Социологията като наука

Социологическото познание възниква още от дълбока древност, смята се, че още Платон е 

имал наблюдения по отношение на законите по които действат и се развиват 
човешките отношения.

Като наука социлогията се обособява благодарение на френският учен Огюст Конт, който 

живее по времето на буржоазната революция във Франция. Вдъхновен от бурните 
събития във Франция, Конт решава да проучи закономерностите на човешките 
взаимоотношения и пътят по който те се развиват. За целта той създава  нова наука – 
социология (социо – общество, логос ­ наука), която в началото нарича социална 
физика. Нарича я така защото налага емпиричните изследвания за основа на 
научната дейност в социологията. Подобно на физиката, социологията се занимава с 
анализиране и обяснение на реални факти и закономерности, наблюдавани в 
ежедневните отношения между социалните групи и индивиди и начина по който 
функционира цялото общество.
Първоначално Конт разделя науката на социална статика и социална динамика. 
Социологията като наука се развива успешно, тя действително открива общовалидни 
закономерности и норми. Но 150 годишната практика показва, че управляващите 
класи не спазват социалните норми, даже напротив, нарушават ги водени от 
егоистичният си интерес.

Социологията има три равнища на познание: макро, мезо и микро.

Макро равнището се занимава с изучаването на обществото като цяло. Тя е най­
общата социология, изучава функционирането и развитието на обществото като цяло.
Мезо равнището е социологията която изучава функционирането и развитието на 
обшествените групи, различни отраслови и регионални социологии (на пр: 
икономическа, политическа и т.н. социология)
Микро равнище, това са емпиричните социологични изследвания. Изучава 
поведениетно на хората в ежедневието, на пр: нагласи, предпочитания, интереси и т.н.

В социологията има две основни макро­социологически школи: функционализъм и теории за 

конфликт. Социолозите в зависимост от своя прозход, социален статут, манталитет, 
дори нервна система акцентират или на функционирането, или на развитието на 
обществото. В зависимост от това всеки социолог принадлежи към едно от двете 
големи направления – функционализъм или теория за конфликт. 
Родоначалник на функционализма е Хърбърт Спенсър.