МОТИВАЦИЯТА  ЗА УЧЕНЕ  НА  УЧЕНИЦИТЕ ОТ НАЧАЛНА

УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

1.  Роля   на   мотивацията   за   учене   при   учениците   от   началните

класове

В училище учениците попадат в нова жизнена позиция и преход към

изпълнение на обществено значимата учебна дейност.  Успехът в училище
зависи не само от способностите на учениците, но и от тяхната мотивация за

учебна дейност. Във връзка с това М. Андреев посочва “ето защо една от
важните задачи на учителя е да формира положителна мотивационна нагласа

на съзнанието на учениците”.

Мотивите са съществена страна  в процеса на обучение. Те в голяма

степен определят общата насоченост на учениците, оказват влияние върху
техните   учебни   постижения   и   в   по­общ   план   върху   цялостната   им

подготовка. 

Според А. Леонтиев “мотив – това е обект, който отговаря на тази или

друга потребност и който в тази или друга форма се отразява от субекта,
води го към дейност”. Освен това при  характеризиране на  всяка дейност е

необходимо   добре   да   се   разграничават   двата   структурни   компонента,   а
именно, мотив и цел, независимо от   това, че те са във   взаимна връзка.

Обикновено   целта   се   свързва   с  дейността,    мотивът   с  действието,   което
трябва   да   се   извърши   по   посока   на   целта,   а   конкретните   операции   с

условията, които съществуват за извършване на действието.

Мотивацията   е   пределно   общо   понятие  в   психологията,  което   се

характеризира с насочеността на личността. В психологическата литература
в структурата на мотивацията се разграничават две страни: съдържателна и

динамична. Съдържателната страна се представя чрез системата от мотиви,
свързани с потребностите на личността. Приема се, че динамичната страна е

обусловена   от   особеностите   на   нервната   система   (уравновесеност,

подвижност, динамичност на нервните процеси), от равнището на общата
активност   на   нервната   система.   Тук   се   включват   и   особеностите   на

социалната   среда   –   създаване   на   ситуация   на   динамическите   състояния,
поддържане на напрежение и устойчивост на мотивацията на децата.  

Освен това разглеждането на мотивацията за дейност трябва да става в

единството   на  нейната  процесуална   и   резултативна   страна.   Дейността   на

човека   се   реализира   не   толкова   заради   получаваните   резултати,   а   много
често заради самата дейност, самия процес, в който се проявява умствена и

физическа активност.  

Приема се, че процесуалната страна има особено

голямо   значение   за   малките   ученици   и   в   тази   насока   могат   да   се
усъвършенстват  мотивите за учене.

В   процеса   на   учебно­възпитателна   работа   в   началното   училище   е

необходимо   да   се   създадат   условия   учениците   да   осъзнаят   значимите
мотиви, за да се превърнат те в подбудител за действията. Целта е общите

мотиви, свързани с позицията на ученика да се изпълнят с ново съдържание.
Особено важно е учебно­познавателните мотиви да се насочат не само към

получаване на информация за явленията и процесите, а и за усвояване на
начини за действия (познавателни) в конкретната познавателна област. 

С всеки следващ клас при началното обучение на учениците настъпват

значими   изменения   на   съдържанието   и   структурата   на   мотивите.   Тези

промени в мотивационната система водят до това, че учениците започват все
по­добре   да   обясняват   своите   постъпки,   да   осъзнават   мотивите,   които

целенасочват техните дейности.

Най­общо мотивацията за  дейност  в началната училищна възраст се

реализира като динамична система, която включва: желание да се подражава
на възрастните, да се действа съвместно с тях; интерес към самия процес на

ученето,   към   различните   дейности,   които   се   осъществяват   в   училище;

стремеж   към   запазване   на   положителни   взаимоотношения   с   другите,
стремеж към самоутвърждаване в класа, в семейството и на други места (да

имат успех, да се докажат, да победят), познавателни мотиви, нравствени
мотиви и др.  

2. Видове мотиви за дейност. Мотиви за учене

В специализираната литература има много и  то  твърде разнообразни

класификации на мотивите за дейност – на Л. М. Фридман, Х. Хекхаузен, М.

Якобсон, А. Маркова и др., у нас П. Николов, П. Петров и др. В тях са
включени  различни видове мотиви за дейност, които имат отношение и към

учебната дейност на учениците: вътрешни и външни; положителни, негативни
и неутрални мотиви; познавателни и социални и др.

Така например при своите изследвания Л. М. Фридман диференцира

две основни групи мотиви :

а) първа група ­ външни, които се делят на обществени (алтруистични

–   да   се   направи   добро   на   другите,   на   колектива,   мотиви   за   дълг   и

отговорност пред близки, пред родината и т. н.) и личностни (мотиви за
оценка, успех, за самоутвърждаване, за благополучие);  

б) втора група ­ вътрешни, които се делят на процесуални (интерес от

процеса на дейността), резултативни (интерес към резултатите от дейността)

и за саморазвитие развитие на качества, способности). 

Специални   изследвания   по   въпроса   за   мотивацията   за   учене   на

учениците   от   началната   училищна   възраст   провежда   М.   Матюхина   .   Тя
определя следните две групи мотиви, които имат значение при ученето на

малките ученици:

а) учебно ­ познавателни мотиви, които са заложени в самата учебна

дейност; 

съдържателни   мотиви   –   свързани   със   съдържанието   на   ученето

(овладяване на знания и способи за действия, проникване в същността на
явленията) ;

процесуални   мотиви   –   свързани   с   процеса   на   ученето   (изява   на

интелектуална   активност,   мислене,   разсъждаване   по   време   на   урока,

преодоляване   на   препятствия   в   процеса   на   познанието,   в   процеса   на
решаване на трудни задачи);

б)   мотиви   лежащи   извън   учебната   дейност,  свързани   с  косвените   и

продукти и резултати; 

• широки социални мотиви – чувство за дълг и отговорност, стремеж

към самоопределение, стремеж към самоусъвършенстване;

• тясно   лични   мотиви   –  стремеж   към   получаване   на   одобрение   от

другите,   към   получаване   на   високи   бележки;   стремеж   към   завоюване   на

висок престиж, желание за постигане на първенство сред съучениците, за
заемане на достойно място сред приятелите.

• мотиви   за   избягване   на   неприятности   –   желание   да   се   избегнат

неприятностите   пред   учители,   родители,   съученици,   поради   не   добро

представяне в учебния процес.

Мотивацията, свързана със съдържанието на ученето удовлетворява

учениците от нови знания. Мотивацията, свързана с процесуалната страна на
ученето удовлетворява потребностите на ученика от активност.

Проведените изследвания от М. Матюхина разкриват динамиката на

мотивите   за   учене   при   малките   ученици.   Въз   основа   на  проведената

експериментална   работа  тя  достига   до   обособяването   на   следните   групи
мотиви:   широки   социални   (мотиви   за   дълг   и   отговорност,   за

самоопределение   и   самоусъвършенстване);   учебно­познавателни   (свързани
със   съдържанието   и   процеса   на   ученето);   тясно­лични   (благополучие,

престиж); мотиви за избягване на наказание (отрицателна мотивация). Като

водещи мотиви за учениците от началното училище се очертават следните:

Първи   клас   (подреждането   е   по   важност   на   мотивите)   –   мотив

благополучие (желание да се получават добри оценки),  дълг пред учителя
(стремеж да се изпълняват изискванията на учителя), мотиви свързани със

самоопределението   и   самоусъвършенстването   (стремеж   ученикът   да   бъде
културен и развит човек, важност на знанието за бъдещето), мотив свързан с

желание да се избегне наказанието (да не се получават лоши бележки). При
първокласниците не са добре изразени мотивите свързани с утвърждаването

сред съучениците;

Трети   клас   –   с   най­голяма   значимост   е   мотивът   за

самоусъвършенстване (стремеж ученикът да стане културен, развит човек),
следват мотиви за самоопределение (да се завърши добре училище, за да се

учи по­нататък, осъзнаване на знанията като нужни за бъдещето), мотив за
благополучие  (да се получат добри оценки), мотив за дълг пред учителя

(стремеж   да   се   изпълняват   изискванията   на   учителя).   Очевидно   е,   че   с
възрастта   на   учениците   се   увеличават   мотивите   свързани   със

самоопределението и самоусъвършенстването. При изследването се достига

до   извода,   че  

най­голяма   роля   в   началните   класове   имат   широките

социални   мотиви

,   което   е   благоприятно   за   успешното   учене,   но

същевременно  създава  известни  затруднения  в   педагогическата   практика,

поради това, че насочването на учениците е към бъдещето (а то е твърде
далечно, неопределено), а не към учебните взаимодействия на “тук и сега”.

Учебно­познавателната мотивация, в смисъл самия процес на учене и
резултатите от ученето не заема водещо място през целия период на
началното   обучение.

  Интересна   е   очертаващата   се   тенденция   за

ориентация  на учениците  към по­тесните мотиви, от типа ­ да се получи

добра оценка. При това учениците не осъзнават връзката между оценката и

равнището на своите знания, т. е. обективната роля на оценката. (извод, до
който   се   достига  и   в   изследванията   на   Н.   Тализина).   Освен   това   при

изследванията се разкрива, че малките ученици твърде слабо се вълнуват от
осъждането на съучениците и учителя.

Интересни   са   схващанията  на   П.   Николов,   който   посочва,   че   при

целенасочената   учебно­възпитателна   работа   в   началното   училище

естествената   посока   на   измененията   е   от   ориентиращия   образ   на
конкретното лице, тоест нагледна ориентация към по­обобщена, въплатена в

правила за взаимоотношения и поведение. Преходът е от импулсивно към
личностно поведение, от непосредствена реализация към сумарни личностни

постъпки .

3. Организация на обучението в началното училище с ориентация

към развитие на мотивацията за учебна дейност

При провеждане на учебно­възпитателния процес в началните класове,

учителите трябва да се съобразяват с това,   че по принцип мотивацията е
свързана с конкретната ситуация и в процеса на обучение неизбежно става

преплитане   на   външни   и   вътрешни   мотиви.   Учителят   трябва   да   познава
общата ориентация на ученика за да въздейства на мотивите за учене. 

В   своята   работа   учителят   може   да   използва   разнообразни   методи,

форми   и   средства   съобразно   индивидуалните   особености   на   учениците   и

конкретните условия. От съществено значение за формирането на мотивите
за учене у учениците е взаимодействието със семейството на всеки ученик,

за   да   може   да   се   осигури   система   и   последователност   в  учебно   ­
възпитателната дейност. 

Препоръки, които могат да бъдат полезни  при  работата  в началните

класове: