АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ –

ПЛОВДИВ

КУРСОВА РАБОТА ПО РАЗВИТИЕ

НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 

ТЕМА: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА

РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА

КАРЛОВО                                      

СЪДЪРЖАНИЕ :

1.Увод
2.Характеристика на района



Месторазположение и територия



Природно­климатични условия



Население­брой и динамика



Инфраструктура и екология

3.Състояние   и   тенденции   в   икономическото   и
социалното развитие на общината .



Аграрен сектор



Горско стопанство



Промишленост



Туризъм



Търговия и услуги



Неправителствени организации



Развитие на човешките ресурси и социалния
сектор

4.   Основни   проблеми   съпътстващи   развитието   на
общината и възможности за тяхното преодоляване



Анализ   на   силните   и   слабите   страни
,възможностите   и   рисковете   за
развитието на общината



Визия,приоритети и мерки за развитие на

общината

5. Заключение

1. Увод 

Община Карлово е една от 20­те най­големи общини в България. Състои се от 4 града ­Карлово, 
Калофер, Баня, Клисура и 23 села.

По големина се откроява общинският център Карлово с около 30 хил. души население. Градът 
отстои на 56 км от областния център Пловдив и на 147 км от столицата. Карлово е разположено 

в северната част на Карловската котловина. Тя обхваща площ от около 280 км2, и се огражда от 
север от най­високата част на Стара планина ­ Троянска и Калоферска планина, на югозапад – от

Същинска Средна гора, а на югоизток ­ от Сърнена Средна гора. С широк пролом р. Стряма 
прорязва двете части на Средна гора и котловината е открита на юг, което има важно  

климатично значение.
На запад планинският праг Козница, а на изток Кръстец (Стражата) отделят Карловската 

котловина от съседните подбалкански котловини. От запад на изток тя достига 55 км, а от север 
на юг – 16км. Средната надморска височина на гр. Карлово е 380 м.

2. Характеристика на района 

Община Карлово е разположена в централната част на България и северната част на Пловдивска 
област на площ 1044 км2, и представлява 1 % от територията на страната. 

Граничи с:
• на север – с Ловешка област;

• на изток – с община Павел баня;
• на запад – с общините Сопот и Пирдоп;

• на югозапад – община Копривщица;
• на югоизток – община Брезово;

• на юг – с общините Хисар и Калояново.

Община Карлово се характеризира с разнообразен релеф. В територията на общината попадат 
Карловската котловина, ридовете Козница и Стражата, които я затварят от запад и от изток, 

южните склонове на Централна Стара планина и части от Същинска и Сърнена Средна гора, 
които ограждат котловината от север и от юг. Голяма част от територията на общината е заета 

от Карловската котловина и релефът е равнинен до хълмист, в периферията на котловината, със 
стойности на надморската височина от 260 м. при гр. Баня до около 500 м. в северозападните и 

източните части на общината. В северна посока релефът се изменя до високопланински, като 
границата на общината следва билото на Стара планина. Съответно тук се намират и най­

високите точки на територията на общината – връх Вежен (2198м.) и връх Ботев (2 376м.)
Климатът е преходноконтинентален с планинско влияние. В сравнение с другите подбалкански 

полета – по­мек и по­топъл. Средната годишна температура е 11.40 С. Зимата е сравнително 
мека – средната януарска температура е между 0 и –10 С. Дните с трайна снежна покривка са от 

25 до 30. Лятото е умерено топло – около 60 дни са със средна температура 200 С и около 15 ­ 
със средна температура 250 С. Максималните температури са през юли и варират между 340 С и

360 С. Средногодишната относителна влажност за района варира от 70 до 73 %.Средното 
годишно количество на валежите е 653 мм/м2. 

През територията на общината протичат реките Тунджа, Стряма, Стара и Бяла река, както и 
многобройни техни притоци.Oбщина Карлово разполага и с богати ресурси на минерални води, 

уникални по минерален състав и лечебни свойства. На територията на общината има изградени 
редица язовири, като с най­голямо значение са два язовира – “Домлян” и “Соколица”.

Почвената покривка е разнообразна. Най­широко разпространение имат делувиално­ливадните и
алувиално­ливадните почви (75 %). Плодородието на делувиално­ливадните е ниско, но 

благоприятните им физични свойства ги правят пригодни за отглеждане на редица култури и 
трайни насаждения ­ житни растения, фуражни треви, маслодайна роза, лозя и др.. По­

ограничено са разпространени канелените горски почви (10­12 %). 
Срещат се и планинско­ливадни и кафяви горски почви по високите части на Стара планина.

Население – брой и динамика 

Инфраструктура и екология 

Пресичането на територията на Общината от важни пътни и железопътни трасета са фактори с 
важно значение за развитието на общината. 

Транспортна инфраструктура 
Стратегическото разположение на Община Карлово в централната част на България я прави 

важен шосеен и железопътен възел.
Дължината на общинската пътна мрежа е около 298 км.

Автобусен транспорт­Автобусният транспорт е добре развит и се осъществява от частни 
транспортни фирми, които извършват както специализиран, така и обществен превоз на пътници.

През територията на Община Карлово преминава трасето на първокласен път София­Бургас І­6 
(Е­78) с дължина 56.86 км, второкласен път Карлово­Пловдив ІІ­64 с дължина 11.50км. 

 Път ІІ­35 ­ от Плевен, през Ловеч и Троян до с. Кърнаре с дължина 22.30 км

Железопътен транспорт 

През Община Карлово преминава Подбалканската жп­линия:София ­ Бургас, както жп линията: 
Пловдив ­ Карлово. 

Екология .

Община Карлово се отличава с относително чиста околна среда – води, въздух и почви, 
сравнително добре развита и поддържана зелена система. Екологичните проблеми основно са в 

резултат на липсата или непълноценно работещи локални пречиствателни станции, липсата на 
градска пречиствателна станция за битови­фекални води, лошото състояние на пътната 

настилка, наличие на нерегламентирани депа за ТБО, липсата на напълно изградена 
канализационна мрежа във всички селища от Община Карлово. Замърсяването на въздуха в 

Община Карлово е резултат от:
Интензивният поток от пътни транспортни средства, обусловен от главния шосеен път Е ­78, 

преминаващ през територията на Общината с дължина 57 км;
Локалното битово отопление, основен замърсител на въздуха със серен диоксид, въглероден 

оксид, прах, сажди и др. през зимния сезон; 
Сравнително рядкото миене на асфалтираните улици и големият процент на павирани улици е 

предпоставка за по­високо ниво на запрашеност и произтичащите от това здравни рискове. 
Прякото въздействие на сметищата за ТБО; източници на: вредни газове от запалени битови 

отпадъци.
Качеството на питейната вода е добро. Повърхностините води отговарят на категорията от 

чисти до слабо замърсени. Единствено след градски колектор­Карлово, водите на р. Стара са с 
много лош биотичен индекс (БИ=1). Основните източници на замърсяване на повърхностните