3. Продукти на фирменото планиране 



Продуктът на същинската планова дейност е планът ;



Той може да се разглежда като модел на бъдещо , желано и необходимо
състояние   на   търговската   дейност   и   като   документ   както   за   цялостно
управление на фирмената дейност , така и на протичащите в нея оперативни и
технологични процеси.



Той може да се разглежда като средство за обвързване на бъдещите цели ,
намерения и задачи с необходимите условия за тяхното реално постигане.

За  да  служи  като  ефективен  инструмента  за управление  планът  трябва  да
притежава следните х­ки :



Мултистуктурност ;  



Комплексност ;



Надежност ;



Обвързаност – съгласуваност между цели, действия , ресурси ;



Стратегичност – Да изведе ясни приоритети ; 



Гъвкавост ;



Оперативност.

Съдържание на плана включващ основни раздели и показатели :



Раздел продажби ;



За маркетинг ;



За човешки ресурси ;



За натурално­веществения състав на ДМА ;



За експлоатационни разходи ;



За финанси.

4. Методи за планиране и анализ на търговската дейност.

В системата на планирането и анализа се използват много и различни методи :

A)

Методи   за   планиране   –   използват   се   две   основни   групи   методи   :

I.

Количествени

 – планирането се основава на три фондамента.

1)

Количесвената мярка на обекта на планирането.

2)

Установените тенденции и закономерности в поведението на обекта на
планирането

3)

На причинно следствена връзка съществуваща между обекта и факто­
рите , които го обуславят.

Към групата на статистическите методи можем да отнесем:

­ 

Метода на средният темп на развитие – 

Планирането се основава на хипотезата

за равномерно развитие на обекта на управление. При него плановите параметри на
обекта се разглеждат като геометрична прогресия, при която значенията за всеки
следващ   период   се   определят   на   основата   на   базисните   значения   на   обекта   на
планирането и средният темп на развитие.

Формула No.1 – 

 ­ 

Метод на екстраполацията 



Прогнозата се основава на изучаване и екстраполиране (предвиждане напред
във времето) на закономерностите в развитието на обекта на прогнозиране.



При този метод обекта на прогнозиране се представя като функция на вре­
мето у= f(t) 

Тенологията на този подход включва следните стъпки :



Информационно осигуряване на процеса на планиране ;



Определяне линията на развитие на обекта на прогнозиране – постига се по
два начина :



Чрез аналитично изучаване на информацията за обекта на минал период от
време ;



Чрез пренасяне на емпиричните значения на обекта на прогнозиране в полето
на провоъгълна координатна система.

Фиг. 1 Критерий за избор на математическата форма е :

Целта на този етап е да се избере онзи модел, който най­вярно описва линията на
развитие.  Когато  не  може  категорично  да  се  определи   адекватният   регресионен
модел   ,   като   критерий   за   избор   се   използва   стандартната   грешка   на   оценката.
Логичното е , че колкото по­добре графиката на функцията описва конфигурация­
та от точки в диаграмата на разсейване толкова по­малка ще е стандартната грешка.
Поради това се избира онзи теоритичен модел, при който стандартната грешка е
най­малка.

Решаване на математическият модел с оглед установяване на параметрите на у­ето
на модела : а , b , c. Най­популярният метод е този на най­малките квадрати, където
решаването на построената система от у­я може да се ускори ако на фактора време
се придадат стойности , така че Сумата на t=0.

Фиг. 2 

Прогнозирането на обекта на управление се основава върху две предпоставки :



Установеният теоритичен модел след решаване на уравнението.



Прогнозните значения на фактора време.

Еднофакторни модели за прогнозиране.



При тях прогнозата се основава на количествената мярка за причинно­след­
ствената връзка между обекта на прогнозирането и фактора с най­съществе­
но влияние върху поведението и развитието му. При този метод обекта на
прогнозиране   Ух   може   да   се   представи   като   функция   на   фактора   х.
Основното при този метод е правилният подбор на фактора. Целесъобразно е
да   се   избере   този   фактор,   който   оказва   най­съществено   влияние   върху
развитието на обекта на прогнозирането. 

Технологията на метода включва следните основни стъпки :



Осигуряване   на   информация   за   обекта   на   прогнозиране   и   за   подбраният
фактор.  Тази  информация  може   да  се  набере  в  абсолютни   и относителни
величини. Абсолютните изразяват обема , дакато относителните ще показват
темпа на развитие на избраните променливи през минал период от време.