Клетъчнен жизнен цикъл

Хромозоми

Упражнение № 7

Внимание!

Делене при прокариотна клетка

При прокариотите, деленето се нарична просто, а по същност е 
равностойно на митозата при еукариотните клетки. Генетичният материал 
в бактериите е локализиран в една хромозома (двойноверижна 
пръстеновидна ДНК молекула), разположена в ядрена зона – нуклеоид и 
прикрепена към бактериалната плазмалема чрез вгъване, неречено 
мезозома. След репликация, двете дъщерни копия, прикрепени за 
плазмалемата се разделят чрез странично нарастване на последната, и 
последващо прищъпване. В резултат от простото делене на 
прокариотите, двете дъщерни клетки получават еднакво количество 
генетичен материал, идентичен на майчината клетка. 
В бактериите се наблюдават и малки кръгови ДНК молекули, наречени 
плазмиди. Те съдържат генетична информация, различна от тази в 
бактериалната хромозома – напр. тя може да определя резистетност към 
някои видове антибиотици. Някои от плазмидите се реплицират 
независимо от бактериалния геном и количеството плазмидна ДНК в 
двете дъщерни клетки не е еднакво. 
Еволюционно, простото делене при прокариотите се счита за най-старото. 
При него не се наблюдават делителни фигури. С усложняване 
организацията на клетките се усложнява и механизма на тяхното 
размножаване.

Клетъчен жизнен цикъл (КЖЦ) и митотичен цикъл (МЦ = КЦ)

хетеросинтетична 

интерфаза

(G

0

)

КЖЦ ≠ МЦ

смърт

автосинтетична 

интерфаза 

(G

1

,S, G

2

)

КЖЦ = МЦ

дъщерни

клетки

автосинтетична 

интерфаза

(G

1

)

хетеросинтетична 

интерфаза 

(G

0

)

пролиферативен

стимул

КЖЦ > МЦ

дъщерни

клетки

КЖЦ – времето от образуването на една клетка 
до нейното последващо делене или смърт

Клетъчният жизнен цикъл

 представлява поредица от процеси, 

благодарение на които се осъществява 

растежа и деленето на 

клетките.

 При различните клетъчни видове този цикъл е с различна 

продължителност. Два основни компонента формират жизнения цикъл на 
клетките - 

интерфаза и митоза.

Интерфазата

 има три периода.

G

1

 - наречен още 

пресинаптичен.

 Започва след завършването на 

митозата. Характерно за него е бързото нарастване на цитоплазмата, 
подготовка за синтез на ДНК, синтез на ензими. През G

1

 периода се 

отстраняват много ракови клетки. По продължителност този период е

най-дългия.

S

 - в този период се синтезират ДНК и хистоните, реплицира се ДНК.

G

2

 - това е постсинтетичния период и е 

най-кратък.

 Образува се 

делителното вретено и се натрупва енергия за протичането на митозата. 
Характерно е намаление на белтъчния синтез. 
Съществува един допълнителен период, наречен 

G

0

,

 в който някои 

клетки постъпват след като излязат от G

1

. Попаднали в този период 

клетките са в състояние на покой и могат да останат в него за 
продължително време (години), след което се включват отново в 
клетъчния цикъл. Възможните 

причини,

 поради които клетките 

постъпват в G

0

 са: сигнал за диференциация, започващ процес на 

остаряване, клетъчна смърт и други. 
   

Деленето на клетките е тяхно основно свойство. За 24 часа се извършват 
около 

10

12

 клетъчни деления. 

Правилното контролиране на клетъчния цикъл и отстраняване на 
допуснатите грешки се осъществява в няколко

 контролни пункта

. 

Първият от тях е 

контролен пункт G

1

- ако клетката е с необходимата 

големина и ДНК не е увредена - клетъчния цикъл може да продължи и да 
се премине към S период. В края на последния се осъществява 

нова 

контрола,

 целяща да установи дали има 

увреда в ДНК.

 В периода 

между G

2 

и интерфазата се проверява дали 

правилно се е реплицирала 

ДНК.

 През метафазата се извършва 

четвъртия по ред

 контролен 

пункт, последван от анафазния (през анафазата), където се следи

правилното

разположение на хромозомите

 и оформяне на 

делителното вретено. 

Последният контролен пункт

 - шести е в периода 

на телофазата, където се следи за правилното разпределение на 
хромозомите. 
   Ако бъде 

констатирано отклонение

 от нормата в някой от тези 

контролни пунктове, клетъчния цикъл спира.

В естествени условия в животинските и растителните органи винаги има 
клетки, които се намират извън митотичния цикъл и не преминават през 

G1 S G2 M 

периоди. Такива клетки са в G0-период – те са в покой. Някои 

от тях може да останат така дълго време, без да променят особено 
морфологията си, съхраняват способността си за делене, превръщат се в 
стволови клетки – например в кръвотворната тъкан. По-често загубата на 
делителна способност се съпровожда със специализация и 
диференциация на клетките. Такива клетки, излезли от цикъла, в особени 
случаи може отново да влязат в него (например повечето от клетките на 
черния дроб са в G0-период, но при отстраняване на част от черния дроб 
те започват отново да се делят). В други случаи, излизайки от цикъла, 
клетките се диференцират необратимо и загубват завинаги способността 
си за делене. Това се наблюдава при ембрионални нервни клетки, които 
се диференцират и остават в това състояние до края на живота на 
организма. При многоклетъчните възрастни организми по-голямата част 
от клетките се намират в G0-период. Колкото е по-висока 
специализацията на клетките, толкова е по-слаба способността им да се 
делят.
След митозата клетката има две възможности – или отново да встъпи в 
процес на клетъчно делене, или да започне да се диференцира.

Периодът от образуването на една клетка до разделянето ù на две 
дъщерни клетки или до смъртта ù се нарича жизнен цикъл. 
Жизненият цикъл съвпада с митотичния, когато клетката след 
появата си навлиза в подготовка за ново делене.

Продължителността на жизнения цикъл на клетките зависи от вида им и 
от
условията на околната среда. Тя е между 8 min и година и половина. 
Жизненият цикъл се различава при различните видове клетки. При 
прокариотните клетки и едноклетъчните организми жизненият цикъл е 
кратък. При всяко делене се получават две нови клетки.
Клетките на многоклетъчните организми се делят по различен начин. 
Ембрионалните, епителните и клетките на съединителната тъкан се делят 
непрекъснато. Нервните клетки, напречнонабраздените и сърдечните 
мускулни клетки не се делят. Има и клетки, които при нормални условия 
не се делят, но при нараняване, когато се налага възстановяване на 
тъкани, започват да се делят. Подобни типове клетки има и при 
растителните организми.

Видове клетъчно делене

видове делене

при 

еукариотни клетки

видове делене

при 

еукариотни клетки

амитоза

амитоза

митоза

митоза

мейоза

мейоза

АМИТОЗА



Архаична форма на просто делене при еукариоти



Не се образуват делителни фигури



Хроматинът остава в интерфазно (некомпактно) състояние



Ядрото се дели чрез вгъване на ядрената обвивка



Често става неравномерно разпределение на генетичния материал в 
дъщерните клетки



Среща се при:



Двуядрени едноклетъчни с микро- и макронуклеус. Микронуклеусът се дели 
митотично, а макронуклеусът – амитотично (физиологична амитоза)



Клетки, които са завършили функциите си и не са необходими на организма 
(напр. клетките от амниона)



Клетки, поставени в силно неблагоприятни условия на живот (дегенеративна 
амитоза) / регенеративна – черен дроб



Някои тумори, като ерлиховия асцитен тумор

В резултат се получават многоядрени клетки, както и клетки с 
фрагментирани ядра, без равномерно разпределение на хроматина.

Амитоза (

просто делене

)



Клетката се разделя 
неравномерно – в 
дъщерните клетки 
попада различно 
количество ядрен 
материал и 
цитоплазма

Митоза (

Митоза (

сложно делене

сложно делене

)

)



Ядреният материал се спирализира и се 

оформят компактни структури – 

хромозоми



Образува се сложен делителен 

апарат–”

вретено

”, чрез който 

хромозомите се разделят поравно 

между дъщерните клетки.



Условно 

митозата

 разделяме на 2 

процеса:



Кариокинеза

 – разделяне на ядрото



Цитокинеза

 – разделяне на 

цитоплазмата



Кариокинезата

 протича в 5 фази:

1.

профаза

2.

прометафаза

3.

метафаза

4.

анафаза

5.

телофаза

   ПРОФАЗА   

    ПРОМЕТАФАЗА   

    МЕТАФАЗА   

     АНАФАЗА    

     ТЕЛОФАЗА    

   ЦИТОКИНЕЗА  

   ИНТЕРФАЗА    

      МИТОЗА        

Периоди на митозата

Митозата

 е делене, при което получените дъщерни клетки са напълно 

идентични с майчината клетка. Митозата е процес, съставен от 

шест 

фази. 
   Профаза

 - характерно за този процес е кондензацията на хромозомите, 

изчезването на ядърцето, фрагментиране на апарата на Голджи и ЕПР и 
спиране на процесите на ендо- и екзоцитоза. Оформят се полюсите на 
делителното вретено.
   

Прометафаза

 - започва фрагментиране на ядрената обвивка. 

Хромозомите се прикрепят към делителното вретено. 
   

Метафаза

 - хромозомите се подреждат в екватора на делителното 

вретено. Образува се метафазна плочка. 
   

Анафаза

 - метафазните хромозоми се резделят на хроматиди, които се 

скъсяват, уплътняват и извършват движение към полюсите на 
делителното вретено. Последните се разделечават един от друг.
   

Телофаза 

- дъщерните хромозоми се намират в полюсите на 

делителното вретено, където се деспирализират. Характерна е появата 
на ядърца, формиране на ядрени пори и други.
   

Цитокинеза

 - последната фаза на митозата. Получава се прищъпване 

на цитоплазмата между двете ядра и майчината клетка се разделя на 
две дъщерни, които се заоблят.