Реферат

Дисциплина: Финанси на фирмата

Тема: Дългосрочно финансиране на фирмата

                                                                  Изготвил: Добромира Иванова Станчева
                                                                  Специалност: Финанси
                                                                   Факултетен № 1339025

1. Източници на финансови ресурси. Класификация

Финансирането на предприятието може да се разглежда в дългосрочен и краткосрочен 
план.

А.   Дългосрочното   финансиране

 се   свързва   с   осигуряване   на   ресурси,   които   са   на 

разположение   за   повече   от   една   година   и   които   са   необходими   за   първоначалното 
стартиране   на   бизнеса,   за   неговото   разширяване,   както   и   за   внедряването   на   нови 
инвестиционни проекти.

Б.   Източниците   на   дългосрочно   финансиране   на   фирмата   могат   да   бъдат 
класифицирани по различни признаци:

В зависимост от принадлежността на средствата биват:

1. Собствен капитал

Това са предоставеният от съдружниците или акционерите капитал, формираните резерви 
и   неразпределената   печалба.   Те   се   използват   за   финансиране   на  определена   част   от 
активите на фирмата.

2. Пасиви или заемен капитал -

Включват привлечените за финансиране   на предприятието парични средства или други 
имуществени ценности, които подлежат на връщане в определен срок.
Това   са   дългосрочни   заеми   (облигационни,   банкови),   краткосорочни   банкови   заеми, 
текущи задължения към доставчици, персонал, държавен бюджет, социално осигуряване и 
др.
За   илюстрация   от   следната   таблица   може   да   се   видят   някои   от   предимствата   и 
недостатъците на финансирането със собствен капитал и със заемен капитал.

Предимства и недостатъци на финансиране със собствен и със заемен капитал

Пасиви (заемен капитал)

Собствен капитал

Средствата трябва да се върнат обратно в срок Капиталът не трябва да се връща обратно
Задължително се заплаща лихва за ползването Изплащането на дивиденти не е задължително
Лихвата се приспада от облагаемата печалба

Дивидентите   не   се   приспадат   от   облагаемата 
печалба

Нараства финансовият риск, свързан с връщане 
на дълга

Няма нарастване на финансовия риск

Включване   на   ограничителни   съглашения   в 
договора за кредит

Липсват ограничителни съглашения

По-малка финансова гъвкавост

По-голяма финансова гъвкавост

Повишаване   Рт   на   собствения   капитал,   по-
високи доходи на една акция

Понижаване Рт на собствения капитал, по-ниски 
доходи на една акция

Възможно е влошаване на кредитния рейтинг

Няма обратен ефект върху кредитния рейтинг

В   зависимост   от   срока,   за   който   са   осигурени

,   източниците   на   финансиране   се 

делят на:

1. Дългосрочни източници

Те обхващат собствения капитал и дългосрочните заеми – банкови и облигационни.

2. Краткосрочни източници

Обхващат краткосрочните банкови заеми и текущите задължения на предприятието.

ЗЛАТНО БАЛАНСОВО ПРАВИЛО       
То   изисква   Дълготрайните   активи   да   са   финансирани   с   дългосрочните   източници   на 
капитал, а Краткотрайните активи – с краткосрочните източници на финансиране.

Според източника на средствата

, финансовите ресурси се делят на:

1. Вътрешни източници

Това   са   Амортизационните   отчисления,   Резервите,   Различните   парични   фондове, 
формирани   и   използвани   по   решение   на   търговското   дружество,   Неразпределената 
печалба, Приходите от продажба на дълготрайни активи

2. Външни източници

Това са тези финансови ресурси, които се осигуряват от финансовия пазар. Най-често 
това са Акции, Облигации, Банкови заеми, Лизингови договори и др
Към външните източници се отнасят и финансиранията от бюджета, както и средствата, 
получени по проекти от еврофондовете.

3. Особени (нетрадиционни) източници

 Те включват: лизинг, факторинг, конвертируеми облигации, варанти.

В.   Видът   и   съставът   на   ползваните   финансови   ресурси   зависят   от   фазата   на 
жизнения цикъл на предприятието и от правната форма на организация на бизнеса:

Нововъзникващите фирми

Осигуряват  капитал   само  от  външни   източници.   Поради  липса  на  кредитна  история   те 
трудно могат да намерят потенциални кредитори.

Функциониращи фирми

Имат достъп както до вътрешни източници на финансиране (които те акумулират, когато 
бизнесът се развива успешно), така и до външни заеми (банкови, облигационни заеми, 
лизингови споразумения).
С   най-големи   възможности   за   осигуряване   на   финансови   ресурси   са   фирмите, 
регистрирани   като   АД   (емисия   на   акции,   облигации,   в   т.ч.   конвертируеми   облигации, 
реинвестиране на печалбата и др.), затова те се квалифицират като капиталови търговски 
дружества.

2. Външни източници на Финансиране

А. Акции

Акумулирането на средства чрез акции може да се използва както за учредяване на ново 
дружество, така и за осигуряване на допълнителни капитали на вече действащи фирми за 
изкупуване на други фирми, инвестиции в реални активи, необходими за осигуряване на 
производствена дейност или за подобряване на финансовото равновесие, повишаване на 
кредитния рейтинг и др. Възможно е акции да се емитират и във връзка с изплащане на 
дивиденти под формата на акции.

У нас е регламентирано и се използват следните видове акции, в зависимост от  
правата, които осигуряват:

1. Обикновени акции

Те   материализират   и   трите   възможни   групи   права   –   имуществени,   управителни, 
контролни. Притежателите им получават част от чистата печалба след попълването на 
резервите и изплащането на дивидентите на привилегированите акционери.

2. Привилегировани акции

Привилегията   е   свързана   с   някои   допълнителни   имуществени   права   –   компанията 
изплаща първо дивиденти на техните притежатели, а после на обикновените акционери.

Привилегированите акции могат да бъдат:

- Кумулативни – неизплатеният дивидент се натрупва;
- Конвертируеми – с възможност за замяна на обикновени акции
- С право на допълнителен дивидент
- С възможност за обратно изкупуване от фирмата

3. Безналични акции

У   нас   е   регламентирано,   че   книжата,   които   се   предлагат   публично,   трябва   да   бъдат 
безналични и свободнопрехвърляеми.

При безналичните акции се откриват специални сметки в централния депозитар на ценни 
книжа,   а   на   притежателите   им   се   издават   поименни   удостоверение   (депозитарни 
разписки), които нямат характеристиките на ценна книга.
Сделките   с   тези   акции   се   извършват   само   на   фондовата   борса   или   организиран 
извънборсов пазар

Емисия на акции

Емисията   на   акции   обхваща

 съвкупност   от   процедури   за   привличане   от   финансовия 

пазар на необходимите ресурси за целите на бизнеса.

Решението за емисия и пласмент на акции се гласува от учредителите при учредяване на 
ново дружество, или от общото събрание на акционерите при действаща фирма.

В   решението   се   конкретизират

:   размер   на   емисията,   вид   на   акциите,   номинална   и 

емисионна стойност, начин на пласиране.

Според начина на пласиране на ценните книжа, емисията се разграничава на  директна 
и публична.

1. Директна емисия

Директното   пласиране   се   прилага   от   непубличните   акционерни   дружества,   при   които 
книжата   се   продават   на   ограничен   брой   инвеститори.   Те   в   повечето   случай   са   банки, 
инвестиционни дружества, застрахователни компании и др.

Предимства на директното пласиране

-   По-ниски   емисионни   разходи   –   избягват   се   разходи,   свързани   с   регистрация   на 
публичните емисии, реклама, изготвянето на проспект;
- По-късо време на реализиране на емисията;
- По-малка опасност трети лица да установят нежелан контрол над фирмата

Недостатъци на частното пласиране са:

- Ограниченият кръг на потенциалните инвеститори
- Ниската ликвидност на емитираните ценни книжа
- Опасността емисионната цена на акциите да бъде занижена спрямо пазарния курс.

2.Публична емисия

При   публичната   емисия   информацията   за   предлаганите   ценни   книжа   е   адресирана   до 
широк кръг (100 и повече лица или до неопределен кръг лица) инвеститори. Тя трябва да 
съдържа достатъчно данни за условията на подписката и предлаганите ценни книжа.

В продажбата на емисията в този случай участва инвестиционен посредник – банки,  
брокери, инвестиционни посредници.

Този начин на продажба на ценните книжа осигурява на фирмата възможност най-бързо 
да си осигури необходимият й капитал.

Съществуват   две   разновидности   на   публичната   емисия

:   обща   оферта   и   емисия   на 

права (привилегирована подписка)

-   При   общата   оферта   –   емитираните   ценни   книжа   се   предлагат   на   всички,   които   са 
съгласни да закупят съответните акции на предложената емисионна цена. По този начин 
се   провеждат   и   първоначалните   публични   емисии,   чрез   които   акционерни   дружества