране   и
контрола върху производството и етикетирането.

С Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. се определят условията и редът за:
1. прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и

аквакултури,   растителни,   животински   продукти,   продукти   от   аквакултури   и   храни,
тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането им съгласно

изискванията   на   Регламент   (EО)   №   834/2007   и   Регламент   (ЕО)   №   889/2008   на
Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на

Регламент   (ЕО)   №   834/2007   на   Съвета   относно   биологичното   производство   и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,

етикетирането и контрола 

(ОВ, бр. L 250 от 18.9.2008 г., стр. 1)

;

2. създаване и поддържане на информационна база данни на:

а) производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни,

произведени по правилата за биологично производство;

б) лица, които осъществяват контрол за спазване на правилата за биологично

производство на земеделски продукти и храни и означаването им съгласно изискванията

на Регламент (EО) № 834/2007;

в) посевен, посадъчен материал и семена от картофи, произведени по правилата

на биологично производство;

3. прилагане на правила за преход към биологично производство;

4. прилагане  на правила  за внос от трети държави  на биологични  растения,

животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и

храни   съгласно   изискванията   на   Регламент   (ЕО)   №   1235/2008   на   Комисията   от   8
декември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО)

4

№ 834/2007 на Съвета по отношение на режима за внос на биологични продукти от трети
държави 

(ОВ, бр. L 334 от 12.12.2008 г.)

;

5. издаване на разрешение за контролна дейност и последващ официален надзор

върху дейността на контролиращите лица;

6.   състава   и   функциите   на   постоянната   междуведомствена   консултативна

комисия по биологично земеделие;

7. официален контрол на биологично произведени земеделски продукти и храни

в търговската мрежа по чл. 25а, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС.

Във връзка с влизането в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) № 392/2013 на

Комисията от 1 януари 2014 г., който изменя и допълва мерките за контрол, определени

в Регламент (ЕО) № 889/2008 по отношение на: засилен обмен на информация между
контролиращите   лица,   компетентните   органи,   както   и   между   държавите­членки   и

Комисията;   засилване   на   ролята   на   анализа   на   риска;   повишаване   на   изискванията,
свързани с дейностите по надзор над контролиращите лица от страна на компетентните

органи, е необходимо  държавите­членки да предприемат    действия  по изпълнение  и
прилагане   на   новите   разпоредби.   В   тази   връзка   отдел   „Биологично   земеделие”   е

предприел   действия   по   промяна   в   националното   законодателство,   а   именно:
разширяване   обхвата   на     Наредба   №   1   от   7   февруари   2013   г.   в   съответствие   с

разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 392/2013 на Комисията. Наредба за
изменение   и   допълнение   на   Наредба   №   1   от   2013   г.   за   прилагане   на   правилата   на

биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху

производството и eтикетирането (ДВ, бр. 16 от 2013 г.) е публикувана в брой 63 от  01
август 2014 г.на Държавен вестник на Република България.

Приемането   на   Наредба   за   изменение   и   допълнение   на   Наредба   №   1   от   7

февруари 2013 г. е нормативна основа за постигане на следните по­важни резултати:

1. Развитие на биологичното земеделие в България като един от приоритетите

на Министерство на земеделието и храните и на Европейската Комисия в проектите на

програмни документи за развитие на ОСП през периода 2014­2020 г. Чрез развитие и
приоритизаране на биологичното земеделие могат да се постигнат някои от целите на

Програмата на правителството за европейско развитие на България, свързани с развитие
на   земеделието   като   основен   фактор   за   общо   икономическо   развитие   на   страната.

Биологичното земеделие подпомага държавната политика в областта на земеделието по
отношение   на   устойчиво   управление   на   природните   ресурси,   спазване   на   високи

стандарти за качество и безопасност на храните и хуманно отношение към животните.
Освен това то допринася за развитието на жизнеспособни селски райони.

2. Запазване на положителните тенденции, свързани с увеличаване на броя на

операторите и размера на площите, включени в система на контрол, както и нарастване

на   видовото   разнообразие   на   отглежданите   по   биологичен   начин   култури   и
селскостопански животни.  

3. Гарантиране на официалния контрол и надзор на биологичното производство

чрез осъществяване на контрол на дейността на контролиращите лица на биологично

производство на основание на чл. 27, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и чл. 18, ал. 2
от  Закона за прилагане на Общата организация на пазара на земеделски продукти на

Европейския съюз. 

4.   Поддържане   на   регистъра   за   база   данни   на   лицата,   които   осъществяват

контрол за  спазване на правилата за биологично производство на земеделски продукти и
храни и означаването им съгласно изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 и на

производители,   преработватели   и   търговци   на   земеделски   продукти   и   храни,
произведени по правилата за биологично производство.

5

5. Одобряване на контролиращи лица на територията на Република България за

извършване на контролна дейност по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007.

6.   Въвеждането   на   нов   раздел   V,   от   глава   V   „Обмен   на   информация”,   ще

осигури  по­добро взаимодействие между различните институции.

III. Контролиращи лица

Съгласно   чл.   18   от   ЗПООПЗПЕС   контролът   за   спазване   правилата   на

биологичното   производство   се   осъществява   от   контролиращи   лица.   Контролиращите
лица са местни и чуждестранни лица – търговци по смисъла на Търговския закон или на

законодателството   на   държава­членка   на   ЕС,   или   на   държава   –   страна   по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение

от министъра на земеделието и храните.

Съгласно разпоредбите на чл. 19 и/или 20 от ЗПООПЗПЕС, контролиращите

лица   трябва   да   представят   сертификат   за   акредитация,   с   който   се   удостоверява
съответствие с изискванията на стандарт EN 45 011, съответно ISO/IEC Guide 65, както

и сключен договор с акредитирана лаборатория за извършване на анализи.

През 2013 г. контрол за спазване на правилата за биологично производство на

земеделски продукти и храни и означаването им съгласно изискванията на Регламент
(EО) № 834/2007 и националното законодателство са извършвали 11 контролиращи лица:

„Балкан   Биосерт”   ООД,   „Кю   Сертификейшън”   АД,   „СЕРЕС   –   Сертификация   на
екологични   стандарти”   ООД,   „Лакон”   ООД,  „Би   Си   Ес   Оеко   –   Гаранти”   ООД,

Дружество „Контрол Юнион Сертификейшънс”, „А Серт Европейска организация по
сертифициране” АД, „Институт за контрол на биологични продукти” АД (Институт Био

Еллас),   „Екогрупо   Италия”   ООД   с   клон   „Екогрупо   Италия­клон   България”,
„Биоагричерт Италия България” ЕООД, „СЖС България” ЕООД.

През 2014 г. са издадени разрешения съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от

ЗПООПЗПЕС     на   контролиращите   лица  "Булгарконтрола"   АД   и   ТП   "Австрия   Био

Гаранти".

През 2013 г. са извършени годишни надзорни проверки на всички, одобрени от

министъра   на   земеделието   и   храните,   контролиращи   лица,   като   резултатите   от
проверките   показват   компетентност,   обективност   и   ефективност   на   извършвания

контрол. 

IV.

Брой оператори (производители, преработватели, търговци) в система

на контрол

В   последните   няколко   години   Биологичното   земеделие   е   един   от   секторите,

който в условията на криза се развива с бързи темпове, като непрекъснато нарастват
площите и броя на операторите, включени в система на контрол.

Причините са свързани с:



Усилията на МЗХ в партньорство с бизнеса и неправителствените организации в

сектора за популяризиране на ползите за производителите и потребителите на този вид
продукти и храни; 



Подпомагане   на   биологичните   производители   по   Програмата   за   развитие   на

селските райони; 



Осъзнатите ползи за околната среда и селските райони; 



Осведомеността и желанието на потребителите да се хранят здравословно;

6