1.

Форми на държавното управление и държавното 

устройство. Система на държавните органи.

2.

Същност и система на правото. 

Правото   е   система   от   правни   норми,   установена   и/или 
санкционирана от обществото чрез държавата, регулираща 
фактическите обществени отношения чрез предоставяне на 
субективни права и възлагане на юридически задължения 
на   участниците   в   тях   и   гарантирана   (защитена)   чрез 
принуждаващата власт на държавата. Правото е система от 
норми,изхождащи от държавата,но то също така е явление 
на   цивилизацията   и   на   културата.   Законът   не   изчерпва 
правото,той е битие на правото.Освен законите и другите 
нормативни актове правото включва правните принципи и 
обичаи.Законите,или   писаното   право,се   означават   с 
термина   обективно   право.Обективното   право   е   основата, 
върху която се създават субективните права.
Системата   на   гражданското   право   се   състои   от   обща   и 
специална   част.   Общата   част   урежда   общите   положения 
относно   гражданско-правните   субекти,   както   и   общите 
положения   относно   гражданските   правоотношения. 
Специалната   част   на   гражданското   право   се   състои   от 
няколко дяла: а) вещно право; б) облигационно право; в) 
право на интелектуалната собственост; г) семейно право; д) 
наследствено право.

3.

Източници на правото.

Източници на правото са актове на компетентни държавни 
органи, с които се създават правни норми. Общоприето е, 
че   за   всеки   клон   на   правото   основен   източник 

Конституцията.Тя   е   основен   и   върховен   закон,   който   се 
приема   от   ВНС.   Конституцията   е   върховен   закон.   Това 
означава, че другите закони не трябва да й противоречат. 
Втори   по   значимост   източник   на   правото   са   законите. 
Трети по значимост източник са подзаконовите нормативни 
актове.   Международните   договори   ратифицирани   по 
определена   процедура   също   са   източник   със   степен   на 
важност равна на тази на законите или по-висока. 

4.

Правни норми.

Правната норма е общо и абстрактно правило за поведение, 
което се прилага неопределен и неограничен брой пъти, за 
неопределен   и   неограничен   брой   случай,   и   спрямо 
неопределен и неограничен брой субекти. Правните норми 
са   винаги   анонимни.,   тъй   като   те   никога   не   посочват 
поименно своите адресати. Структурата на правната норма 
включва три части: хипотезис, диспозиция, санкция.

5.

Юридически факти и правни отношения.

Юридическите   факти   са   факти,   които   са   посочени   в 
хипотезиса   на   правните   норми.   При   реализиране   на 
юридическите факти в практиката правните норми, които 
ги   уреждат,   проявяват   своите   последици.   Реализираният 
юридически   факт   извежда   дадената   правна   норма   от 
нейното   статично   състояние   и   тя   поражда   своите 
последици, т.е. възникват, изменят се или се прекратяват 
правни отношения или правни качества. Ако предвиденият 
в  хипотезиса   на   правната   норма   юридически   факт   не   се 
осъществи   в   действителността,   тази   норма   не   може   да 
прояви своята регулативна функция. Юридическите факти 

на   гражданското   право   се   класифицират   по   различни 
критерии. Според своето съдържание ЮФ са юридически 
действия,   юридически   събития   и   психични   (душевни) 
състояния.

6.

Обекти на правните отношения. Ценни книги.

Обектът на гражданското правоотношение има материална 
или   духовна   ценност,   поради   което   се   определя   като 
материално   и   нематериално   благо.   Обекти   са   вещите, 
ценните книги, имуществото, резултатите от поведението 
на   субектите,   които   са   длъжници   в   облигационни 
отношения,   нематериалните   блага,   които   са   обекти   на 
интелектуална   собственост,   както   и   субективни   права, 
които са предмет на сделки.
Ценните   книги   са   особен   вид   движими   вещи,   които 
материализират   определени   субективни   права.   Те   са 
движими вещи като материален носител. Правата които се 
материализират   в   ценните   книги   са   различни:   право   на 
членство   в   ЮЛ;   право   за   получаване   на   парична   сума; 
право на собственост или залог в/у стоки; право на лихва; 
право   за   получаване   на   предметна   печалба.   Тези   права 
могат да се упражняват или прехвърлят чрез предявяване 
на документа.

7.

Гражданско право. Субекти. Физически лица.

Субекти на гражданското право са ФЛ и ЮЛ. Държавата 
също е особен вид правен субект. Само условно държавата 
може да се определи като ЮЛ. Правоспосбността включва 
две правни качества: а) правоспособност; б) дееспособност. 
Те   се   уреждат   с   императивни   правни   норми.   Особено 

значение   има   правоспособността.   Тя   е   предпоставка   на 
дееспособността,   която   не   може   да   съществува 
самостоятелно. Всяко ограничаване на правоспособността 
автоматично

ограничава

и

дееспособността. 

Правоспособността не може напълно да се отнеме, докато 
дееспособността може да се ограничи или напълно да се 
изключи,   без   това   да   влияе   на   правоспособността   на 
субектите.
Дееспособността   на   ФЛ   се   изразява   в   тяхната   обща 
абстрактна   способност   чрез   различни   действия   да 
придобиват   и   упражняват   права   или   да   поемат   и 
изпълняват задължения. В развитието на дееспособността 
има   три   етапа:   а)   малолетие;   б)   непълнолетие   и   в) 
пълнолетие. Малолетни са лицата до навършване на 14 год. 
те са напълно недееспособни и вместо тях правни действия 
извършват   техните  законни   представители   (родители   или 
настойници). Непълнолетни са лицата м/у 14 и 18 г. те са 
ограничено дееспособни.  Ограничената дееспособност на 
непълнолетните има три проявни форми: те могат сами да 
сключват   обикновени   дребни   сделки,   сделки   на   ниска 
стойност. Непълнолетните могат сами да сключват сделки, 
чрез които се разходват средства, придобити със собствен 
труд.   Всякакви   други   сделки   непълнолетните   могат   да 
извършват   със   съгласието   на   своите   родители   или 
попечители,   които   обаче   не   са   техни   законни 
представители. Пълнолетието настъпва с навършването на 
18   год.   възраст.   Пълнолетните   могат   самостоятелно   да 
извършват   допустими   от   законодателството   правни 
действия.

8.

Юридически лица.

Две са основните причини за възникването и развитието на 
ЮЛ   –   действието   на   закона   за   стойността   и 
невъзможността   на   ФЛ   сами   да   удовлетворяват   своите 
интереси.   Обективно   се   поражда   необходимостта   от 
обединяване, от заместване на индивидуалната цел с друга, 
колективна  цел.   Така   се   създават   търговските   дружества, 
кооперациите,   сдружения,   читалища,   фондации   и   др. 
съответната   стопанска   или   нестопанска   дейност   и 
необходимото за извършването и имущество се обособяват 
и   отделят   от   лицата,   които   участват   в   нейното 
осъществяване   и   управление.,   като   се   създава   нов, 
самостоятелен   и   успореден   на   участниците   носител   на 
права,   задължения   и   отговорности   –   ЮЛ.   ЮЛ   се 
класифицират според различни критерии. Според вида на 
учредителния акт и изпълняваните функции те се делят на 
ЮЛ на публичното право и ЮЛ на частното право.

9.

Сделки.

Сделката   е   създадена   от   германската   цивилистика. 
Сделката и правомерно юридическо действие (ЮФ), което 
включва   като   свой   централен   ,   съществен   и   необходим 
елемент   волеизявлението   на   едно   или   повече   лица   и 
поражда   правни   последици,   които   настъпват,   защото   са 
желани   от   страните   и   чието   съдържание   поначало   се 
определя от волеизявлението. Сделката е най-важния ЮФ 
на гражданското и търговското право. Необходим елемент 
на всяка сделка е волеизявлението. Не може да има сделка 
без   волеизявление.   То   се   състои   то   воля   и   изявление. 

Волята е вътрешния психически процес, а изявлението е 
обективираната   в   действителността   воля.   м/у   тях   има 
единство. Освен волеизявлението ФС на сделката може да 
включва и др. елементи(напр. предаване на вещ, парична 
сума   или   документ,   спазване   на   определена   форма). 
Сделката може да породи и др. правни последици, които 
страните не са желали, нямали са предвид и дори изрично 
са   изключили.   Юридическите   постъпки   също   са 
правомерни   юридически   действия   и   включват 
волеизявление,   което   се   обективира   в   установяване   на 
определено състояние или в определен резултат. Правните 
последици   обаче   настъпват   независимо   от   желанието   на 
страните, а по силата на закона, който определя и тяхното 
съдържание.
Според наличието или липсата на насрещни волеизявления 
сделките   се   делят   на   едностранни,   многостранни   и 
решения. Едностранните сделки само едната страна прави 
волеизявление – например завещание.  Двустранни сделки 
са договорите. При тях са налице насрещни волеизявления, 
които се следват по време и имат различно съдържание и 
цел.   При  многостранните   сделки  волеизявленията   на 
субектите   съвпадат   по   съдържане   и   са   насочени   към 
постигане   на   една   обща   цел.  Решенията  са   вид   сделки, 
които се приемат от органи за управление на ЮЛ или от 
участници в неперсонифицирана общност.