ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ,,СВ. СВ. КИРИЛ И

МЕТОДИЙ”

Историко­юридически факултет

Катедра ,,История”

РЕФЕРАТ

По дисциплината: ,,ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА

ВЪЗРОЖДЕНСКА КУЛТУРА XVIII­XIX ВЕК.”

На тема:

Движението за новобългарска

просвета като проблем на културното

развитие

.

 Изготвил:  Вергиния  Хаджиева                            Проверил:

 спец. ,,История”                                                                           /П.ПЕТКОВ/

Завладяването   на   България   от   турците   прекъсва   за   дълго   време   културно­

духовния възход на българите. В мрачните векове на робство килийните училища са
единственият   образователен   институт,   разпространяващ   грамотност   и   култура.   Като

такива те са и съхранители  на българския език и българската народност. Откриването
им   започва   през  XV  в.   и   продължава   до   втората   половина   на  XIX  в.   с   различна

интензивност. Икономическите промени в българските земи на границата на XVIII и XIX
столетие постепенно формирали по новому българското общество и издигнали ролята

на българската буржоазия с нейните радикални икономически, политически и културни
интереси,   които   окончателно   скъсали   връзките   със   средновековието.   Българската

буржоазия   наченала   своето   съществуване   и   се   развила   чак   до   Освобождението   в
условията на всестранна дискриминация, при пълна липса на гаранции за собственост,

лични права и свобода на инициативността. Реформите в Османската империя през 20­те
и 30­те години на XIX в. се отразили благотворно на българското общество като цяло.

Формиращата се българска буржоазия започнала да изпитва дълбоко неудовлетворение
от манастирската образованост. Корените на тази образованост били в средновековието,

а   умението   да   се   сричат   Часословът   и   Псалтирът   не   задоволявало   нуждата   от
разностранни светски познания. 

Започват да се появяват домашни килийни  училища, организирани от светски

лица. През  XVIII  в. се откриват и обществени училища, издържани от общините или

еснафските сдружения. Килийните училища имат своето място в борбата за оцеляване
на българската общност от асимилаторските стремежи на поробителя. От тях излизат

голям брой ревностни книгописци, граматици, даскали, зографи, строители и др. ,които
развиват народната култура и я превръщат в защитно средство срещу турците.

Усвояването   на   светски   знания   се   налага   и   от   духовните   потребности   на

българското   възрожденско   общество.   Новите   буржоазни   идеи   намират   ярък   израз   в

произведенията   на   Партений   Павлович,   П.   Хилендарски,   С.   Врачански,   Кирил
Пейчинович, Йоаким Кърчовски   и подхранват националното чувство у българите. С

това се утвърждава интересът и към историческото минало на българската общност, към
българския   език   и   традиция.   През  XVIII  в.   в   буржоазна   Европа   шестват   идеите   на

Просвещението   и   в   техния   периметър   вече   попадат   и   българските   земи.   Тези   идеи
създават   култ   към   образованието   и   напредъка.   Поради   голямата   изостаналост   на

българските   земи,   духовното   пробуждане   на   народа   протича   много   бавно.   Затова
съществена роля за ускоряване на духовните процеси в българското общество играят

чуждите   културни   влияния,   между   тях   най­силно   е   гръцкото.   Гръцкото   национално
възраждане започва най­рано в сравнение с останалите християнски народи. То също се

характеризира със силно просветно и националноосвободително движение, начело на
които стои гръцката буржоазия.

През втората половина на XVIII в., когато новогръцката просвета е в подем, а в

българските земи съществуват само килийни училища, българските занаятчии търговци

започват да изпращат децата си в гръцките модерни школи. Много български младежи,
по късно активни будители на народа, получават образованието си в тях. Между тях са

С.   Врачански,   Г.   С.   Раковски,   д­р   Петър   Берон,   Неофит   Рилски,   Иларион
Макриополски, д­р Ив. Селимински, Христаки Павлович, Райно Попович, В. Априлов и

др.

В началото  на  XIX  в. започва откриването  на гръцки  училища  в етническите

граници на българския народ. Те са дело на гръцката буржоазия в селищата, където
живеят компактни групи гръцко население – Мелник, Сяр, Анхиало, Созопол, Варна.

Такива   училища   откриват   и   някои   богати   българи   в   по­издигнати   в   икономическо
отношение градове, като в тях обикновено се назначават български младежи, получили

образованието си в гръцките учебни заведения. За първо гръцко училище в българските
земи се приема основаното през 1810 г. училище в Сливен от даскал  Антон Хаджи

Кринчу. През 1812 г. се открива новогръцко училище в Котел. В следващата година
такива училища се откриват в Търново, Пловдив, Свищов, Карлово и др. От гръцкото

училище и литература в българските земи проникват идеите, шестващи в Европа. Чрез
тях   се   заимства   и   утвърждава   взаимоучителната   метода.   Със   своя   пример   гръцката

буржоазия заразява българската буржоазия – тя проявява стремеж към нови знания, към
утвърждаване   и   завоюване   на   престиж,   към   реформиране   на   съществуващите

институции,   а   по­късно   към   извоюване   на   самостоятелност   –   икономическа   и
политическа.

През   началния   период   на   Възраждането   българската   култура   чувствала   и

благотворното въздействие на съседна Сърбия. Общуването между българите и сърбите

в западните български земи и търговските връзки осъществявали прекия контакт между
двете култури, близостта на езика   улеснявала  културния обмен. Млади  българи се

учили в сръбските училища, като през първата половина на XIX в. от тях са преминали
повече от 100 български младежи.

Ранното културно развитие на българите през Възраждането се осъществява и под

влияние   на   идеите   на   общославянския   Ренесанс,   но   чак   до   30­те   год.   на  XIX  в.

културните заемки от западните славяни били незначителни. Под влияние на славянския
ренесансов свят се засилил  интересът към миналото и историята, към националната

самобитност.   Тези   идеи   утвърждават   историцизма   и   романтизма   в   българската
литература, подхранват интереса към славянството.

В края на XVIII и XIX в. започват по­интензивни културни контакти и с Русия.

Тя влияе върху учебното дело и книжнината и е едно от главните й вносни пера са

църковните книги. През първите десетилетия на  XIX  в. се засилва прякото културно
влияние на напредналите европейски страни. Това става главно чрез българите, учещи в

Париж, Виена, Мюнхен и др.

В началото на XVIII в. материалните и социални промени в българското общество

стават все по осезаеми. В новите условия килийното училище било вече един анархизъм,
тъй като дори и реформираната килия не била в състояние да задоволи нарастващите

просветни и културни нужди. Именно поради това през първите десетилетия на XIX в.
се   забелязва   увеличен   интерес   към   гръцкото   светско   училище.   С   развитието   на

възрожденските   процеси   и   с   укрепването   на   националното   съзнание   гръцкото
образование се превърнало в пречка за българското духовно развитие. Тази опасност се

увеличила,   когато   в   първите   десетилетия   на  XIX  в.   Цариградската   патриаршия   и
нейните органи започнала да преследва българските свещеници и даскали, да унищожава

древните   църковнославянски   книги,   да   разтурва   мъждукащите   центрове   на   старата
българска грамотност.

Обособяването на българската буржоазия на национална основа я подтиква да

търси противодействие на тази опасност. Така се ражда в началото на XIX в. идеята за

откриване   на   елино­български   училища.   Първото   елино­българско   училище   било
открито през 1815 г. в будния търговски център Свищов. Негов организатор е Еманоил

Васкидович, който пътува във Влашко и Виена, за да търси сред емигрантите търговци
средства за училището.  Независимо,  че главният  език на преподаване бил  гръцкият,