„ПРОИЗХОДА И ЦЕЛТА НА ИСТОРИЯТА” 
     

     Карл Ясперс е роден на 23 февруари 1883 година в град Олденбург, в 
семейство на чиновник. След завършване на гимназия , следва право . По-
късно следва и медицина в Берлин , като проявява голям интерес към 
психопатологията . Започва работа в психиатрична клиника . През 1922 
година става професор по философия и преподава в Хайдлебургския 
университет . Дори и след смъртта си през 1969 година , Ясперс запазва 
славата си на изтъкнат философ .
  Ясперс е автор на много трудове свързани с екзистенциалната философия 
на човека , историята на философията , философия на историята и 
политология . Някои от най-важните му са : „Обща психопатология” , 
„Психология на светогледите” , „Духовната ситуация на времето” , „Разум 
и екзистенция” , „За произхода и целта на историята” , „Въведение във 
философията” и много други .
  Главно Ясперс се занимава с проблема за бъдещето на човечеството , за 
неговата образованост и най вече за духовното му развитие . Ясперс 
разглежда пресичането на два момента в развитието на човека – 
биологическото и историческото му развитие . Биологическото създава 
наследствените свойства , а историческото -  предаването на опита . 
Според автора колкото повече човека е навлиза в масовата култура , 
изчезва образованият слой . Появява се средния човек имащ по-малко 
изисквания и западаща духовност . „Масовия човек има малко време, не 
живее живот , подхранван от едно цяло , не желае вече подготовката и 
напрежението , ако няма конкретна цел , която ги превръща в полза ; той 
не иска да чака и няма търпение за зрялост ;всяко нещо трябва да носи 
настоящо удовлетворение ; духовното се е превърнало в моментни 
удоволствия .” – от книгата „Духовната ситуация на времето” . 
 Постоянно е в търсене на нещо ново , дори то да не е от полза все пак е 
интересно . Единственото важно е запазването на историческата традиция 
у всички народи , която да не е просто знание за миналото , а да напомня за 
произхода и предците ни . Именно тя прави единни всички държави . 
  В днешно време за съхраняване на исторически спомени служат музеи , 
библиотеки , архиви . Всичко , което се пази в тях е с висока стойност за 
всички култури и грижливо е поддържано . Това се отнася и за 
историческите местности , които са от голяма важност за всяка нация и се 
превръщат в туристически обекти.
 С течение на много време и дългогодишни разкопки пред нас се разкриват 
отдавна изчезнали светове и култури . Става ясно , че човек е съществувал 
още в далечните от нас епохи , за които се знае твърде малко.

1