НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ 

“ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

ФАКУЛТЕТ „АРТИЛЕРИЯ, ПВО и КИС”

КАТЕДРА “ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ“

КУРСОВА ЗАДАЧА

КУРСОВА ЗАДАЧА

ТЕМА: Видове терористични организации

РАЗРАБОТИЛ:

ПРОВЕРИЛ:

гр. Шумен

2014 г.

2

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод..........................................................................................................3

1. Видове терористични организации....................................................4

1.1. Според идеологическата легитимация и обосновка на дейността
на терористичните организации.............................................................4

1.1.1. Известни и активни терористични организации, включени в 
списъка на Държавния департамент на САЩ.......................................7

1.2. Според териториалния обхват на дейността на терористичните 
организации............................................................................................11

1.3. Според обекта на престъпната дейност на терористичните 
организации............................................................................................12

1.4. Според средствата за осъществяване на терористичния акт.....13

2. Мрежови терористични структури и бойни действия...................14

Заключение.............................................................................................23

Източници...............................................................................................27

3

УВОД

Тероризъм

  е   понятие   без   приета   международна   дефиниция.

Потърпевшите   от   терористичните   актове   могат   да   бъдат   висши
длъжностни   лица;   военни;   хора,   които   обслужват   интересите   на
правителствата;   или   обикновени   граждани.   Примери   за   терористични
актове срещу висши длъжностни лица са редица политически убийства,
извършени   от   руските   революционери   в   края   на   19   век,   както   и
убийствата   на   президентите   на   САЩ.   Терористичните   актове   срещу
военни дейци преливат в партизанска война. Тези актове, в зависимост от
гледната точка, имат позитивен или отрицателен заряд. Някой, който е
смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от
други.  Насилието   срещу  обикновените   граждани   най­често   е  осъждано
като проява на „тероризъм“.

Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от

групировки, или дори от държави, като за тях това е алтернатива пред
директното   обявяване   на   война.   Държавите,   които   подпомагат   или   се
занимават   с   използването   на   насилие   срещу   обикновени   граждани,
употребяват   неутрални   или   положителни   думи,   за   да   характеризират
своите   бойци   —   като   например борци   за   свобода,   патриоти   или
паравоенни.

Някои   политически   атентати   се   определят   от   някои   автори   като

терор или като част от такъв.

4

1. Видове терористични организации

Съществуват различни критерии за категоризация на терористичните

организации   –   според   идеологическата   легитимация   и   обосновка   на
дейността,   териториалния   обхват  на   дейността,   обекта   на   престъпната
дейност, средствата за осъществяване на терористичния акт.

1.1.   Според   идеологическата   легитимация   и   обосновка   на

дейността

   им

  терористичните   организации   могат   да   бъдат

диференцирани   в   две   големи   групи   –   секуларни   (освободени   от
религиозно влияние) и религиозно­политически. Към секуларните спадат
ляво­   и   дясноориентираните,   както   и   етнонационалистическите
(сепаратистките)   терористични   организации.   Необходимо   е   да   се
подчертае,   че   дейността   им   е   изключително   политически   мотивирана,
което определя и характера на преследваната цел.

•

Лявоориентиран тероризъм.

Най­известни   леви   терористични   организации   са   РАФ   –   фракция

„Червена   армия“,   „Движение   2 юни“   и   „Революционни   ядра“   (в
Германия), „Червените бригади“ (Италия), „Пряко действие“ (Франция),
„17 ноември“ (Гърция), „Сендеро Луминосо“ и „Тупак Амаро“ (Перу) и
други.   Тяхната   дейност   се   характеризира   преди   всичко   с   марксистко­
ленинската си идейно­политическа насоченост и се вдъхновява от идеята
да   се   унищожи   капитализмът.   Тези   идеи   се   изповядват   предимно   от
младата   интелигенция   и   студентите,   които   са   силно   разочаровани   от
социалната   несправедливост   в   западното   технократично   общество.
Гръмката  им   революционна   фразеология   се   използва  за   прикриване   на
истинските   цели,   които   представляват   смесица   от   авантюристични
подбуди, криминални наклонности и революционни политически искания.
Една от характерните особености на ляво ориентирания тероризъм е в
това,   че   действията   на   неговите   последователи   са   насочени   срещу
ръководния политически елит на западните демокрации, политическите и
военните структури на НАТО, представители на крупния бизнес, обекти
на военната индустрия и пр. Несъмнено с тези действия се цели постигане
на една от целите – предизвикване на силен публичен ефект и насочване
на общественото внимание към собствените идеи.

На Балканите – в Гърция и Турция, също действат ляво ориентирани

терористични организации. В Гърция „Революционна група за солидарност
„Христос Касимос“ има в актива си терористичен акт срещу германското
посолство   в   Атина,   а   „Първи   май“   и   особено   „Революционна   народна

5

борба“ периодично извършват предимно бомбени атентати в по­големите
гръцки градове. През последните години техни обекти са някои сгради на
ООН   в   Атина   (например   на   Върховния   комисариат   на   бежанците).   В
Турция   типични   представители   на   лявоориентирани   терористични
организации са „Дев Сол“ („Революционна левица“), „Съюз за спасение“,
отделилата се от „Дев Ганч“ („Федерация на революционната младеж“)
организация „Дев Йол“ („Революционен път“).

Характерно   за   левия   тероризъм   е   елитарното   членство   в   тези

организации   (интелигенция,   студенти),   здрави,   силно   законспирирани
структури, дългосрочни програми и гръмка революционна фразеология.

Като тенденция през последните години на ХХ век и началото на ХХI

век   се   очертава   относителното   намаляване   активността   на
терористичните   организации,   изповядващи   крайно   леви   идеи.
Изследователите   на   международния   тероризъм   сочат,   че   ляво
ориентираните терористични организации са най­активни преди всичко в
Южна Америка и с действията си поддържат постоянно напрежение в
редица   държави   там   –   констатация,   която   се   подкрепя   и   от   наши
изследователи   в   тази   област.   Според   нас   социалните   проблеми,   които
съпътстват   развитието   на   новите   демокрации   в   страните   от   бившия
социалистически блок, ще създават условия за стимулиране на тяхната
дейност. Дори може да се предположи с известна степен на вероятност, че
ще се получи преливане на мафиотски групи (възникнали предимно на
икономическа   основа)   и   ляво   ориентирани   терористични   организации.
Макар и дискусионно, анализирайки тяхната дейност, може да се направи
изводът,   че   е   налице   тенденция   към   интернационализиране   на
лявоориентирания   тероризъм   с   цел   постигане   на   по­висока
организираност и ефективност в действията.

•

Дясноориентиран тероризъм

. 

Той   е   непосредствена   и   най­активна   форма   на   екстремизъм   и   е

насочен   срещу   ценностите   на   демокрацията   (например   равноправието
между расите), но от десни идейни позиции. Може да се разглежда като
неофашистки и неонацистки, етнонационалистически, сепаратистки и пр.
Най­активни   представители   на   този   вид   тероризъм   са   „Федерация   за
национално и европейско действие“ (ФАНЕ) във Франция, „Движение за
самоопределение“  (ДСО),   „Италианско   социално  движение“,  „Юни  78“
(Гърция), „Сивите вълци“ (Турция), „Командоси на арменския геноцид“ и
други. Характерен белег в дейността им е, че тяхната цел не е толкова да
отнемат   човешки   живот,   колкото   да   постигнат   публичен   ефект   и   да
привлекат общественото внимание към своите идеи. Според френският

6

учен   Рене   Ремонд   подобни   актове   на   тероризъм   могат   постепенно   да
разединят обществото, да противопоставят гражданството. Тези прояви
на   насилие   създават   ситуация,   при   която   терористичните   групи
придобиват авторитет.

•

Етноцентристки (сепаратистки) терористични организации

. 

Те   възприемат   като   идеологическа   легитимация   на   своята

насилствена  дейност етноцентристките  идеи,  в чиито основи най­често
стоят   стремежи   към   откъсване   на   територии   от   държавата   майка   и
обособяването   им   като   автономни   области,   т.е.   сепаратистки   идеи.
Субекти   на   такава   дейност   са   преди   всичко   представители   на
миноритарни общности, отличаващи се от мажоритарното общество по
етническата   си   принадлежност   (т.нар.   етнически   антропологизъм).
Етническото малцинство възприема тероризма като единствено средство
да легитимира стремежа си към взривяване на исторически утвърдилото
се и доказало своята стабилност във времето и пространството етническо
равновесие в обществото. В някои случаи етнотероризмът може да има и
расистки характер, т.е. да се отъждестви с биологичния антропологизъм.
Най­ярки   представители   на   етноцентристкия   тероризъм   са   ЕТА,
различните   ирландски,   кюрдски   и   чеченски   организации,   възприели
тероризма   като   единствено   средство   за   осъществяване   на   своите
сепаратистки цели.

•

Конфесионално­политически терористични организации

. 

В своята дейност те са мотивирани от религиозни подбуди. Крайната

им   цел   е   създаването   на   теократична   държава,   управлявана   от
„богопомазан цар“, в която ще живеят единствено предано вярващите му
последователи. За реализацията на крайно радикалните им политически и
социални цели благоприятстващ фактор са самата структура и функциите
на съвременните религиозни общности.

Обобщавайки казаното за секуларния (ляво­ и дясноориентирания и

етносепаратистки   тероризъм)   и   религиозно­политическия   тероризъм,
може   да   прогнозираме,   че   в   резултат   на   редица   процеси   и   явления
секуларният тероризъм постепенно ще загуби значимостта си в живота на
модерното   технократично   общество.   Може   би   най­значимият   процес,
водещ   до   намаляване   активността   на   ляво­   и   дясноориентираните
терористични организации, е постепенното ликвидиране на двуполюсния
модел на съвременното общество, при което различните идеологически
системи   и   техните   идеологии   все   повече   ще   губят   значението   си   за

7

менталността   на   хората.   Това   наше   становище   намира   подкрепа   в
констатацията,   направена   от   д­р   Мирослав   Дърмов   в   статията   му
„Радикалният   ислямски   тероризъм“:   „Оценките   за   активността   на
терористичните организации еднозначно показват значително намаляване
дейността   на   идеологическите   и   националистическите   организации
навсякъде   по   земното   кълбо.   Много   от   тях   преустановиха   своето
съществуване,   поради   което   е   трудно   дори   да   се   установи   тяхното
присъствие в криминогенната обстановка по света“. В същото време обаче
не трябва прибързано да се абсолютизира този извод, тъй като все още
редица   ляво­   и   дясноориентирани   терористични   организации   развиват
активна дейност, включително и на Балканския полуостров. Въпреки че д­
р Дърмов посочва няколко радикални религиозни организации, които в
една   или   друга   степен   не   проявяват   терористична   активност   през
последните няколко години на ХХ век и началото на ХХI век, смятаме, че
няма   основание   за   прогноза,   показваща   намаляване   активността   на
религиозно­политическите терористични организации. Дори нещо повече,
събитията   показват   активизиране   при   съвременните   условия   на
религиозно­политическата мотивировка и легитимация на терористичните
организации – извод, който ще направим опит научно да обосновем по­
нататък в настоящото изследване.

1.1.1.Известни и активни религиозно­политически терористични

организации,   включени   в   списъка   на   Държавния   департамент   на
Съединените щати.

„Организация за освобождение на Палестина“ (ООП)
  В   настоящия   момент   създадената   през   1964г.   от   Ахмад   Шукри

организация   е   преди   всичко   политическа.   Точната   численост   и
източниците на финансиране са слабо известни или неизвестни. Когато
през 1993г. лидерът на ООП Ясер Арафат официално признава държавата
Израел, радикално настроени ръководители на организацията се отделят
от нея и формират терористични групировки, борещи се срещу евреите.

„Палестински ислямски джихад“
  Организацията е създадена в края на 70­те години на ХХ век. До

1995г. е ръководена от доктор Фатхи Шакари. Щабквартирата е в Дамаск,
но има филиали в Англия, Германия, САЩ и Кипър. Точната численост не
е известна. През 1994г. към нея е изграден специален отряд от седемдесет
терористи   самоубийци  за  провеждане   на  акции   срещу  Израел   и  САЩ.

8

Ръководител на „Палестински ислямски джихад“ е шейх Абдалах Шами.
Организацията се финансира от богати личности от Иран, а след всяка
успешна акция терористите получават парична награда

„Народен фронт за освобождение на Палестина“ (НФОП)
 Първоначално организацията е в състава на ООП, но през 1967г. се

отделя   и   започва   самостоятелна   терористична   борба.   Лидер   е   Наиф
Хаватмех.   Числеността   е   около   осемстотин   души,   действащи   на
територията на Сирия, Израел и Ливан. Финансовите постъпления идват
преди всичко от богати и влиятелни личности от Сирия.

„Народен фронт за освобождение на Палестина – общо командване“
 Това е също отделила се от ООП през средата на 80­те години на ХХ

век  организация.   Неин  лидер   е  бившият   капитан   от  сирийската  армия
Ахмад   Джибрил.   Числеността   възлиза   на   няколкостотин   души.
Щабквартирата   е   в   Дамаск,   но   има   подразделения   в   Ливан   и   Европа.
Финансова подкрепа получава от богати бизнесмени от Сирия и Египет.
Джибрил   пръв   в   Арабския   свят   изтъква   целесъобразността   на
самоубийствените   терористични актове. Неговите  терористи камикадзе
използват самолети, балони и мотоделтапланери.

„Движение за национално освобождение на Палестина“
  Основано е в Кувейт през 1957г. от Ясер Арафат и Абу Джихад.

Съществуват щабквартири в Йемен, Судан, Ирак и Алжир. Има проведени
терористични актове в Тунис, Ирак, Ливан, Алжир, Йемен, а и в Европа.
Финансова   поддръжка   получава   от   богати   и   влиятелни   личности   от
Сирия, но и се самофинансира, развивайки собствен бизнес. Числеността
е от шест до осем хиляди души.

„Демократичен фронт за освобождение на Палестина“ (ДФОП)
  Организацията   се   отделя   от   НФОП   през   1969г.   Неин   лидер   е

йорданският православен християнин Наиф Хаватмех. Тя наброява около
500   души.   След   1970г.   периодично   провежда   операции   в   Израел   чрез
взривове с неголяма мощност, но и чрез вземане на заложници. Също има
операции в Сирия, Ливан и други страни от Близкия изток. Финансова
подкрепа получава от богати и влиятелни личности от Сирия и Ливан.

„Палестински фронт за освобождение“ (ПФО)

9