СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ В ГРАД ШУМЕН И РЕГИОНА
background image

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА

НА ТЕМА:

“СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА 

КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ В ГРАД ШУМЕН И 

РЕГИОНА”

background image

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД................................................................................................................. 4

ПЪРВА   ГЛАВА.   РАЗВИТИЕ   НА   КУЛТУРНИЯ   ТУРИЗЪМ   В 

БЪЛГАРИЯ.

1.

Обща  характеристика   и   състояние   на   туризма   в   България   в 

годините на прехода.................................................................................................. 7

2.

Развитие   на   културния   туризъм   в   България   в   процеса   на 

интергиране в ЕС....................................................................................................... 9

3.

Цели, място и роля на културния туризъм в общата стратегия на 

туризма в България................................................................................................. 12

ВТОРА   ГЛАВА.   ГРАД   ШУМЕН   -   ОБЩА   ИКОНОМИЧЕСКА   И 

ИСТОРИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА.

1.

Географско положение и климат.......................................................... 17

2.

Кратка историческа справка за града................................................. 22

3.

Икономическо развитие на града......................................................... 23

ТРЕТА   ГЛАВА.   КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО   НАСЛЕДСТВО   НА 

ГРАД ШУМЕН.

1.

Шуменска крепост................................................................................... 24

2.

Други архитектурни и културни паметници в града........................ 32

3.

Природни забележителности и  зони за отдих.................................... 35

ЧЕТВЪРТА   ГЛАВА.   КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ   И   ПРИРОДНИ 

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ШУМЕНСКИЯ РЕГИОН.

1.

Столицата Плиска.................................................................................... 45

2.

Велики Преслав........................................................................................ 48

3.

Национален историко-археологически резерват "Мадара"........... 54

2

background image

4.

Природни забележителности................................................................. 57

4.1. Резервати............................................................................................ 57

4.2. Природни забележителности ........................................................ 61

4.3. Защитени местности ....................................................................... 64

ПЕТА  ГЛАВА.  СЪСТОЯНИЕ  И ПЕРСПЕКТИВИ НА ТУРИЗМА В 

ГРАД ШУМЕН И РЕГИОНА.

1.

Състояние и проблеми на културния туризъм в град Шумен........ 65

2.

Структура на хотелската туристическа индустрия.......................... 72

3.

Транспортна достъпност........................................................................ 76

4.

Проекти за туристически маршрути................................................... 78

5.

Препоръки за бъдещо развитие............................................................ 79

ЗАКЛЮЧЕНИЕ............................................................................................. 83

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.................................................................. 88

3

background image

УВОД

Туризмът, който е признат за една от най – динамичните бизнес сфери в 

света, засяга всички аспекти на обществения живот – икономическа, социална, 

политическа   и   духовна,   е   една   от   трите   взаимосвързани   индустрии,   които 

движат икономиката на ХХІ век. Следователно туризмът се превръща в една от 

най – големите не само печеливши, но и хуманни индустрии в света.

Туризмът  засяга   всички  сфери  на  обществения   живот:  икономическата, 

социалната, културната, политическата, което се дължи на следното:

Масовизирането му и поставянето му на демократична основа;

Концентрацията   и   централизацията   на   капитала   в   туристическите 

дейности;

Нарастването на валутните приходи в платежния баланс;

Тясната   връзка   и   взаимозависимостта   между   свободното   време, 

рекреацията на интелектуалното развитие в цивилизованото общество.

Бурното развитие на туризма през последните десетилетия го превръща в 

огромна   туристическа   индустрия,   която   заема   трето   място   в   световния 

икономически   обмен   и   непрекъснато   печели   нови   позиции.   През   2004г.   са 

регистрирани 795 млн. чуждестранни туристи, като приходите възлизат на 825 

млрд. долара. Според планираните резултати тази индустрия ще създаде към 

2007г. – съответно 7,1 бил. долара и 383 млн. работни места

1

.

Съществуват малко икономически сектори, като международния туризъм, 

които да генерират едновременно толкова много принадена стойност, заетост и 

паричен поток на толкова ниска цена

2

Въпреки   че   масовото   туристическо   движение   е   предимно   съвременно 

явление, то на практика отразява отминалата традиция за миграция и смесване 

1

 Прогнозите на Световната организация за туризъм (“Туризъм – поглед към 2020г.”) също са обнадеждаващи. 

Броят на чуждестранните туристи се предвижда да достигне 1,6 млрд., а приходите – 2 трилиона долара.

2

 

Тук   трябва  да  се  отбележи,  че   всички   туристически  продукти   и  услуги, консумирани  от  чуждестранните 

посетители, се определят като експортни, тъй като при употребата им се избягват разходите за разпространение 
и транспорт до други пазари. Следователно международният туризъм не само осигурява чужда валута, но и 
разпростира покупателна способност из цялата посещавана държава.

4

background image

на   различни   народи.   В   съвременните   дни,   обаче,   тези   движения   не   са 

ограничени само до определени региони, тъй като те засягат всички държави в 

света, играещи ролята на туристически дестинации, генератори на туристи или и 

двете едновременно. 

Характерно   е,   че   съвременният   международен   туризъм   променя   дори 

затворени   общности   на   островни   държави   и   ги   превръща   в   една   отворена 

вселенска общност, в която контактът между отделните народи се превръща в 

ежедневна   реалност.   Това   задоволява   една   дълбока   потребност   за   връзка   и 

взаимодействие   с   други   култури,   за   почивка,   здраве   или   социален   прогрес. 

Задоволяването   на   подобни   нужди   се   превръща   в   едно   от   най-влиятелните 

явления в икономическото и социално развитие на съвременното общество.

Разрастването   на   международния   туризъм   обаче,   създава   не   само 

положителни   тенденции   и   ползи,   но   и   рeдица   трудности,   които   могат   да 

предизвикат   сериозни   проблеми.   В   този   смисъл   трябва   да   се   споменат 

социалните,   културните   и   дори   икономическите   последици   от   тази 

разглежданата дейност. 

За разлика от положителните ефекти върху заетостта и доходите, туризмът 

притежава   и  някои  отрицателни  ефекти:  инфлация,   разрушаване   на  околната 

среда   и   традициите   на   местното   население.   Това   са   изключително   актуални 

проблеми,   особено   в   развиващите   се   страни,   където   туристите   от 

индустриализираните   държави   със   самото   си   присъствие   налагат   начин   на 

живот и ниво на потребление, които често оказват отрицателно влияние върху 

местните хора. По подобен начин, в дадени региони високата концентрация на 

туристи,   дължаща   се   на   безконтролното   развитие,   допринася   за 

икономическото,   социалното,   и   културното   развитие,   като   нарушава,   обаче, 

културното наследство на местното население.

Културният туризъм е специфичен вид туризъм, който се определя преди 

всичко от интересите на туристите. Той представлява пътуване с познавателна 

цел,   включващ   разнородни   и   еднородни   антропологични   и   културни 

5

background image

забележителности   което   пътуване   се   реализира   чрез   създаването   и 

предоставянето на специфични основни и допълнителни туристически услуги от 

страна   на   специализирани   туристически   и   не   туристически   предприятия   и 

организации.   Срещу   предварително   заплащане   на   услугите   туристическото 

предприятие   осигурява   на   своите   клиенти   всичко   от   транспорта,   храната   и 

подслона до разглеждането на забележителностите. 

Задълбочаването на интеграционните процеси между отделните държави 

по света насочва вниманието на туристическата  индустрия  към търсенето  на 

нови туристически пространства, чиято цел не се изчерпва само с осигуряване 

на забавления и развлечения за клиента, а задоволяване на потребностите на 

туристите от обогатяване  на техните културни познания. Днес все по-голяма 

част от културната сфера, нейните природни чудеса, катедрали, музеи, дворци, 

паркове   и   фестивали   е   обект   на   интерес   сред   туристите.   Опознаването   на 

културните, човешките връзки, които обединяват различните страни могат да 

направят   едно   туристическо   пътешествие   безкрайно   по-интересно,   отколкото 

ако то бъде затворено само в тесните граници на съответната страна.

България е страна, която притежава огромно културно наследство, 

характеризиращо   се   с   невероятна   идентичност   и   разнообразие,   което   е 

предпоставка за развитието на културен туризъм. В настоящият момент, обаче 

културните и исторически ресурси на страната ни не се използват рационално и 

ефективно.   Въпреки   засиления   интерес   чуждестранните   туристи   към 

Югоизточна Европа, България все още не е предпочитана дестинация за тях. В 

близките години след 1989г. културния и туристически обмен на страната ни 

със   страните   от   останалия   свят   е   затруднен,   поради   тежката   икономическа 

криза. 

6

background image

ПЪРВА ГЛАВА

РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ

1.

Обща  характеристика   и   състояние   на   туризма   в   България   в 

годините на прехода.

В последното десетилетие на ХХ и в началото на ХХІ век туристическият 

отрасъл   в   България   бележи   много   бързо   развитие,   дори   бум.   Този   процес 

придоби   отчасти   стихиен   характер,   като   масово   и   безразборно   застрояване, 

съпътствано с унищожение на естествени природни ресурси, пренаселване на 

туристическите територии, снижаване на качеството на туристите посещаващи 

страната ни, снижаване на качеството на обслужване, отлив на професионални 

кадри от местната туристическа индустрия. Държавата, по ред причини, не можа 

да   отговори   бързо   и   адекватно   на   нуждите   на   туристическия   бранш   чрез 

изработване на съвременно законодателство, което да регулира и контролира 

развитието на отрасъла, като същевременно да гарантира едно дългосрочно и 

устойчиво развитие на туризма и превръщането му не само в конкурентен на 

международния пазар отрасъл, но и във високодоходен бизнес.

В последните години се направиха значителни промени в тази насока, като 

приемането   на  Закон   за   туризма,   нов  Закон   за   устройство   на   територията  и 

придружаващите   го   наредби,   и   др.   Предстои   да   се   приеме  Закон   за 

черноморското   крайбрежие.   В   същото   време   бизнес   средата   в   България 

постепенно се подобри значително. Въвеждането на валутния борд през 1997 

година   усмири   инфлацията,   увеличи   се   както   притока   на   чуждестранни 

инвестиции   в   страната,   така   и   сумата   на   местните   инвестиции,   кредитния 

рейтинг на страната се повиши до степен на инвестиционен, страната влезе в 

НАТО, с което се намали политическия риск за инвеститорите и самите туристи, 

местното кредитиране се увеличи значително, прие се нов Закон за насърчаване 

на   инвестициите,   Правителството   предвижда   намаляване   на   данъците   от 

7

background image

следващата   година   и   т.н.   Това   ще   доведе   до   още   по-големи   инвестиции   в 

страната,   в   нейното   модернизиране,   осъвременяване   на   инфраструктурата,   в 

увеличаване   на   туристическата   база   и   усвояване   на   нови   територии. 

Очакванията са, че бъдещото развитие на туризма в България е да не повтори 

грешките от последните 15 години, а да бъде насочено в правилната посока и 

така да се постигнат най-големи ползи за обществото. 

От друга страна, трябва да се отбележи, че в България няма нито една 

книга   разглеждаща   нвестициите   за   създаването   и   развитието   на   ефективен 

културен туризъм, както и ефективността на туристическия бизнес като цяло 

повлиян   от   модерните   икономически   тенденции   в   тази   област,   както   и 

преориентирането на световния и в частност на българския туристически бизнес 

от   количествен   финансов   измерител   към   качествено   обслужване   и   грижа   за 

туристите. Няма книга и за това по какъв начин туристическият бизнес като 

цяло   да   ориентира   своята   икономическа   насоченост   с   цел   по-рационалното 

използване на природни, политически, икономически и социално-битови блага 

за постигане на по-висока ефективност в обслужването на туристите. От тази 

гледна точка другата цел, която дипломната работа се стреми да постигне, е да 

покаже   един   алгоритъм   на   развитиен   на   туристическия   мениджмънт   в 

иновациите   и   определяне   на   тяхната   икономическа   ефективност,   както   и 

социална удовлетвареност в постигнатите резултати.

Развитието на културния туризъм ще създаде възможност да бъде 

привлечено   вниманието   на   повече   туристи,   като   се   покаже   привлекателната 

страна   и   богатството   на   ресурси   на   една   малка   държава,   като   нашата   пред 

останалия свят. В това се изразява и актуалността на избраната от мен тема за 

разработване.

8

background image

2. Развитие   на   културния   туризъм   в   България   в   процеса   на 

интергиране в ЕС.

Културното   наследство   е   иманентна   ценност   на   обществото,   чието 

значение непрекъснато нараства през ХХІ век. В условията на глобализация, 

наследството   все   повече   определя   избора   на   средата   и  качеството   на  живот. 

Трябва да го схващаме като мощен ресурс за духовно оцеляване, но също и като 

незаменим  ресурс   за  устойчиво   развитие.  Следователно,  неговото  опазване   е 

дълбоко свързано с интересите на държавата и с националната сигурност. 

Затова в цивилизованите страни отношението на властите към културното 

наследство   е   мерило   за   политическа   мъдрост   и   далновидност.   Признак   на 

цивилизованост   е   формирането   на   политика   за   опазване   и   използване   на 

културното наследство, с три задължителни цели: идентификация на културните 

ценности; физическо съхраняване на наследството, като невъзвратима ценност, 

намираща   се   постоянно   на   границите   на   застрашеност;   използване   на 

наследството   за   нуждите   на   съвременния   живот.   За   реализацията   на   тази 

политика се приемат закони, регламентира се система за управление, осигуряват 

се финансови, човешки и материални ресурси.

С навлизането на света във века на информационното общество се изявиха 

нови тенденции на европейските културни политики в тази област, свързани с 

една   нова   визия   за   културното   наследство   и   за   неговата   нарастваща   роля.  

Променят се представите за самото наследство, разглеждано вече като цялостна 

“културна среда”, включваща осезаеми и неосезаеми ценности; за дейността по 

опазване,   схващане   все   повече   като   колективен   обществен   процес;   за 

използването   на   наследството   като   ресурс   за   развитие.   това   неизбежно   се 

отразява върху законодателството, управлението и средствата за постигане на 

целите.

Страната има голям потенциал за развитие както на масовия туризъм, така 

и на туризъм, свързан със специални интереси. Обикновено туризмът, свързан 

със специални интереси (напр. посещение на туристически обекти) генерира по-

9

background image

голям   доход   от   посетителите   на   ден,   отколкото   масовия   туризъм.   Тъй   като 

много от тези места от културен интерес са разположени в по-слабо развити 

райони,   насърчаването   на   такъв   именно   туризъм   се   предлага   по   настоящата 

схема за безвъзмездно финансиране. Един от всеки трима чуждестранни туристи 

посещава места, свързани с историческото наследство по време на престоя си в 

България.

През   последните   години   извънредно   много   се   усъвършенстваха 

европейските политики за финансиране на опазването културното наследство. 

По принцип непрекъснато нараства обемът на публичното финансиране, но се 

случва и нещо много по-важно – държавата стимулира по всякакъв начин други 

източници   на   финансиране   чрез:   данъчни   облекчения,   освобождаване   на 

даренията от ДДС, отчисления от туризъм, приходи от лотарии и др. Докато у 

нас съществува истински парадокс: държавните средства за опазване драстично 

намаляват (2006 година Законодателството, свързано с културното наследство, в 

много   европейски   страни  бе   допълнено,   обогатено   или   тотално   променено   в 

духа   на   посочените   тенденции.   Навсякъде   решително   се   усъвършенстват 

мерките,   гарантиращи   спазването   на   законите,   включващи   дори 

експроприирането на нестопанисваните имоти-паметници на културата (мярка, 

отхвърлена   от   нашето   законодателство   като   “тоталитарна”,   но   включена   в 

Европейската   конвенция   за   архитектурно   наследство).   Докато   българският 

Закон   е   недопустимо   остарял   (от   1969г.)   вече   12   години   политиците   не 

признават, че приемането на нов закон за културното наследство е абсолютен 

национален   приоритет.   Временно   е   в   застой   идеята   за   единна   регионална 

политика за опазване, за културен туризъм, за културни маршрути и т.н. Това 

създава   определени   трудности   за   културен   и   туристически   обмен,   между 

България и останалите европейски държави.

Политиката за управление на културното наследство през последните 

години   прие   необходимостта   от   деконцентрация   и   децентрализация   на 

системите за управление, за да бъдат обхванати все по-ефективно ценностите и 

10

background image

местните партньори за тяхното опазване. Инстанциите стават все по-диалогични 

–   анахронични   са   затворените   високомерни   институции,   които   единствени 

всичко разбират на фона на общото невежество. Докато българската система за 

управление е силно централизирана и концентрирана. Става все по-трудно и при 

най-добро желание да бъде осъществен държавен надзор върху 40-те хиляди 

паметника на културата. В същото време местните власти в повечето случаи са 

некомпетентни   в   областта   на   наследството,   което   ги   прави   ненадеждни 

партньори за управление се очаква да бъдат 4 пъти по-малко от периода 2002-

2005г. (а общо те са с над 200 пъти по-малко от средствата преди 15-20 години!), 

без с нищо да се поощряват други възможни източници.

През последните години политиката за “интегрирана консервация” бе 

възприета   от   почти   всички   европейски   страни,   скрепена   с   две   европейски 

конвенции, ратифицирани и от България. става въпрос за координация между: 

дейността   по   опазване,   археологическите   проучвания   и   териториално-

селищното устройство. У нас съществуват остри противоречия в тази област, 

които изригват при всяка новооткрита тракийска гробница и след всяка нова 

операция   в   историческите   центрове.   Ефективното   използване   на   културното 

наследство, без рискове за тяхната културна стойност, все повече става основен 

акцент в европейските политики, особено във връзка с културния туризъм.

Европейските   културни   политики   приемат   като   основен   постулат 

партньорството между държавата и неправителствените организации в областта 

на   културното   наследство.   Съветът   на   Европа   проведе   международна 

конференция (Осло, 2000) и прие Декларация (Порторож, 2001) за неизменимата 

роля   на   неправителствените   организации   за   опазването   на   културното 

наследство.   Един   изразителен   пример   за   това   в   България   е   Националният 

комитет   ИКОМОС,   който   осигурява   международни   помощи   за   опазване   на 

български паметници в обем, надхвърлящ държавните средства в тази област. 

11

background image

3. Цели, място и роля на културния туризъм в общата стратегия на 

туризма в България.

През 2004 година Европейските дни на наследството (ЕДН) се провеждат 

под   знака   на   50-годишнината   на   Европейската   културна   конвенция, 

ратифицирана от България. предлаганата национална тема “Културен туризъм” 

е съобразена с постоянното мото на Дните – Европа, общо наследство, която 

изявява културното наследство като фундамент на Европа, обединяващ нейните 

исторически и културни корени. Темата съответства на световните тенденции 

наследството да бъде използвано, с помощта на културния туризъм, като мощен 

ресурс за устойчиво социално развитие. тези тенденции са особено актуални за 

България, която притежава огромен, но недостатъчно използван потенциал за 

развитието   на   интензивен   и   изключително   привлекателен   културен   туризъм. 

Именно   осъзнатото   несъответствие   между   потенциал   и   реализация   е   и 

основният мотив на лансирането през 2003г. на Програмата ФАР за културен 

туризъм.   Проектите,   селекционирани   в   рамките   на   тази   програма,   получават 

отлична   възможност   за   популяризиране   по   време   на   провеждането   на   ЕДН. 

Наред с това темата е в унисон и подкрепа на инициативата на Министерството 

на   културата   и   туризма   за   създаване   на   Стратегия   за   културен   туризъм. 

Съществени са и международните аспекти на темата – развитието на културния 

туризъм в региона на Балканите би оползотворило изключителния потенциал на 

неговото   наследство   и   би   изявило   неговата   специфика:   общи   корени,   силни 

взаимно влияния и забележителни културно-исторически ценности. Успоредно с 

това   културният   туризъм   допринася   значително   за   отварянето,   взаимното 

опознаване и културната интеграция между страните от Балканския регион, в 

духа на Регионалния проект Културни коридори на Югоизточна Европа, който 

стартира   през   2005г.   под   патронажа   на   Президента   на   Република   България 

Георги Първанов и на Генералния директор на ЮНЕСКО Коиширо Матцуура.

Основната цел на ЕДН 2006 е да се изявят и популяризират ресурсите за 

развитието на културния и еко-туризъм: локалните ресурси – на териториите на 

12

background image

общините-участнички,   националните   –   в   цялата   страна   и   регионалните   –   на 

територията   на   Югоизточна   Европа.   Реализацията   на   тази   цел   би   била 

естествено продължение на постигнатото по време на ЕДН 2004, чиято тема 

“Културни пейзажи” събуди обществения интерес към забележителни съчетания 

между природни и културни ценности, с които е богата нашата страна. Наред с 

това важна цел на ЕДН 2006 утвърждават културния туризъм като средство за 

взаимно   опознаване   на   различните   общности,   за   изява   на   регионалната 

идентичност   и   разнообразие   и   за   интеграция   в   общоевропейското   културно 

пространство.   По   време   на   дните   специален   акцент   е   поставен   върху 

обвързаността между “Култура” и “Туризъм”, показан е опитът на България в 

областта   на   културния   туризъм,   даде     да   се   широка   гласност   на   проектите, 

реализирани от програмата ФАР. Неизменно във фокуса на вниманието остава и 

перманентната   цел   на   Европейските   дни   –   повишаване   интереса, 

чувствителността и осведомеността на широката публика – и особено на децата 

и младежите – към културно наследство.

Тези цели обединяват широк кръг от партньори с желание да работят 

заедно   в   тази   област:   централни   институции,   местни   власти,   доброволни 

неправителствени организации, училища и висши учебни заведения, експерти в 

тази област и др. Във връзка с темата на Дните се реализират най-разнообразни 

прояви:   участие   в   европейски   инициативи,   лансирани   от   Съвета   на   Европа, 

културни маршрути, посещения на музеи и паметници на културата, изложби, 

беседи, спектакли, концерти, конкурси за детско творчество и др. По този начин, 

българските участници в Дните са част от 20-те милиона европейци, които всяка 

година   през   месец   септември   посещават   близо   30   хиляди   паметници   на 

културата в цяла Европа.

Участието в дискусиите на широк кръг представители на държавната и 

местната   администрация,   на   изтъкнати   професионалисти   в   областта   на 

културно-историческото   наследство   и   културния   туризъм,   на   българските 

медии,   допринесе   за   по-нататъшното   конкретизиране     изпълване   с   реално 

13

background image

съдържание   на   идеята,   заложена   в   транснационалния   проект   “Културните 

коридори на “Югоизточна Европа”.

Идеята  да изградим  автентичния образ  на региона, започвайки  от 

културата, показвайки тази богата култура в нейната цялост и едновременно с 

това откроявайки националните особености, съдържа ярко позитивно послание, 

което  би  следвало  да  заличи  негативното  възприятие  на  Югоизточна  Европа 

като източник на напрежение и конфликти.

Подкрепата на ЮНЕСКО, на Съвета на Европа, на държавните и 

правителствени   ръководители   на   страните   от   региона,   както   и   на   други 

европейски държави, на международни организации и финансови институции, 

интересът, проявен от експертите по културно наследство и културен туризъм, 

от бизнеса, от неправителствените организации и медиите, са една добра основа 

за осъществяване на конкретни проекти.

В този контекст провеждането на третата национална туристическа борса 

“Културен туризъм – 2006” в един от уникалните, от гледна точка на културно-

историческо наследство, градове в региона, а именно в средновековната столица 

на България – Велико Търново, беше едно добро начало в издигане значението 

на културния туризъм за развитието на страната и като средство за заздравяване 

на мира в региона.

За разлика от предишната национална туристическа борса през  2006 

година се включиха и чужди туроператори. Българското културно-историческо 

наследство  беше  представено   от   40   фирми,   обединени   под   заглавието   “На 

източния бряг на Европа”. Участниците в туристическия форум първи видяха и 

част от пътуващата изложба на Съни Сънински, наречена “България на длан”, 

както и ценни находки открити от археолога Георги Китов. В дискусиите на 

форума   се   обсъжда   и   анализира   актуални   въпроси   по   стопанисването   и 

поддръжката на културно-исторически обекти.

Повече   от   50   нови   регионални   проекти   за   културен   туризъм   се 

представиха на проявата. Страната ни със своята древна история има потенциал 

14

background image

да се нареди сред водещите световни културно-исторически дестинации, смятат 

специалистите.   Този   вид   туризъм   вече   е   предпочитан   пред   морския   и 

планинския. 3 милиона лева е отделило Министерството културата и туризма за 

регионални проекти.

…Това са проекти, които са насочени предимно към създаване на  

условия   за   превръщането   на   едни   културно-исторически   паметник   в  

туристически продукт…” – 

 отбеляза Д. Хаджиниколов, заместник-министър 

на културата и туризма.

За миналата 2006 година около 12% от туристическите приходи са от 

предпочелите   културно-историческия   туризъм.   В   обектите   обаче   се   връщат 

единствено   приходите   от   билети.   Затова   министерството   ще   настоява   за 

усъвършенстване   на   нормативната   база,   насърчаване   на   сувенирната 

промишленост, и подобряване на пътищата до атрактивните области.

Интересно би било да се провери на практика как се развива културния 

туризъм в нашата страна, доколко хората заети с тази дейност са удовлетворени 

и има ли някаква ефективност от извършваната работа. За целта е необходимо 

да се извърши маркетингово проучване.

Законодателството   в   сферата   на   културното   наследство   се   нуждае   от 

коренна промяна. Това е една от най-важните задачи пред новото ръководство 

на   Министерството   на   културата   и   Национален   център   за   музеи,   галерии   и 

изобразителни   изкуства.   Десетилетия   се   проточи   създаването   на   модерно   и 

синхронизирано   с   европейските   стандарти   законодателство.   Сблъсъкът   на 

професионалните   лобита,   на   държавата   и   частните   колекционери   проваля 

усилията   на   няколко   правителства   в   тази   насока.   От   началото   на   2006г. 

създадената   за   целта   експертна   комисия   подготвя   нов   Закон   за   културното 

наследство. В момента текстът все още се доработва и обсъжда в различни 

формати – сред музейни деятели, архитекти, археолози, реставратори, а също в 

Комисията за култура към Парламента, ръководена от г-жа Нина Чилова.

15


Това е само предварителен преглед!

Състояние и перспективи на културния туризъм в град Шумен и региона

Задълбочаването на интеграционните процеси между отделните държави по света насочва вниманието на туристическата индустрия към търсенето на нови туристически пространства, чиято цел не се изчерпва само с осигуряване на забавления и развлечения за...

Състояние и перспективи на културния туризъм в град Шумен и региона

Предмет: Туризъм, Икономика
Тип: Дипломни работи
Брой страници: 88
Брой думи: 18726
Брой символи: 119405
Цена: 7 лв. Закупи материала
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм