Предмет, същтност и задачи на Философията на правото (ФП)

Има най-различни становища в литературата относно това какъв е предмета на ФП.

ФП е фундаментална наука, която дава познание за правото чрез обществени явления които 
същестуват независимо от правото. Това са ценности явления с оценъчен характер, които се 
отразяват в правото и така участват както във формирането на неговата същност и съдържание, 
така и в определянето на неговото предназначение и роля.

Правото например е основна форма на социална свобода. Свободата от своя страна не е правно 
явление, следователна едно неправно явление, каквото е свободата се отразява в правото, 
получава юридическа форма и правна защита.

ФП прилага метаюридически подход на изследване на правото. Това е метод при който се дава 
обяснение на правото чрез явления които съществуват независимо от правото. В 
метаюридическия подход намираме източника на специфичната ценност на ФП като наука. ФП 
е двуединна наука, защото по предмет, т.е. по специфично съотношение между обект и подход 
съставя двойствен характер. Единството и противоречието между обект и подход съставя 
двойствената природа на ФП. ФП е наука за основанията на правото, понеже дава познание за 
качествата на правото обусловени от оценъчните неправни явления отразени в правото. Тези 
явления са извънюридически критерии за легитимност на правото, ето защо в този смисъл ФП е 
и наука за легитимността на правото.

ФП е наука която отговаря не само на въпроса какво е право, но и на въпросите какво трябва да 
бъде правото и как следва да се реализира.

Посочената специфика на предмета на ФП показва че няма място за противопоставяне между 
нея и ОТП. Самостоятелният предмет на всяка една от тези науки се определя от качествено 
различният подход при изучаването на правото. Въпреки фундаменталния си характер ФП е 
наука с непосредствено приложимо значение.

При определянето на предмета на ОТП, трябва да бъде разкрито и общата методология при 
определяне на предмета на всяка една от останалите правни науки. Първият методологичен 
въпрос, който тя решава, е за разграничаване предмета на правните науки, образуващи единната 
система на юриспруденцията. На основа на тази методология може да бъде решен и въпросът за 
отношението между ФП и ОТП. Исторически всяка правна школа предлага решение за 
проблема за отношението между ФП и ОТП.

Позитивизмът и нормативизмът достигат да ограничаването на предмета на ОТП до правна 
догматика. От своя страна Ханс Келзен отстранява философскоправната проблематика от 
теорията на правото. Естественоправната школа пък допринася много за разкриването на 
съществена част от съдържанието на философскоправната проблематика и за утвърждаването 
на ФП като самостоятелна наука.

Начинът за определяне предмета на изследване на съответните правни науки е подходът. Той 
служи за определяне на разграничителните линии между правните науки. 

Институционалният подход е начин за разграничаване предмета на правните науки, в това 
число и на ФП от от този на ОТП.

Правната институционалност е начин на съществуване на съдаржанието на правната 
действителност. Институционалността се проявява като организационна и нормативна. 
Държавната реалност е основна съставка на организационната институционалност на 
обществото, а правната действителност- на нормативната. Институционалността е основно