Изготвил: Катя Д. Николова, специалност Български език и история IV курс, номер

952- БИ

Анализ върху произведението " Възвание към

българския писател" на Гео Милев

След завръщането си от Берлин, Гео Милев се установява в София, 
където започва да издава сп. “ Везни” ( 1919-22) - основната трибуна 
на символизма и експресионизма в България. В него авторът дава 
израз на своите модернистични виждания за „ новото” изкуство, 
създадено след войната. Според доц. д- р Ивайло Христов, той го 
разбира като съчетание на националното и универсално- 
общочовешкото. 

В една от най-значимите си статии с програмен характер от периода 
на „Везни” ( 1921 г. ) – „Възвание към българския писател” , Гео Милев 
поставя един категорично нов акцент в своите манифестни текстове – 
етическото обуславяне на човека, което предопределя и неговите 
естетически копнежи и издига лозунга на експресионистите: „Човекът 
преди всичко! " . Написан сгъстено и иронично, в този текст има два 
вида битие – на егоистичния човек и на алтруистичното човечество. 
Второто предполага да бъдат надскочени границите на ежедневието, 
на личния интерес и индивидуално мотивираните творчески импулси; 
предполага конфликтност и проблематичност в духовен план, „борба 
със себе си“ и „бунт против себе си“; предполага поставяне на 
равенство между духа, от една страна, и етиката заедно с 
обусловената от нея естетика, от друга. Това е и първият текст на Гео 
Милев, в който се появяват иронични акценти спрямо естетиката на 
тогавашния символизъм. Във Възванието се прави остра критика на 
съвременната българска поезия, която е изящна, звучна, блестяща, но
няма никаква цена за живота. “Това, което ти наричаш твое творчество
- обръща се той към българския писател, - е само частен твой дневник,
дневник на ежедневния, егоистичния твой живот” . Вече се поставят