УИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Изготвили:

Проверили:

Димитър Михайлов

Фак.№292001

гл.ас. Р.Радев

Александър Александров

Фак.№292003

Анализ сектор „Производство на растителни масла“ (КИД 2008 10.41)

2012г.

Съдържание

1.

Увод

2.

Маслодайните култури в България

2.1.

Производство

2.2.

Териториално разположение

2.3.

Предлагане, потребление, цени и световен пазар 
на слънчоглед

2.4.

Предлагане, потребление, цени и световен пазар 
на рапица

2.5.

Основни проблеми, съпътсващи производството 
на маслодайни култури

3.

Сектор производство на растителни 

масла

3.1.

Производство, внос, износ и световен пазар на 
слънчогледово и рапично масло

3.2.

Конкурентноспособност на маслодобивните 
предприятия

3.3.

ПЕСТ анализ

3.4.

Модел на петте сили на Портър

3.5.

Приходи и печалби на предприятията в сектора

4.

Заключения

4.1.

Предизвикателства и възможности

4.2.

Изводи

4.3.

Препоръки

Димитър Михайлов, Александър Александров

2

Анализ сектор „Производство на растителни масла“ (КИД 2008 10.41)

5.

Използвани източници

Димитър Михайлов, Александър Александров

3

Анализ сектор „Производство на растителни масла“ (КИД 2008 10.41)

1.

 Увод

Растително­маслената   индустрия   е   традиционно   присъстваща   за

стопанството ни. Това се обуславя най­вече от добрите условия за производството
на суровините, както и традицията в обработването им.

Най­застъпените   маслодайни   култури,   които   се   отглеждат   у   нас   са

слънчоглед   и   рапица.   Други   маслодайни   култури,   отглеждани   в   България,   са
фъстъци и соя

. 

Страната ни разполага със суровини за производство на биологично

ценни   масла   от   царевичен   зародиш,   от   гроздови   семки,   от   тиквени   семки,   от
доматени семки, от бял трън и други.

  Основната култура за производство на растително масло е слънчогледът.

Той   е  единствената  от   основните   култури  на  българското   земеделие,  която  за
последните години бележи ръст в развитието си, основно поради оформилата се
благоприятна конюнктура за износ на български слънчоглед на пазарите на ЕС и
Турция. 

Втората по икономическа значимост маслодайна култура   в страната ни е

рапицата.   Тя   доби   особена   популярност     с   развитието   на   производството   на
алтернативни горива ­ производството на биодизел.

Производството   на   слънчоглед   задоволява   потребностите   на   страната   от

растително   масло.   Вносът   на   други   видове   растителни   масла   в   страната   е
незначителен.

В   контекста   на   европейската   ни   интеграция   растително­маслената

индустрия като цяло заема добри „стартови” позиции. Тя доминира на вътрешния
пазар,   притежава   значителен   експортен   потенциал,   изградени   производствени
мощности, традиции, добре подготвени специалисти и пр.

Димитър Михайлов, Александър Александров

4

Анализ сектор „Производство на растителни масла“ (КИД 2008 10.41)

2.

Маслодайните култури в България

Производството   на   растителни   масла   е   подчертано   суровиноемко

производство, .т.е. разходите за суровина (например слънчогледово семе) заемат
голям относителен дял в себестойността на продукта (около 80%). Във връзка с
това производството на растителни масла е силно зависимо от гледна точка на
количеството на суровината на пазара, качеството на суровината, пазарната цена
на   суровината   и   т.н.   Така   възникват   взаимоотношения   между   маслодобивните
предприятия   и   производителите   на   маслодайни   суровини.   Наличието   на
естествени   предпоставки   за   производството   на   суровина   определя   до   голяма
степен структурата предприятията в сектора, преработващи растиелни масла. 

2.1.

Производство

Маслодайният слънчоглед е основна култура за производството на масла в

България. Краткият вегетационен период, устойчивостта на суша и адаптивността
към   широк   спектър   от   почви   отреди   на  слънчогледа   едно   от   първите   места   в
сеитбооборота   и   производството   на   селскостопанска   продукция.   Уникалният
мастно­киселинен   състав   на   българското   слънчогледово   масло:   съдържание   на
есенциални   /незаменими   мастни   киселини/    55­75%   и  15­25%   наситени   мастни
киселини определя непрекъснато нарастващото търсене на международни пазари.

По   статистически   данни   в   шест   годишен   период   2006­2011   год.

реколтираните площи със слънчоглед варират в границите: 600хил.дка. – 750хил.
дка., средно около 700 хил.дка. Общото производство на слънчоглед е средно по 1
225 000 т. годишно при  среден добив от 150­230 кг/дка (100кг/дка за 2007г.) 

През 2011 засетите площи със слънчоглед са 795 319 ха. (реколтирани 747

131 ха.), това е с 8.3% повече спрямо 2010 год. През 2011 год. той заема 24.6% от
обработваемата   земя,   77.3%   от   маслодайните   култури   и   15.6%   от   ИЗП
(Използваната земеделска площ) на страната. (Виж Фигура – 1 )

Димитър Михайлов, Александър Александров

5

Анализ сектор „Производство на растителни масла“ (КИД 2008 10.41)

Фиг.(1)

*Източници: МЗХ (отдел „Агростатистика“), НСИ (Статистически годишник)

През   последните   години   се   наблюдава   бързо   увеличение   на

реколтираните площи със рапица – от незначителната реколтирана площ
за 2006 – 15 хил.дек., тя се увеличава до 231 хил.дка. за 2011г. Само за
2010г.,   спрямо   2009г.,   изменението   на   площта   с   реколритана   рапица   е
около   100%   .   Тези   темпове   на   производство   на   рапица   се   дължат   на
повишеното търсене на алтернативни горива като биодизела. 

Производството на рапица за 2011г. достига до 519 000 т., като тя

заема около 20% от производството на маслодайни култури в Българи.
Средният   добив   за   периода   2006-2011г   е   от   180-265кг/дка.   Средно   за
периода   добива   е   220кг/дка   (спрямо   слънчогледа   средно   за   периода
2006г.-2011г. добива е 170кг/дка).

Другите маслодайни култури, които се произвеждат в България са

соята   и   фъстъците.   Техният   дял,   от   общата   реколта   и   добив,   е
незначителен – под 1%.

В страната ни общо реколтираните площи с маслодайни култури са

средно 900 000 ха. (2006г.-2011г.)., а общото производство на маслодайни
култури   е   средно   1   500   000   т.   годишно   (2006г.-2011г.).   Като   през   2010
достига почти 2 000 000 т.

2.2.

Териториално разположение на маслодайните 

култури

През 2011г. 71 % от общо засетите площи с маслодайни култури са в

Северна България.

Най-голяма част, от засетите площи с маслодайни култури за 2011г.,

са   в   Северозападния   регион   (25,3%).   На   следващо   място   са
Североизточният регион (24%), Северен-централен (21.7%), Югоизточния
(18,5%), Южен-централен (8,1%) и Югозападен (2,4%). (Виж Фиг. – 2).

Фиг. (2)

На Фигура 3 може да се види относителния дял на слъчогледа в 

общото производство на земеделски култури по райони. Самият 
слънчоглед заема 77,3% от маслодайните култури в страната.

Димитър Михайлов, Александър Александров

6

Анализ сектор „Производство на растителни масла“ (КИД 2008 10.41)

Фиг. (3)

От областите с най-много площи е Добрич, където са засети 11.7%

от   площите   с   маслодайни   култури   на   страната,   за   областта   те   се
увеличават с 27.2% спрямо предходната година, следва област Плевен с
9.1%   от   площите   на   страната   и   област   Враца   с   6.7%   от   площите   с
маслодайни култури. 

Засети площи с маслодайни култури в хектари (ха) - Фиг. (4)

Димитър Михайлов, Александър Александров

7

Анализ сектор „Производство на растителни масла“ (КИД 2008 10.41)

2.3.

Предлагане, потребление, цени и световен пазар 

на слънчоглед

Общото   предлагане

в   страната

  на   слънчоглед   за   последните   3

пазарни години (2009/2010г., 2010/1011г., 2011/2012г.-прогнозна) е средно
около   1,5   млн.т.   Началните   наличности,   с   които   стартират   пазарните
години са съответно 0,1 млн.т. за 2009/2010г., 0,05млн.т. за 2010/2011г. и
0,11млн.т.   за   2011/2012г.-прогнозна.   Вносът   на   слънчоглед   в   страната
традиционно е нисък, тъй като производството е достатъчно за покриване
на вътрешното потребление. Внесеният слънчоглед е около 1% от общото
предлагане   на   слънчоглед   в   страната.   Почти   цялото   количество,   от
предлагания   в   страната   слънчоглед,   се   осигурява   от   вътрешното
производство на земеделската култура.

Общото   потребление

в   страната

  на   слънчоглед   доближава

предлагането,   като   останалото   количество   формира   запасите   за
следващата маркетингова година. 

Около 4 000 т. е употребата на слънчоглед за семена за реколта за

следващата година.

Въз   основа   на   данни   от   Сдружението   на   производителите   на

растителни масла и маслопродукти в България, се очаква през 2011/2012г.
за преработка в слънчогледово масло да бъдат използвани около 450 хил.
тона маслодаен слънчоглед – това е около 29% от общото потребление. 

Употребата на слънчоглед за други цели през последните 3 пазарни

години е на ниво от около 105 000 т. 

Най-голям   дял   от   общото   потребление   на   слънчоглед   се   пада   на

износа.   За   периода   2009-2011г.   нараства   прогесивно   от   800   хил.т.   до
около 1 млн.т., като за пазарната 2011/2012г. това представлява 64% от
общото потребление в страната. 

Димитър Михайлов, Александър Александров

8

Анализ сектор „Производство на растителни масла“ (КИД 2008 10.41)

Фиг.(5)

За пазарната 2010/2011г. по-големият дял от износа е за страните от

ЕС – около 737 хил.т., като най-много слънчоглед през последните години
се изнася за Нидерландия (145 хил.т. за 2010/2011г.), Испания (50 хил.т.
за 2010/2011г.), Португалия (52 хил.т. за 2010/2011г.), Франция (77 хил.т.
за 2010/2011г.) и Румъния (275 хил.т. - значителен ръст за 2010/2011г.).
Около 186 хил. т. слънчоглед е изнесен за 3-ти страни през пазарната
2010/2011г. Почти целият износ е насочен към южната ни съседка Турция
(168 хил.т. за 2010/2011г.).

Димитър Михайлов, Александър Александров

9