Patrick Demarchelier

             Любимецът на Дявола

Курсов Проект

•

Патрик Демаршелие е роден край Париж, на 21 август 1944 г, 

израства в Северните Френски пристанища на индустриалният 

град Льо Хавър.( от тук ,може би идва привързаността му да 

избира плажове и слънце в много от неговите фотографии). На 

17­тия му рожден ден неговият втори баща му подарява първата 

му камера­ „

Eastman Kodak

 Camera” и оттогава разбира, че 

снимането ще е призванието му за цял живот. Той се научава как 

да проявява филми, да ретушира негативи и започва да снима 

приятели и сватби.

•

Неговият първи пълен работен ден на фотографска работа е в 

малка лаборатория в Северна Франция. Там пуска  за печат и 

ретушира паспортни снимки. На 20 години се мести в Париж, 

първоначално работи в друга лаборатория­ пуска за печат 

снимки­новини.

•

След това завършва обучението си в „тъмната стая”­ до 

позицията асистент­фотограф, като специализира правенето на 

корици за филмови списания. Шест месеца по­късно той става 

“house photographer”в Париж. Тръгва по  модните агенции и 

прави пробни снимки на млади модели. Неговото широко 

фотографско образование, най­накрая му посочва посоката, към 

която да се стреми занапред. Опитът, който получава от 

досегашните му работни позиции му дава безценна полза в 

понататъчната му кариера. 

•

Една година след това, той поема друг пост­ този път като 

помощник на главния фотограф­ Ханс Фюрер­арт директор­

превърнал се във фотограф.Ханс Фюрер е имал перфектен 

графичен вид на своите модни фотографии, и фокусът при 

неговите снимки  бил върху жените.  Когато Демаршелие се 

присъединява към него, Фюрер започва да работи за 

иновативното английско списание „Nova” и е на път да направи 

своите първи фотографии за Vogue през 1968г. 

•

Патрик  се учи бързо от този свой професионален опит и скоро е готов да поеме нещата в свои ръце. И постепенно с 

комисионни от списания като Elle and Marie­Claire­ където пyбликува свои снимки, той се доказва като фотограф с 

доста сериозни амбиции.Бил е на точното място, в точният момент. Париж, в края на 1960­та година си възвръща 

позицията като световен център на модната фотография. По това време Хелмут Нютън и Guy Bourdin са били в най­

оригиналните фази на тяхната кариера, състезавайки се кой а да достигне по­близо до границата на морално­

приемливото в снимките, които правят за Vogue. По същото това време се сформира една група от млади фотографи, 

познати като "Paris Mob" или "Paris Mafia," съдържаща се от : Demarchelier, , Francois Lamy, Uli Rose, Arthur Elgort, Alex 

Chatelain, and Mike Reinhardt. Те реагират срещу упадъка и неловката сериозност на своите съвременници  като 

представят модни снимки, които са оптимистични, неформални и спонтанно направени. Фотографиите на Демаршелие 

са­  свежи, безгрижни,напълно уловили настроението на времето, поставящи началото на следващата фаза на модната 

фотография. Те гарантират, че той се превръща в един от най­големите успехи в историята на Париж.Фотографиите му 

биват забелязани от  Alexander Liberman, творческия директор на Vogue, който счита че „непреднамереността” на този 

вид фотография им дава човешка топлина и ги прави достъпни за целевата аудитория и отразяват това, което той описва 

като „чувството за цел в съвременната жена”.

•

1975г. Демаршелие напуска Париж и заминава за Ню Йорк, следвайки своя приятелка. Там той открива модната 

фотография, работи като “Free lance Photographer “ и учи и работи при фотографи като: 

Henri Cartier­Bresson

, Terry 

King, and 

Jacques Guilbert

.

•

След като се премества в Ню Йорк, той се жени за Мия, от която по­късно има трима синове.

•

До края на 70­те години на минали век Демаршелие снима фотосесии за кориците на почти всички по­големи модни 

списания, включително и на американския, британския и парижкия “Vogue”. Той е заснемал фотосесии и за кориците на 

“Rolling Stone”, “Glamour”, “Life”, “Newsweek” и “Elle”.

•

Патрик Демаршелие е главен фотограф и на много рекламни кампании ­ за шампоана на Фара Фосет през 1978 г., 

куклата на Брук Шийлдс през 1982 г., “Lauren by Ralph Lauren”, “Cutty Sark” и рекламата на “Келвин Клайн” с Талиса 

Сото. Той също така е главният фотограф на книгата на Брук Шийлдс “On your own”, която е наръчник за красота и 

лайфстайл. Сред по­известните му клиенти са също така и “Версаче”, “Шанел”, “Армани”, Джанет Джексън, Никол 

Кидмън, Мадона, Хилари Клинтън, Хелена Кристенсен, Надя Ауерман и много други.

•

До 1979г. той редовно се връща в Париж и дотогава, в действителност не става редовен сътрудник на „Vogue”. 

•

Две години по­късно, той се обръща към  рекламната 

комисия , за да работи с един от най­влиятелните модни 

редактори в последните години­ Grace Coddington­ от 

„British Vogue”. Той казва , че тази случка се е оказала 

жизнено важна за неговата кариера и бележи повратна 

точка в творческо му развитие.Така  достига момента 

на съвършенство в своите фотографии, което разбира се 

продължава и до днес. Доброто му обучение в „тъмната 

стая”­ ражда плодове с безупречно качество черно­бели 

принтове , с прекрасен кристален цвят и изключителна 

елегантност. (във време, в което това е било 

недостижимо за модните фотографи ).Неговите модни 

снимки многократно са възхвалявани в модния бизнес, 

заради техния реализъм, въпреки че Демаршалие е 

напълно наясно, че подобен тип фотографии не са 

предназначени да се справят с реалния свят.Но в един 

свят, основан на хитрост той успява да направи 

снимки , които са освободени и убедително естествени. 

•

Както той сам казва: „ Аз харесвам истинският смях в 

моите картини.”

•

Демаршалие избягва изкушението да се осмислят 

неговите фотографии. Alexander Liberman го описва 

като : „благороден пионер”,”чувствителен”, към 

естествената привлекателност на жените, а писателят­ 

Glenn O'Brien , го характеризира като­ „поклонник на 

красотата”.

•

Една от отличителните черти при портретите на 

Демаршалие е, че с много малки изключения­ те са 

черно­бели. Той чувства правенето на портрет за 

велико предизвикателство, което предизвиква трайно 

значение. Подобно чувство изпитват само едни от 

най­известните модни фотографи­ като Ървин Пен и 

Ричард Аведон. Също като тях, той запазва черно­

бялото очарование за по­сериозните проекти. 

•

Черно­бели фотографии често се появяват при 

портретите , които прави.При тях, той набляга на 

главата и ръцете или някакво действие което те 

правят.

•

Фокусира се , предимно върху главата и контурите , 

които очертава рамото, водещи към ръцете в 

рамката­като изразителен елемент. 

•

Този похват той използва не само в 

фотографиите си на мъже, например: Елтън 

Джон, Том Круз, Крисчън Слейтър, Роберт 

Де Ниро, Робин Уилямс.., но също и при 

снимането на жени: Джесика Ланг, Принцеса 

Даяна, Анди Макдауъл, Брук Шийлдс. 

•

Използва този похват дори и когато снима 

животински портрети­ лъвове, камили…В други 

ситуации, той се движи в другата крайност­ издърпва 

камерата назад и снима от далечна позиция, с цел да 

включи част от околната среда и така да допринесе за 

характера на снимката. Подобни негови снимки са на: 

Хилари Клинтън, Били Джоуел, Джулиан Шнабел. 

Освен, че Демаршалие се интересува от човешкото 

лице като цяло, можем да отбележим и,че всички по­

горе изброени лица са международни знаменитости. 

Това, че той е станал толкова търсен фотограф сред 

медийните среди не е изненада. Дори повечето на вид 

уверени актьори или актриси могат да станат нервни 

или да изглеждат неловко на портрети. При тази 

ситуация Демаршалие става основен фактор, 

неговият чар и това че е естествено спокойна 

личност, очевидно събарят задръжките и насърчават 

доверието им към него. Той е по­заинтересован от 

личностите, които снима, отколкото да наложи 

собствените си амбиции и предразсъдъци в 

фотографиите си и това си личи от резултатите в 

неговите творби. 

•

Сред най­интересните от по­новите развития в 

работата на Демаршелие са снимки на пейзажи и диви 

животни. Дали субектът е жирафи и зебри в Танзания, 

египетски пирамиди или почти абстрактно заснета 

стена в Сен Бартелеми, неговите снимки се 

характеризират със способността му да се справя с 

пространството, което им придава убедителна, 

ефирна откритост.