1878 – Освобождението

Възникване на законодателство свързано с националното 

документално наследство

1888 г. в Дв. Бр. 31 – 18.III.

Временни правила за научните и книжовни предприятия. Отбелязано е, че 
всички старини в това число и документите са собственост на България и 
немогат да бъдат изнасяни.

1890 г. Дв. Бр. 13 – 17. I.

Закон   за   издирване   на   старини   и   спомагане   на   научни   и   книжовни 
предприятия.   Ценните   документи,   които   се   откриват   в   България   се 
изпращат в министерството на просвещението и държавата да изкупува по 
един екземпляр за нуждите на държавния музей.

През   1898   г.   съдебното   ведомство   създава   специална   комисия,   която 
трябвало   да   проучи   европейския   опит   по   унищожаване   на   документи   в 
учреждения и съдилища. През 1903 г. се появяват и изведени правила за 
унищожаване и запазване на аривите в държавните учреждения.

Бр. 281 – 18.XII.

За пръв път в България се изисква на определени за запазване документи 
да   се   съставят   описи   и   азбучни   указатели.   Описи   и   на   документи   за 
унищожаване.

През   1903   г.   се   приема   Закон   за   унищожаване   на   старите   документи   и 
книжа проверени от върховната сметна палата.

Началото на ХХ век в България е необходимо да бъде решен въпросът за 
създаване на архивна институция.

13.06.1901   г.   министерският   съвет   създава   тричленна   комисия   от 
представител на МВР, Министерството на правосъдието и Министерството 
на   финансите.   Комисията   трябвало   за   6   месеца   да   излезе   с   доклад   за 
пешението   на   проблема   в   българското   архивно   дело.   През   ноември 
комисията представя своя доклад, в който се предлага, че и в България по 

подобие на цивилизованите страни трябва да има държавна архива (ДА). В 
доклада   е   посочено,   че   тази   ДА   е   трябвало   да   бъде   под   шапката   на 
Министерството   на   народното   просвещение,   което   сподер   доклада, 
трябвало в едногодишен срок да подготви необходим за случая закон.

1909 г. Дв. Бр. 49 – 5.III.

Този   текст   утвърждава   библиотеката   като   институция,   която   събира 
архивните документи, но лишава България от институция, която изпълнява 
функциите на национален архив.

1911 г. Дв. Бр. 37 – 18.II.

Закон за старините

Директно с отделен член е посочено, че документите от най-старо време до 
освобождението   са   под   върховния   надрор   на  

Министерството   на 

народното просвещение

, и че те немогат да бъдат продавани, подарявани, 

разваляни, преправяни или изменяни по какъвто и да е начин. Немногат да 
бъдат изнасяни в чужбина без специално разрешение.

1910 г. XIV-то ОНС избира 16-членна комисия за избиране на щатове на 
хората,   които   се   занимават   с   архивни   документи   създадени   в   III-та 
българска   държава,   ръководена   от   двама   човека-  

Владимир   Дякович  

и 

Тома Васильов.

Комисията   започва   да   работи   за   радикално   разрешаване   на   архивните 
проблеми на България, за създаване на национална архива и национална 
архивна система.

Началото на 1911 г. Дякович и Васильов, приготвят справка за създаване на 
архивата в България. В тази справка се констатира, че архивата е в твърде 
печално   положение,   не   е   систематизирана,   унищожена   и   вероятно 
разграбена.

Отправят упрек, че за 33 години българските управници не са могли да 
разрешат   проблема   на   архивите.   Тази   16-членна   комисия   обикаля   11 
европейски   страни,   включително   Италия,   Германия,   Англия,   и   прави 
заключение   в   справката,   че   няма   европейска   страна,   която   да   не   се   е 
погрижила за своите обществени, национални и специални архиви.

Комисията   предлага   на   българския   парламент   ДА   на   България   да   се 
изгради   към

  Министерският   съвет

  и   в   първия   вариант   да   има   три 

основни   отдела:

административен,   правосъден   и   културно-

исторически

. Директно предлага да се изгради сграда, която да осигури 

здравословни условия, както за работещите, така и за архивите. Предлага 
за сграда на архивите да бъде отстъпена Боюк джамия. Според Дякович 
към двора на Боюк джамия трябвало да се построи ново крило на архивата 
за лаборатории и уреди за архивите.

В   този   доклад   Дякович   предлага   да   поставят   освен   историческите 
документи  на  България,   да  поставят   и всички  документи  на    държавни 
учреждения, след изтичане на определения от закона срок. В същия доклад 
се   предлага   в   бюджета   на   държавата   да   бъдат   представени   стедства,   за 
закупуване на ценни исторически документи.

Избухналите воини стават пречка за реализация на идеите. Чак през 1921 г. 
след като България преживява втора национална катастрофа, българският 
парламент   приема   поредния   закон   за   народно   просвещение,   в   който 
изрично се постановлява, че народната библиотека пази и събира всички 
документи   за   историческито   минали   на   България.   По   време   на   БЗНС. 
Въпреки   всичко,   в   България   отделни   интелектуалци   проявили 
изключително голяма настойчивост за създаване на ДА.

Определени български учени, сред които Иван Шишманов и Дамян Горов, 
подготвят и искане къде да оставят своите документи.

Църковно-манастирските   събори   от   1900   г.   от   Рилския   манастир   се 
преместват към Светия Синод в София и е издаден опис на ръкописите в 
Светия   Синод   и   от   1921   г.   има   организирана   архивна   сбирка   към 
тогавашния Църковно-историко-археологически музей.

1928 г. започва работата по изграждане на архива към Столична община. 
Първоначално   3   отдела:   изторически,   галерия   и   отдел   за   веществени 
паметници.

XII. 1941 г. официално към Цтолична община се открива градски архив.

1914   г.   към   щаба   на   армията   се   формира   военно-историческа   комисия, 
която трябва да събира документи за водените от България воини.

Документите   независимо   от   вида   си   материални   предмети,   а   всеки 
материален   предмет   е   подложен   на   естествено   остаряване   и   на 
разрушаване   под   влияние   на   различни   фактори.   Извастни   фактори 
разрушаващи документите световната архивна практика е приела да дели 
на 3:

-

Физически фактори;

-

Химически фактори;

-

Биологически фактори;

Светлината   е   основния   физически   фактор   разрушаващ   основата   на 
документите   и   багрилата,   които   са   употребени   за   написване   на   текста. 
Голяма вреда нанасят и повишената влажност или липсата на влажност. 
Голяма   вреда   нанасят   и   големите   амлитуди   в   температурния   режим. 
Препоръчва се там където не е възможно да се спазва оптимален режим на 
температурата и влажността, да се направи всичко възможно   поне да се 
избягват големи амплитуди в температурата и влажността.

Към химичните спадат различните газове вредни за хартията и багрилата 
(изпаренията или вредните газови примеси на въздуха). Особено вреден е 
градския въздух (смок).

Биологични вредители:

-

Всички видове гризачи;

-

Плезени;

Хората, които създават некачествени документи и тези, които ги използват 
невнимателно също предопределят и нанасят щети (социален фактор).

Борбата с разрушителните фактори се води системно и последователно, 
тъй   като   без   постиженията   на   физиката,   химията,   биологията, 
строителното   и   машинно   инженерство,   електротехниката   и 
противопожарното   дело,   тази   борба   би   била   недостатъчно   ефективна. 
Архивистът или лицето, което се занимава с архиви се считат за хора с 
хуманно образование, обаче към своето хуманно образование да се добави 
и образованието на тези науки.