Отговорност на одитора относно измами при одита на финансови отчети.

Характеристики   на   измамата.   Отговорности   на   лицата   натоварени   с   общо
управление и на ръководството. Отговорности на одитора. Процедури за оценка

на   риска.   Идентифициране   и   оценка   на   риска   от   съществени   неточности,
отклонения и несъответствия дължащи се на измама.

Разкриването на измами и грешки е един от най­противоречивите въпроси в областта на

одита.   Одиторът    прилага  процедури,   които  ще  доведат   до  откриването  на  грешките  или
измамите във финансовите отчети.

Управлението следва да предостави на одитора  информация относно всяка съществена

измама или грешка,  която е била открита за да се открият ключови проблеми, които биха

могли да доведат до определени дейности. 

  Ролята   на   одитора   в   процеса   на   работата   на   една   организация   е   от   изключително

значение,  тъй като той може да окаже положително въздействие при предотвратяването на
измами и грешки, възпирайки тяхната поява. 

Отговорността   за   оценката   на   одиторите,  спомагат   за   подобряване   на   процесите   за

управление на риска, контрола и управлението в фирмата, като допринася за подобряване на

дейността   във   фирмата.Одиторът   следва   да   планира   и   извършва   одита   с   отношение   на
професионален скептицизъм. Възоснова на оценката на одиторския риск, одиторът следва да

разработи   програми   за   одит   на   процедурите,   което   ще   му   помогне   да   получи   достатъчна
увереност,   че   финансовите   отчети   в   тяхната   цялост,  включват   и   идентифицират   всички

значими грешки и измами . 

Разкриването на икономически измами и технически грешки във финансовите отчити е

тясно свързана с модифицирани одиторски стандарти.  От 2008 година е в сила нов МОС 240
,,Отговорност   на   одитора   заразглеждане   на   измами   и   грешки   при   извършване   на   одит   на

финансов  отчет”.   Стандартът   определя   измамата   във   финансовата   отчетност   като
,,преднамерени   неточности,  отклонения   или   несъответствия,  или   пропуск   на   суми   или

оповестяване   във   финансовия   отчет   с   цел   заблуда   на   потребителите   на   този   отчет”.
Необходимо е  да се прегледа законодателството за контролната     система и да се промени

радикално.   Да   се   дадат   повече   правомощия   –   изисквания,права   и   задължения   на   лицата
(одитори),    които   действително   осъществяват   контрол   на   измамите  и   грешките   при

финансовите отчети.

1

Основната роля на Вътрешният одит е да оценява и да допринася за подобряване на

процесите на управление на риска, контрол и управление в организацията, като прилага

систематичен   и   дисциплиниран   подход.   Ръководството   на   съответната   организация
отговаря   за   устойчивостта   на   цялата   организация,   за   нейните   действия,   поведение   и

постигнати резултати както пред собствениците, така и пред всички заинтересовани лица.
Ръководството планира, организирана и дава указанията за извършване на необходимите

действия с цел добиване на разумна увереност, че целите и задачите да  бъдат постигнати.

А 

вътрешните одитори оценяват целия ръководен процес

 по планиране, организиране и

даване   на   указания,   за   да   се   определят,   за   да   се   определят   дали   е   налице   разумна
увереност,   че   целите   и   задачите   ще   бъдат   постигнати.   Тези   оценки   позволяват   да   се

прецени   и   цялостния   ръководен   процес.   Всички   работни   системи,   процеси,   операции,
функции и дейности в рамките на организацията са предмет на оценка от вътрешния одит.

Широкият обхват на работата трябва да дава 

разумно ниво на увереност

, че:  



системата за управление на риска, въведена от ръководството, действа ефективно;



системата за вътрешен контрол, въведена от ръководството, е адекватна, ефективна и

ефикасна;



управленският   процес   протича   ефективно,   чрез   установяване   и   съхраняване   на

ценности,   поставяне   на   цели,   осъществяване   на   дейности   по   наблюдение   и   контрол   и

определяне на мерки за отчетност;

Управлението   на   риска   е   основна   отговорност   на   ръководството   на   фирмата.   За

постигне   на   целите   на   организацията,   ръководството   трябва   да   осигури   наличието   и
функционирането на надеждни процеси на управление на риска. Вътрешните одитори трябва

да подпомагат ръководството на организацията като изследват, оценяват, докладват и дават
препоръки за подобряване  на дейността по отношение на адекватността и ефективността на

процесите   на   управление   на   риска.   От   тях   се   очаква   в   процеса   на   изпълнение   на   своите
задължения да идентифицират и оценяват значителните рискове за организацията.

Ролята   на   вътрешния   одит   е   динамична,   постоянно   променяща   се,   за   да   посреща

нуждите на организацията с промяната на обстоятелствата. Тези промени могат да включват

преглед на нови области, помощ на ръководството при решаване на проблеми и разработването
на нови техники за извършване на вътрешен одит. И докато официалните планове трябва да се

разработват за разширени времеви периоди, исканията на организацията често правят така, че
вътрешният одит трябва да променя плановете при необходимост. Когато ръководството се

2

нуждае от промяна, като изисквания, които възникват от едно придобиване, вътрешният одит
трябва да анализира тези тенденции и да има гъвкавостта да нагласи дейността си към новите

условия.

Функцията на вътрешен одит има ясно разбиране на своите цели като първа стъпка към

формализиране на своите планове. Какво очаква ръководството от вътрешния одит? Какви
дейности  ще обхване и  какви    констатации  са  желателни?      Целите  и  задачите, които се

установят през процеса на планиране, не са постоянни за цялото време. Когато се променят
условията,   те   трябва   да   бъдат   пре­оценявани   и   модифицирани   по   съответстващ   начин.

Следните   отнасящи   се   към   вътрешния   одит   планови   моменти   трябва   да   се   вземат   под
внимание:

• Вид на помощ от ръководството.

 Ще бъдат ли планираните дейности на вътрешния

одит ограничени до констатиране на съответствие и до каква степен ще се полагат усилия да

се издирват и докладват възможности за подобрения? В последния случай означава ли, че
подобрението е на оперативната ефикасност на съществуващи политики и процедури и/или на

преоценката на тези подразбиращи се съществени политики и решения?

•   

Ниво на подкрепа от ръководството.

  Какъв е обхватът или степента, до която

ролята   на   преоценката   на   вътрешния   одит   ще   включва   определени   организационни   нива?
Доколко нависоко в организацията трябва да достигне вътрешният одит при извършване на

тази си роля на преглеждане? Вътрешният одит може да преглежда контролите по места, което
може  да указва  към потенциални  проблеми с контроли  в по­висша  група на ръководство.

Вътрешният   одит   може   да   трябва   да   потърси   подкрепа   и   помощ   от   различни   нива   на
ръководство,   за   да   проследи   този   вид   проблеми   с   контролите.   Висшите   служители   често

одобряват прегледите на вътрешния одит на техните организации на няколко нива по­долу, но
негодуват срещу прегледи които са твърде близо до тяхната собствена позиция.

•     Степен   на   независимост

.   До   каква   степен,   както   по   отношение   на   достъпа   до

различните компоненти на дейността на организацията, така и правото на вътрешния одит да

докладва   по   всички   въпроси   отнасящи   се   до   благосъстоянието   на   организацията,   следва
вътрешният одит да търси независимост. Вътрешният одитор обикновено не желае да бъде

виждан съвсем като външен одитор, а като такъв с единствени по рода си взаимоотношения на
докладване с пряка връзка с одитния комитет.

•   Ресурси, които ще бъдат предоставени.

  Целите и задачите трябва също така да

включват   идентификация   на   видовете   необходими   усилия   на   вътрешния   одит,   неговата

3

организационна   структура,   размера   на  отдела,   неговия   сьстав   от    гледна   точка   на  хора   и
тяхната   квалификация   и   нивото   на   бюджета   подкрепа.   Тези   установявания   ще   бъдат   по

необходимост свързани към прогнозите за развитие и нарастване на доходността на цялата
организации.

•   Качество на услугата.

  Вътрешният одит се стреми да подобрява стойността на споите

одитн   по   отношение   на   такива   фактори   като   злдълбо­ченост   ни   обхвата   или   качество   на

анализа иа одита. Наличието на съответсвие с професионалните стандарти на Института на
вътрешните   одитори   (IIA),   обсъдени   в     глава   12,   "Професионални   стандарти   на   вътрешен

одит", ще помогне да се постигне точи обхнат. 

•    Качество  на  персонала   на  вътрешния  одит

.  Подборът  и   обучението   на  персонала   са

критично важни за продуктивността и високото качество на резултатите па одита. Целите и
задачите иа вътрешния одит трябва по подходящ начин да взимат предвид съответстващото

ниво   иа   развитие   и   обучение   на   персонала.  Вътрешният   одит   трябва   да   прегледа
гореизложените   съображения,   преди   да   премине   към   някаква   степен   на   планиране   на

организационно   ниво.   Разбира   се   всеки   план   на   вътрешния   одит   трябва   да   отразява
потенциалните рискове, пред които ще бъде изправен.

Отговорности на Ръководителя на В.О.

Стабилното   управление   на   една   организация   зависи   от   синергитичните   действия   на

четирите основни елемента на една ефективна система за корпоративно управление : това са
Съвета   на   директорите,   изпълнителното   ръководство,   вътрешните   и   външни   одитори.   В

рамките на такава структура вътрешните одитори и одитните комитети взаимно се подкрепят
и   основната   роля   на   РВО   е   да   подсигурява   получаването   на   разбиране   за   дейностите   на

организацията. В изпълнението на тази отговорност РВО може да извършва редица дейности
като:  Да изисква от комитета да преглежда веднъж годишно и да одобрява Статута на звеното

по   вътрешен   одит;  Да   преглежда  заедно   с   Одитния   комитет   функционалната   и
административна   структура   на   докладване,   на   която   е   подчинен   ВО,   с   цел   да   гарантира

независимостта на вътрешните одитори в рамките на съответната организационна структура. /
Практическо ръководство 1110­2 Ръководител на вътрешния одит. Линии на докладване/; Да

подпомага Одитния  комитет при оценяване на адекватността на персонала и бюджета, както и
на обхвата и резултатите от работата на вътрешния одит, с цел да предотвратява ограничения

в бюджета и обхвата, които препятстват вътрешния одит да изпълнява задълженията си;  Да
разработи  гъвкав годишен план за одит, използвайки подходяща методология, базирана на

4

оценка на риска, като включи в него всички проблемни рискове и контроли, идентифицирани
от   ръководството   на   организацията.   Планът   трябва   да   бъде   представен   пред     Одитния

комитет за преглед и одобрение, както и за периодично актуализиране.;  Да докладва  за по­
съществени   проблеми   относно   контролните   процеси   в   организацията,   включително

възможностите   за   подобряване   на   тези   процеси,   както   и   предложение   за   решението   им;
Качеството на работата  на ВО се проверява на всеки пет години, с цел да се декларира, че

вътрешният   одит   се   изпълнява   в   съответствие   с   Международните   Стандарти   за
професионалната  практика по вътрешен одит. За да се постигне ефективност  на работата

отношението между РВО и Одитния комитет трябва да бъде концентрирано върху обмена на
информация между двете страни. РВО е необходимо да предоставя информация на Одитния

комитет   в   следните   области:   провеждане   на   редовни   срещи   насаме   за   обсъждане   на   по­
деликатни   въпроси;   РВО   трябва   да   представя   обобщен   годишен   доклад   и   оценка   за

резултатите от одитната дейност, отнасящи се задачата и обхвата на одитната работа; РВО
трябва да представя периодични доклади, обобщаващи резултатите от одитната дейност и да

информира   за   новите   тенденции   и   добрите   практики   по   вътрешен   одит;   РВО   трябва   да
потвърждава   дали   е   налице   ефективна   и   ефикасна   координация   между   дейността   на

вътрешните и външните одитори, както и да установи в кои случаи е налице дублиране на тези
дейности и да обясни причините за това дублиране.

Ръководителят на вътрешния одит (РВО) също така носи отговорността да управлява

ефективно   вътрешния   одит   така,   че   той   да   допринесе   за   добавянето   на   стойност   в

организацията. /Общ стандарт за изпълнение на работата 2000 – Управление на вътрешния
одит/. Той отговаря за ефективното управление  на вътрешния одит, така че: Одиторската

работа да реализира общите цели и отговорности, описани в Статута на отдела за Вътрешен
одит и одобрен от ръководството на организацията; Ресурсите на звеното за вътрешен одит да

се използват ефективно и ефиксано; Одиторската работа да се извършва в съответствие с
Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит. В отговорностите

на ръководителя на звеното по в.одит (РВО) влиза и изготвянето на планове въз основа на
оценка на риска, както и необходимите ресурси за тях, да координира дейността си с тази на

други доставчици на външни услуги и да докладва периодично пред висшето ръководство на
организацията.   Ръководителят   на   ВО   изготвя   и   програма   за   осигуряване   на   качеството   и

усъвършенстване на дейността на вътрешния одит. 

5

Одиторът не може да носи отговорност за допуснатите нарушения (измами и грешки) от

страна на управлението на фирмата, а извършва контролна  дейност. Темата  за отговорността

на одитора относно измамите и грешките при одита на финансовите отчети е винаги била
актуална, тъй като винаги съществува рискът от измами и злоупотреби при изготвянето на

финансови отчети.

Измамата е голям феноменален проблем за бизнеса и обществото с глобален аспект.В

икономиката проявлението е особено  най­значимо, а ефектът  и е разрушителен.

 Терминът,,измама’’ според Българския тълковен речник,издание на ,,Наука и изкуство’’

от 2004 г.е: ,,излъгване, лъжа с користна цел.’’

1

От тук  измамата може да е навсякъде  и да

бъде   елемент   на   всяко   действие   с   цел   отнемане   на   нещо   ценно   от   или   получаване   на

непозволено предимство   пред потърпевшия. Най­често отнемането става чрез грабеж, лъжа
или   кражба.   Всичките   термини   са   заблуди,   подържат   заблуждения,са  измами.Човешката

изобретателност  е свързана с многообразни  средства които създават условия за измама, чрез
фалшиви предложения, скриване на истината. Измамата е престъпление с лъжливо твърдение,

действие   поддържащо   заблуждение   с   умисъл   със   специална   цел   облага.     Характерно   за
измамата   е:   извлечане  на  полза  или   печалба   от   конкретно   лице,предприятие,   фирма   или

организация. Най­често я срещаме обикновено под формата финансови изгоди, което става
чрез служител,  мениджър  или лице от управлението  на фирмата, свързани  с отчетнически

функции или финансова информация.

Финансовата измама се ангажира със сложни сделки операции довели до присвояване на

приходи и печалби. Съществуващите неточности,  отклонения, несъотвествия във финансовите
отчети, одитора предполага , че са налице ресковете от измама. Ситуациите, в които може да

възникне измама винаги са свързани с неточности, отклонения, несъотвествия и подправена
финансова   отчетност.  Финансовите   резултати   се   манипулират   от   приходите,  разходите,

задължениятя,  активите,   резервите   и  печалбите.   Подправената   финансова   отчетност,
обикновено е свързана с измами в счетоводни отчети, като наценяване на активи и приходи или

подценяване на пасиви и разходи, прикриване на информация за задължения.

Съгласно изискванията в МОС 240, които са от значение за одитора свързани с резултат

от неточности, отклониния и несъотвествия в подправена финансова отчетност, от действия на
един или повече членове от ръководството компетентни с финансовото състояние или общото

1

 Български тълковен речник,Наука и изкуство,2004,София

6