Отиде си !!!

Отиде си. Само за миг сладката радост от предишното щастие отлетя и 
мъката издълба болезнена яма в душата ми.Озовах се на дъното на 
своето море от любов и се молех вълните да ме изхвърлят, макар и 
безжизнена,на брега. Не исках да загубя същността си, излъчването 
си ,което се разливаше в дълбините. Мечтаех да запазя поне късче от 
това,което бях,за да мога да се съвзема, да се спася,да си върна живота 
и да бъда отново сияеща като слънцето на хоризонта. Надявах се да не 
разпилея способността си да обичам, но забравих чувствата си, скрити, 
захвърлени някъде. Като разглобена марионетка търсех частица по 
частица себе си. А някога ти беше до мен и ме топлеше в прегръдките 
си, и пробуждаше усмивката ми, целуваше ме нежно и пламенно и  ми 
казваше коя сам. Оглеждах се в очите ти и мислех, че никога няма да 
сам сама.

Отиде си. Сълзи, по-силни от порой и по-горещи от 

лава,издълбаха лицето ми. Оствиха следи по нежната кожа, запечатала 
спомена за теб. В момента, в които затръшна вратата, станах като 
просякиня-лишена от нашата обич и безсилна да я върне. Събуждах се 
без желание и заспивах с надежда, че ще се изгубя някъде сред 
жадувани сънища и блянове, че поне за миг, насън ще бъда в 
прегръдките ти ...

Отиде си. Писъкът ми потъна в твоето мълчание. Умирах, 

задушавайки се в празнотата. Питах се къде сбърках и какво неможах 
да ти дам. Останах без очи за другите, без сърце, без душа, без тяло 
дори ...Всичко това беше твое. Така ми се иска някога отново да те 
видя, да се изгубя в дълбокият ти поглед, да докосна поне с върховете 
на пръсчетата си душата ти и да я стопля. Вече незнам какво да 
направя, за да върна нежността на загубения вълшебен миг. ”Обичам 
те,мило момиче!”-галещите думи, които чувах през тези години, докато 
бяхме заедно, все още звучат в мен и не искам никога да се разделям с 
тях. Ще ги пазя като безценно съкровище.

Отиде си. Умирам без теб. Някой ме целува, но не усещам нищо. 

Някой ме прегръща, но се задушавам в своето отчаяние. Тичам из алея 
от разпръснати стъкла и с кръвта си изписвам по пътеката на времето: 
”Обичам те”