ПСИХОЛОГИЯ И ЛОГИКА

ТЕМА 1.

ПСИХОЛОГИЯТА   -   НАУКА   И   ПРАКТИКА:   ПРЕДМЕТ,   ОБЕКТ   И   СТРУКТУРА   НА
ПСИХОЛОГИЯТА;   ОСНОВНИ   ПСИХОЛОГИЧЕСКИ   КОНЦЕПЦИИ;   МЕТОДИ   И
ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА

I.

ПСИХОЛОГИЯТА - НАУКА И ПРАКТИКА: ПРЕДМЕТ, ОБЕКТ И СТРУКТУРА

НА ПСИХОЛОГИЯТА.

За рождена година на науката психология се приема 1879 г., когато в Лайпциг

немският   учен   Вилхелм   Вунд   открива   първата   в   света   лаборатория   по
експериментална психология. Обект на психологията е човекът и по-точно неговата
психика и съзнание. Предмет на психологията са взаимоотношенията на хората с
реалния свят. Основните понятия в психологията са:

•

психика - качество на животните и хората, които притежават нервна система,

чрез   която   могат   да   отразяват   взаимодействията   на   дразнителите   от   външната
среда и организма с цел оцеляване и приспособяване;

•

съзнание /разум/ - възможността на човека да опознава света, дистанцирайки

се   от   него.   Това   е   най-високото   равнище   на   психиката   на   човека,   което   се
характеризира   с   владеене   на   езика,   с   висши   психически   процеси   /мислене,
въображение/, воля и творчески прояви;

•

самосъзнание - това е способността на човека да отличава себе си от другите

хора, да опознава собствените си физически и психически особености;

•

поведение   -   всяко   действие   на   организма,   което   може   да   се   наблюдава   и

регистрира - усмихване, разговаряне, четене, рисуване и др.

Структурата на съвременната психология е следната:

1.

Теоретична -  сравнителна,  социална ,  зоопсихология,  генетическа,

възрастова, психология на личността и др.

2.

Приложна - педагогическа, юридическа, клинична, спортна, трудова,

военна, инженерна и др.

II.

ОСНОВНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ

1.

Функционализъм - учените от тази школа считат, че психологията трябва да

изучава ролята на всички психични прояви от гледна точка на това, доколко помагат
за   приспособяване   на   организма   към   обкръжаващата   го   среда,   /   т.е.   доколко   са
функционални/.

2.

Гещалтпсихология - според гещалтистите човешката психика е изградена

от елементарни и неделими структури /подобни на атомите/, наречени гещалти. В
центъра   на   техните   изследвания   се   поставя   въпросът   за   съотношението   между
цялото и елементите, които го съставляват.

3.

Бихевиоризъм   -   бихевиористите   смятат,   че   психологията   е   наука   за

поведението,   което   свеждат   до   комплекс   от   реакции   на   външни   дразнители   по
формулата: 

S - R, 

където 

S 

е стимул, а R - реакция.

4.

Системен подход - систематиците смятат, че промяната на човека е най -

ефективна с промяната на системата, в която той е включен /семейна, приятелска,
професионална и др./

5.

Психоанализа   -   в   основата   на   психиката   създателят   на   психоанализата

Зигмунд   Фройд   поставя   несъзнаваното,   определяно   най-вече   от   сексуалното

влечение.   Фройд   създава   първата   структурна   теория   за   личността,   основана   на
трите   основни   „инстанции”:  ID  /ТО/   -то   включва   всички   първични   инстинктивни
влечения,   които   са   напълно   неосъзнати   от   човека   ,  EGO  /Аз-инстанция,
опосредстваща   връзката   с   външния   свят/   и  SUPER-EGO  /Свръх   Аз,   социалните
забрани и закони/. Според тази концепция човекът е изначално невротична личност,
защото неговото EGO е под постоянен натиск от ID от една страна и от SUPER-EGO
, от друга.

6.

Хуманистична психология - в центъра на този подход се намира човешката

личност,   правото   на   човека   да   бъде   „себе   си”,   да   съхрани   своята   цялост   и
уникалност, да бъде свободен при вземането на решения, да изгражда своя живот и
да бъде отговорен за него.

III.

МЕТОДИ И ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА

1.

Научно-изследователски методи

1.1.

експеримент - естествен и лабораторен;

1.2.

наблюдение.

2.

Психодиагностични методи:

2.1.

анкетен метод;

2.2.

психологическо интервю;

2.3.

психологически   тестове   -   личностни,   проективни,   за   общи

способности.

3.

Корекционни методи:

3.1.

психотерапия - лечение без лекарства;

3.2.

психологическо интервю.

ТЕМА 2.

ПРОЦЕСЪТ НА ОПОЗНАВАНЕ НА СЕБЕ СИ. ЗАЩИТИ НА АЗ-А. ПРИЯТЕЛИТЕ.

I.

ПРОЦЕСЪТ НА ОПОЗНАВАНЕ НА СЕБЕ СИ.

Аз-образът обединява в себе си съзнанието и самосъзнанието, представата

за собствената ни индивидуалност и самооценка, включва нашия опит. Аз-образът е
относително постоянна представа за себе си, която имат хората. Видовете Аз-образ
са:

•

реално   Аз   -   показва   как   човек   възприема   своите   истински   съществуващи

способности и роли, включва представите му за това, какъв е в действителност;

•

огледално /социално/ Аз - включва представите на човека за това, как смята,

че   изглежда   в   очите   на   другите,   как   те   го   възприемат   и   оценяват   в   процеса   на
общуването;

•

идеално  Аз- съвкупността   от  представите и  оценките  за това,  какви  бихме

искали да бъдем.

Отношението   между   реалното   и   идеалното   Аз   е   самооценката   на   човека,

която може да бъде изчислена по формулата:

Успех /постижения/

САМООЦЕНКА = ------------------------------

Претенциите

­

успех/постижения/ - действителният успех на личността

­

претенции   -   т.е.   стремеж   да   се   признаят   заслугите   на   личността,
способностите и постиженията.

II.

ЗАЩИТИ НА АЗ-А.

Защитите на Аз-а /психичните защитни механизми/ са нормални механизми, с

които   разполага   човек,   за   да   намали   тревожността,   породена   от   вътрешни
конфликти. Защитните механизми са:

1.

Отричане на реалността - човек изопачава действителните факти, които са

мъчителни или пораждат тревожност, като отказва да ги признае или ги заменя с
противоположни въображаеми факти.

2.

Изтласкване   -   проявява   се   като   избирателно   забравяне   на   случка   или

събитие, свързано с конфликт, стрес и травмиращи състояния.

3.

Проекция   -   човек   несъзнателно   пренася   върху   други   лица   собствени

чувства, желания и влечения, защото не иска да признае, че притежава, разбирайки,
че обществото не ги приема.

4.

Рационализация   -   процес   на   търсене   и   намиране   на   извинения   за

прегрешения   и   недостатъци   с   цел   избягване   на   обвинения   към   себе   си,
разочарование и критика от страна на другите.

5.

Регресия   -   тя   се   характеризира   с   връщане   към   по-ранни   начини   на

действия или чувства; връщане към модели на поведение, които не отговарят на
възрастта.

6.

Сублимация   -   процес,   при   който   потиснатите   влечения   придобиват

друга   социална   форма   на   изразяване.   Човек   освобождава   сексуалната   и
агресивната си енергия по начин, който е приемлив за обществото.

III.

ПРИЯТЕЛИТЕ.

Едно от най-важните неща, които се случват във възрастта на юношеството е

преориентацията   от   възрастните   /родители,   учители   и   др./   към   връстниците.
Общуването с връстниците става в група, т.нар. група на връстниците. Основните
функции на тази група са: тя е канал за информация, източник на опит, носител и
източник на емоционални преживявания. Групата дава възможност за общуване без
намесата на възрастните. Както и при възрастните, групите на връстниците бива два
основни вида: формални /или групи сформирани по външен критерий/ - училищен
клас, кръжоци, спортен клуб, любителски трупи; неформални /или групи сформирани
спонтанно/. Неформалните групи могат да се сформират по интереси /музикални,
спортни предпочитания/;  по териториален принцип - от блока, улицата,  квартала,
училището.   Нерядко   тези   два   вида   групи   се   преливат   една   в   друга.   Например
съученици   от   формалния   училищен   клас   често   стават   неформална   група   след
училище.

ТЕМА 3.

СЕКСУАЛНОСТТА   -   СТРУКТУРА   НА   ПОЛА.   ЕМОЦИОНАЛНО   ПРИВЛИЧАНЕ.
ЛЮБОВ И СЕКС. КОНТРАЦЕПЦИЯ. СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ.

I.

_СТРУКТУРА НА ПОЛА.

На   латински   думата  sexus  означава   пол.   Полът   е   йерархична   система   от

взаимно   свързани   структури,   които   обединяват   биологически,   поведенчески   и
социални признаци, определящи даден човек като мъж или жена. Йерархията на
пола е изградена от 4 нива. Те са:

•

генетичен пол - това е базисното ниво. Полът на човека се определя от 23

хромозомна двойка - половите хромозоми;

•

ендокринен   пол   -   ендокринната   система   представлява   съвкупността   от

жлезите с вътрешна секреция, а половите жлези са съществена част от нея. През
пубертета половите жлези се активизират, като отделянето на половите хормони се
увеличава 2-3 пъти. Признаците за половото съзряване са:

­

при   момичетата   -   между   9   и   17   години   се   получава   първият
менструален цикъл;

­

при момчетата - между 13-15 години се появява първата ерекция; 70 %
от момчетата по това време получават и първата си полюция.

•

церебрален  пол  -   вроденото  сексуално   поведение   се   намира  в  междинния

мозък, а кората на главния мозък е мястото, където записваме индивидуалния си
опит. Моделите на сексуално поведение са: хетеросексуален модел, хомосексуален
и бисексуален;

•

психологически   пол   -   той   представлява   система   от   представи   за   света,

мотиви, поведенчески нагласи и ценност, през които се пречупва възприемането на
всичко около нас. В основата на психологическия пол са ролите и чертите, които
хората приписват на мъжкото и женското поведение.

II.

ЕМОЦИОНАЛНО ПРИВЛИЧАНЕ, ЛЮБОВ, СЕКС.

Важно   условие   за   първия   сексуален   контакт   на   младите   хора   е   те   да   са

постигнали психо-сексуална зрялост, а това означава: наличие на физиологическа
възможност   за   извършване   на   полово   сношение,   зрялост   на   психичния   живот,
сексуална   мотивация,   чувство   за   отговорност.   Поведението   на   партньорите   по
време на секс се свежда до два важни етапа:

•

любовна   игра   -   това   са   взаимните   ласки   и   нежности,   които   обикновено

предхождат половия акт и имат за цел да предразположат и двамата партньори за
него. В нея се включват:

­

докосване   /тачинг/   по   различните   части   на   тялото,   по   основните

ерогенни

зони;

­

галене   /петинг/   -   включва   както   галене   през   дрехите,   така   и

мастурбация

и взаимна мастурбация;

­

целуване /кисинг/ - по различни части на тялото, включително и

половите органи /т.нар. френска любов/.

•

проникване /коитус, полов акт, полово сношение/ - вкарване на мъжкия полов

член /пениса/ във влагалището на жената. Съществува и анално проникване, което
е алтернативна форма на полов акт с вкарване на пениса в ануса.

III.

КОНТРАЦЕПЦИЯ.

Контрацепция   е   предпазване   от   нежелана   бременност   и   от   болести,

предавани по полов път. Контрацептивите се делят на четири големи групи:

•

физиологични   -   т.нар.   прекъснат   полов   акт,   календарен   метод   /т.нар.

безопасни дни/, температурен метод;

•

химически - пасти /противозачатъчни кремове и гелове/, които се поставят във

влагалището преди половия акт; хапчета - профилактични и хапчета „за след това”;

инжекционни контрацептиви - поставят се от специалист и имат продължителност на
действие 2-3 месеца;

•

механични   -   спирали;   диафрагми   /подвижно   гумено   средство,   което   се

поставя   във   влагалището   няколко   часа   преди   половия   акт,   заедно   с
противозачатъчна паста/; презервативи.

•

стерилизация - бива женска и мъжка. Това е краен необратим метод.

IV.

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ

Сексуалното насилие е всяка форма на принуда, на агресия /словесна или

физическа/,   на   манипулация   или   създаване   на   зависимост   в   сферата   на
сексуалността. Формите на насилие са:

•

блудство - престъпно деяние, което включва различни форми на сексуална

принуда без осъществяване на полов акт;

•

изнасилване - престъпно деяние, при което върху дадено лице са прилага

физическо   въздействие,   заплаха   за   живота   или   психическо   въздействие,   или   се
възползва от беззащитното му безпомощно състояние за осъществяване на полов
акт.

ТЕМА 4

СЕМЕЙСТВОТО. БЪДЕЩЕТО И ЖИЗНЕНАТА ПЕРСПЕКТИВА

I. СЕМЕЙСТВОТО КАТО ФАКТОР ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ.
Семейството   най-силно   влияе   върху   личностното   развитие   със   следните
неща:

•

одобрението и неодобрението на родителите;

•

честотата и интензивността на контактите в семейството;

•

родителските модели на поведение;

•

стилът   на   общуване   и   контрол   в   семейството,   който   може   да   бъде:

авторитарен, демократичен, либерален и хаотичен.

Стадиите на семейния живот включват:

•

предбрачен период, който има два подетапа:

1.

етапът „Виж и запомни”;

2.

етапът „Хайде да опитаме”;

•

Брачен период - неговите етапи са:

1.

„Меден месец”;

2.

стадий на „малкото дете”;

3.

стадий на „Кариерата и семейството”;

4.

стадий на „Поотрасналите деца”;

5.

стадий на „Празното гнездо”.

•

Следбрачен период - когато един от съпрузите е починал.

II.

БЪДЕЩЕТО И ЖИЗНЕНАТА ПЕРСПЕКТИВА.

Едно от нещата, с помощта на които хората осмислят съществуването си, е

представата за бъдещето или т.нар. жизнен хоризонт, който включва светогледа на
човека, жизнената му философия и начините за справяне. Първата стъпка свързана
с формирането на житейските планове е изборът на образование, а след това и
избор на професия. Най-важните фактори, които влияят на професионалния избор
са следните:

•

родителите   -   има   множество   причини,   които   правят   тяхното   влияние

особено   важно.   На   първо   място   са   интересите   и   професията   на   родителите.
Статистиката показва , че 1/3 от децата на лекарите и адвокатите избират същата
професия като родителите си. На второ място е одобрението или неодобрението на
родителите. И не на последно място е общата атмосфера в семейството. Когато тя е
благоприятна и подкрепяща, то и изборите на децата са по-точни;

•

съучениците - тяхното мнение оказва по-голямо влияние върху избора на

професионална сфера, отколкото на конкретната специалност;

•

учителите - след родителите те оказват най-силно влияние върху избора

на професия. За 1/3 от младите хора решаваща роля за кандидатстване в дадена
специалност е имал техен учител от последните класове;

•

културалните   очаквания  /това  са  очаквания   от  средата,   в  която  човек   е

включен/   -   в   различни   райони   и   в   различни   етнически   групи   има   нагласи,
ограничаващи или стимулиращи избора на бъдеща професия;

•

способностите на отделния човек -няма хора, които да не притежават едно

или   друго   качество   или   способност.   Важното   обаче   е   те   да   съответстват   на
избраната професия;

•

интересите - понякога това е най-важното условие за постигане на успех в

професионалната кариера.

ТЕМА 5.

ЧОВЕК, ИНДИВИД, ЛИЧНОСТ.

I.

ЧОВЕК.

Понятието   „човек”   в   психологията   се   идентифицира   с   биологическия   вид

“homo   sapiens  /разумен   човек/,   т.   е.  с  цялата  съвкупност   от  свойства   и   качества
отделящи   този   биологичен   вид   от   другите,   независимо   от   неговата   раса,   пол,
възрастово   различие   и   т.н.   Думата   човек   обединява   всички   хора   живеещи   или
живели някога на земята.

II.

ИНДИВИД

Индивидът е съвкупност от преимуществено вродени и до известна степен

придобити   в   индивидуалния   опит   свойства   и   специфични   особености.   Най-
елементарният   акт,   с   който   организмът   отговаря   на   въздействията   на   външната
среда наричаме 

рефлекс.

 Той е своеобразна и елементарна форма на отражение,

генетически закрепена. По-сложните форми на отражение, постоянно закрепени и
независими   от   локалните   изменения   на   околната   среда   наричаме  

инстинкти

.   В

индивидуалния живот на човека и животните в резултат на обучението се формират

навиците.

  Те   са   съвкупност   от   умения   и   действия,   които   помагат   в   ежедневния

живот   и   практика.   Когато   навиците   се   автоматизират   и   тяхното   изпълнение   се
превръща   в   потребност,   без   която   не   можем,   говорим   за  

привички.

  Привичките

могат   да   бъдат   положителни   /напр.   сутрешната   гимнастика,   здравословното
хранене/   и   отрицателно   /пушенето,   „паразитните   думи”   и   др./   Обединителният
център   на   вродените   черти   на   човека   и   основните   придобити   качества   е

темпераментът.

 Той е съвкупност от индивидуалните особености на човека, които

се проявяват в динамиката на действията и движенията, в степента на емоционална
възбудимост, в силата и скоростта на психическите процеси.Типовете темперамент
са:

•

сангвиничен   -   сангвиниците   са   общителни,   открити,   сговорчиви,   безгрижни,

инициативни, оптимисти;

•

флегматичен - флегматиците са пасивни, старателни, сдържани, миролюбиви,

настойчиви, надеждни, спокойни;

•

меланхоличен - меланхолиците са раздразнителни, тревожни, подозрителни,

сдържани, необщителни, сериозни;

•

холеричен   -   холериците   са   обидчиви,   неспокойни,   агресивни,   възбудими,

активни, импулсивни, себеизтъкващи се.

III.

ЛИЧНОСТ

Личност е човекът с неговия неповторим и специфичен начин, по който се

приспособява   и   адаптира   към   обкръжаващата   го   социална   среда.   Основните
фактори, които изграждат и развиват човешката личност са:

•

езикът и общуването - възникването на човешкото съзнание и изграждането

на   Аз-образа   става   в   процеса   на   социализацията   на   човека.   В   основата   на
предаването на този опит лежат езика и общуването;

•

умствено   развитие   -  едновременно   със   социализацията   протича   процес  на

интелектуално   развитие,   формиране   на   цялостни   представи   за   предметите   и
явленията и социалните отношения. Швейцарският психолог Жан Пиаже определя
следните четири етапа на умствено развитие:

­

сензомоторен стадий;

­

дооперационален стадии;

­

стадий на конкретните операции;

­

стадий на формалните операции.

•

интелект   -   човешкият   интелект   е   съвкупност   от   конкретни   способности,

проявяващи се в конкретни сфери;

•

способности - те са индивидуалните възможности на човека за успеха в една

или друга дейност;

•

самопознаване АЗ - крайната фаза на човешката социализация /формирането

на   човешката   личност/   е   изграждането   на   адекватен   А-образ,   способстващ   по-
добрата реализация на човека.

ТЕМА 6.

ДВИЖЕЩИ   СИЛИ   НА  ЧОВЕШКОТО   ПОВЕДЕНИЕ.   ЕМОЦИОНАЛНИЯТ   ЖИВОТ
НА ЧОВЕКА.

I. ДВИЖЕЩИ СИЛИ НА ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ.
Основна „единица” на жизнения процес на животните и човека е дейността.

Поради социалния си характер човешката дейност е много сложна и многообразна.
Непосредствени   подбудители   на   човешките   действия,   чрез   които   действия   се
задоволяват конкретни потребности са мотивите. Потребност е всяка необходимост,
която човек изпитва в определен етап от своя живот и която е необходимо условие
за неговото съществуване.

Най-популярната   класификация   на   човешките   потребности   е   на

основоположника на хуманистичната психология Ейбрахам Маслоу. Той обединява
основните и най -важни човешки потребности в йерархия.

1.

Физиологични потребности - това са потребности от кислород, вода, храна,

сън, физическа активност, сензорна стимулация, отопление, дрехи и др.