СЪДЪРЖАНИЕ:

1.

ПРАВЕН СТАТУТ......................................................................................................

2.

ПРЕДМЕТ

НА 

ДЕЙНОСТ..........................................................................................

3.

ТЕХНОЛОГИЯ НА 

ПРОИЗВОДСТВОТО……………………………………………………...............

4.

ПЕРСОНАЛ..............................................................................................................

5.

ПРОИЗВОДСТВЕНА 

СТРУКТУРА…………………………………………………………………………

….

6.

УПРАВЛЕНСКА 

СТРУКТУРА.....................................................................................

7.

СТРАТЕГИИ

НА 

ФИРМАТА.......................................................................................

1.

ПРАВЕН СТАТУТ

След   обстойна   преценка   на   предимствата   и   недостатъците   на   различните 

юридически форми, собствениците на фирма „СИЛК“ са преценили, че е най-удачно да се 
учреди   дружество   с   ограничена   отговорност.   Тази   правна   форма   е   подходяща,   защото 
съдружниците не отговарят за задълженията на организацията с личното си имущество, а 
до   размера   на   регистрирания   капитал.   Адресът   на   регистрация   на   дружеството   е   гр. 
Хасково, бул. „Сан Стефано“ № 7. Фирмата е основана от шестима съдружници, които 
имат следните дялове:



Тансу Халил – притежава най-голям дял от компанията - 20%; 



Ива Дончева - притежава 16% дял;



Мария Петрова – притежава 16% дял;



Петя Илиева – притежава 16% дял;



Юзге Адил – притежава 16% дял;



Хатидже Фами – притежава 16% дял.

2.

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ

 „Силк“ ООД е основана през 2013 г. като предприятие за отглеждане на копринени 

буби,  първична преработка на пашкули и производство на тъкани от коприна. От тогава 
насам   производствените   мощности   на   фирмата   непрекъснато   се   обновяват   с   нови 
технически и технологични решения в областта на копринената индустрия. 

Бубарството е производство, което има бъдеще. Готовата продукция, т.е. пашкулите, 

се добива за около 30 дни. Първо, отрасълът е екологичен, второ - доходен, и трето - 
материята   винаги   ще   се   търси.   Коприната   със   своите   прекрасни   качества   -   нежност, 
красота, блясък, а също така и осигуряваща проветривост на човешкото тяло, позволява да 
е търсена материя.

Климатът в гр. Хасково и околността е преходен и се обуславя от континенталното 

влияние   от   север   и   средиземноморското   от   юг.   Близостта   до   Бяло   море,   сравнително 
ниските   хребети   на   Източните   Родопи   и   лесното   проникване   на   по-топъл   въздух   по 
долината на река Марица  създават благоприятни условия за отглеждането на черничеви 
насаждения   и   копринени   буби.   Именно   поради   тази   причина   избрахме   да   развиваме 
дейността си в област Хасково.

3.

ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

В началото на развитието на нашия бизнес, ние използвахме старите черничеви 

градини в община Свиленград, които бяха в основата на производството през първите две 
години. Освен използваните стари черничеви градини, „СИЛК“ ООД притежава 50 ДКА 
собствени черничеви насаждения в село Черногорово, област Хасково.

Сортовете черници, които избрахме са „Враца-1″,“Кинриу“ и „Кокузо-21“.   Те са 

най-добрите   сортове   черници   ,включени   в   листата   на   Държавната   сортова   комисия   за 
размножаване. Характеризират се с много добър растеж и развитие, висока продуктивност 
и хранителни качества на листата. Съображенията ни да се засадят повече от един сорт 
черници е във връзка с избягване на риска от климатични и други увреждания.

Помещенията за отглеждане на копринените буби трябва да бъдат чисти и да бъдат 

редовно проветрявани. Честата обмяна на въздуха в тях е необходима, защото спомага за 
регулиране на температурно-влажностния режим на бубите. Проветряване в помещенията 
се извършва на всеки 2 часа по 20 минути, а през последния стадий на развитие на бубите 
прозорците или вратите на помещенията са отворени през цялото денонощие. 

При силен въздушен поток се нарушава дихателния обмен на бубите, засилва се 

изпарението на вода и съответно температурата на тялото им се понижава. Всичко това 
води до физиологични разстройства и заболявания на бубите. Черничевият лист също бива 
засегнат от силния въздушен поток, тъй като при наличието на такъв, увяхва по-бързо и 
вече не е толкова апетитен за бубите.

Друг важен фактор, който е определящ за пълноценното развитие на копринените 

буби, е светлината в помещенията за бубохранене.  Ярката слънчева светлина е пречка в 
развитието   и   растежа   на   бубите.   За   протичане   на   основните   жизнени   процеси   те   се 
нуждаят от разсеяна светлина. 

Най-важният елемент за получаване на здрави буби и за гарантиране на висока 

продукция с добро качество на пашкулите е инкубацията на бубеното семе.

Люпилните са обзаведени така, че на 1 кв. м. площ са разположени 12 кутии с 

бубено семе. То се залага за инкубация така, че началото на пролетното бубохранене да 
съвпадне с развитието на първите черници. През целия период на инкубация на бубеното 
семе се поддържа постоянна температура в рамките на 25 – 27 °С и 75 – 85%

влажност. На 

десетия ден от началото на инкубацията семената побеляват и се появяват първите буби. 

В този момент трябва да се извърши пълно затъмняване, като на прозорците се 

поставят черни завеси, етажерките със семената да се покрият от всички страни с черни 
платна,   а   на   вратите   се   поставят   завеси   от   черен   плат.   Преди   затъмняването   върху 
семената в тепсийките се слагат листа от перфорирана хартия, която да ги покрива плътно. 
Рано сутрин, в 4 часа на 13-ия ден, люпилнята се осветява и до 10 часа се излюпват над 

94% от бубите. Те се захранват с   листата на черничевите дървета. След около 2 часа 
перфорираната хартия заедно с бубите се повдига, а черупките и неизлюпените семена се 
изхвърлят   и   изгарят.   Излюпените   и   захранени   буби   се   раздават   на   бубохранителите 
веднага през същия ден.

В края на своето развитие (около 30 дни от началото на бубохраненето) бубите 

престават да се хранят и търсят подходящо място за завиване на пашкулите. 

Обирането и сортирането на пашкулите е един от важните моменти в технологията, 

от който до голяма степен зависи формиране на реални изкупни цени, удовлетворяващи 
производителите. При поддържане на оптимални условия пашкулите се обират в периода 
8 - 10 ден от масовото покачване на бубите на храстите. Това е период достатъчен за 
изплитане на пашкулната нишка от всички покачили се буби в срок до 3 денонощия, тъй 
като всички те са се трансформирали в какавиди. Свалените пашкули, заедно с вълнежа по 
тях се разстилат на сенчесто, проветриво място на тънък слой.

Размотаването на коприната и източването ѝ в нишка се нарича свилоточене. Има 

много митове и легенди за този процес: