СЪДЪРЖАНИЕ
I. Увод.
стр.
1
II.
Анализ на консструктивни решения за механизация на
прибирането на слънчогледа. Изводи.
1. Анализ на технологиите за прибиране на слънчоглед.
стр.
9
2. Анализ на конструкциите за прибиране на слънчоглед.
стр.12
2.1 Лифтерни приспособления.
стр.12
2.2 Приспособления с активни работни органи.
стр.16
2.3 Раздробител на стебла.
стр.18
III.
Обосновка на избраното решение.
стр.21
IV.
Технологични изчисления.
стр.24
1.Избор на работна широчина на приспособлението.
стр.24
2. Избор на скорост на комбайна.
стр.24
3. Изчисляване производителноста.
стр.24
4. Необходима мощност за задвижване на лентовия транспортьор.
4.1 Изчисляване на линейните (главни) съпротивления.
стр.25
4.2 Определяне на усилията в лентата с обхождане на кон-
тура.
стр.29
5. Специфичното налягане на острието на ножа при рязане.
стр.32
6. Ъгли на поставяне, заточване и рязане.
стр.33
7. Ъглов и коефициент на изплъзване.
стр.35
8. Специфична работа на срязване.
стр.38
9. Мощност необходима за нарязване.
стр.39
стр.
8
стр.25
10.Изчисляване на производителността на шнека
стр.40
11. Изчисляване мощността на шнека.
стр.41
12. Енергетичен баланс.
стр.42
V.
Кинематични и якостни изчисления.
стр.43
1.Кинематични изчисления.
стр.43
2. Изчисляване на верижната предавка за задвижване на
шнека.
стр.44
3. Изчисляване на среден редуктор
стр.48
3.1 Избор на материал на зъбни колела
стр.48
3.2 Определяне на допустимите контактни напрежения
при изчисляване на умора.
стр.48
3.3 Определяне на допустимите напрежения на огъване
стр.50
3.4 Определяне на допустимите напрежения за оразмеря -
ване при натоварване.
стр.52
3.5 Пресмятане на средния делителен диаметър.
стр.53
3.6 Определяне на модула и броя на зъбите.
стр.55
3.7 Определяне на действителните стойности и делител -
ните диаметри и конусното разстояние.
стр.57
3.8 Проверочно изчисляване на контактна умора.
стр.58
3.9 Проверочно изчисляване на умора от огъване.
стр.62
3.10 Проверочно изчисляване на контактната якост и на
огъване при максимално натоварване.
стр.65
3.11 Изчисляване на останалите размери на колелата.
стр.67
3.12 Сили в зацепването.
стр.68
VI.
Технико - икономически анализ
стр.69
1. Технико - икономически показатели.
стр.69
1.1 Производителност
стр.69
1.2 Специфична енергоемкост.
стр.70
1.3 Специфично (относително) тегло на приспособлението
стр.70
2. Показатели за производителност на труда.
стр.71
2.1 Разход на жив труд за единица работа.
стр.71
3. Показатели за издръжка на производството.
стр.72
3.1 Разходи за работна заплата.
стр.72
3.2 Разходи за ГСМ.
стр.72
3.3 Амортизация за възстановяване и основен ремонт
стр.73
3.4 Разходи за ремонт и поддържане.
стр.73
3.5 Общи експлоатационни разходи на единица работа.
стр.74
4. Срок на откупуване.
стр.74
VII.
Техника на безопасност и охрана на труда.
стр.75
Литература
стр.76
Слънчогледът е една от главните пролетни култури и основеш култура за
растителни масла в нашата страна. Той се използва за различни цели: за храна на
хората, за фураж на животните и за технически нужди. Слънчогледовото масло
има висока биологична стойност поради това, че в него се съдържат значителни
количества незаменими мастни киселини (линолова и архидонова), които почти
не се синтезират в човешкия организъм. То съдържа и редица витамини и
провитамини, разтворими в мазнини. Каго отпадъчен продукт след
екстрахиране на маслото от семената се получава шрот, който е високо ценен
като фураж.
През последните години общото световно производство на слънчоглед се
увеличава, което се дължи както на страните - традиционни производителки,
така и на някои други страни, където посевните площи на тази култура в
миналото е била незначителна.
У нас слънчогледът е от най - предпочитаните технически култури за
производство от земеделските стопани. Тя им гарантира стабилни доходи,
поради сравнително постоянните високи ценови равнища./ През 2000 година по
данни на МЗГ (Министерство на земеделието и горите) площите засети със
слънчоглед са 5110 хил. дка. Най - много площи със слънчоглед са заети през
1995г., като през 1997г. се забелязва известен спад, но през следващата 1998г.
площите отново се увеличават, което се вижда и от данните в (табл. 1). Най -
голям производител на слънчоглед в страната е Добричка област. През 1999г.
площите засети със слънчоглед са 806,2 хил. дка., което е рекорд за последните
няколко години. Друг голям производител в страната в последните години е
Плевенска област. Площите заети със слънчоглед се движат от 504 хил. дка. през
1996 г.) до 426 хил. дка. (през 1997 г.). Площите през 1999 г. са 444 хил. дка. в
области като Пловдивска, където слънчогледът не е типична култура през
последните години се забелязва едно стабилизиране на площите. В Хасковска
област през 1995 г. са били засети 213 хил. дка. със слънчоглед, което е с 37%
повече от засетите през 1999 г. площи. Намаляването на площите в Хасково се
дължи на ниския среден добив получаван от един декар.
I.
Увод
1
Година
Площи
хил.дек.
Произво-
дство
хил.
t
%
Средния добив от слънчоглед през 2000 г. е по - нисък в сравнение със
1999 г. с 5 килограма на декар и е 82,6 кг/дка. Най - благоприятна година за
тази култура е била 1995 г., когато средния добив получен през годината е бил
127 кг/дка. Най - високия среден добив през 1999 г. е получен в Добричка
област 141 кг/дка, Варненска 132 кг/дка, Шуменска 129 кг/дка. Това се дължи
предимно на правилната агротехника, торенето и борбата с плевелите.
През последнитс шест, седем години маслодобивните
мощности се разшириха с 32%, главно
чрез ново
строителство и реконструкция. Годишния капацитет достигна "750" хил.
тона
суровина.
%
Ср.добив
kg/
дка.
Таблица №1
2
Цената на олиото до голяма степен зависи от нивото на цената на суровината,
използваната технология на преработка и нуждите на пазара. Това се вижда
добре на фиг. 1, а също и в табл. 2, разликата в цените се дължи най вече на
изкупната цена на слънчогледа през годините 1998 - 2001 г.
Цени на дребно на олио по месеци средно за страната лв./л.
Таблица №
2
Години
Години
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
3
II
. Анализ на известни конструктивни решения за механизация
на прибирането на слънчогледа.
Изводи
Една от основните технологични линии при производството на слънчоглед е
прибирането на реколтата. От агротехническа и организационна гледна точка
прибирането е работен процес от последната фаза на производството, който по
срок на изпълнение зависи от развитието на растенията, натрупването на
масло и динамиката на влагата в зърната.
Времето за прибиране е в зависимост от последните показатели:
• добив на зърно от декар
• добив на масло от декар
• естествени загуби от оронване и влажност на зърното
От проведени изисквания е установено, че увеличаване на добива, показател
за което е нарастване на абсолютното тегло на зърната, продължава до момента,
когато влажностга на зърното спадне до 15%. Маслообразователния процес
обаче с известно затихване продължава и при влажности по - ниски от 15%.
Според изследване у нас маслообразователния процес протича успоредно с
натрупването на сухо вещество в зърната до настъпване на пълната им зрелост,
когато влажността спадне до 7%. След този предел маслеността на зърната се
задържа на едно равнище.
Интензивното производство на слънчоглед предполага механизираното му
прибиране като единствен начин за изпълнение на работния процес и в
зависимост от създаването, развитието и внедряване на прибираща техника са
разработени технологии.
1 .Анализ на технологиите за прибиране на слънчоглед.
В световната селскостопанска практика са прилагани в по - голяма или по - малка
степен няколко технологии за прибиране на слънчогледа.Това произтича от
стремежа за намаляване на загубите на зърно, за оползотворяване
листостеблената маса за фураж и за избягване на изкуственото сушене на зърно.
Прилаганите технологии за механизирано прибиране можем условно да
номерираме (фиг.2).
4
фиг. №
2
III
Технология
II
Технология
IV
Технология
I
Технология
V
Технология
Механизирано прибиране
на слънчогледа
Прилагане
на десикация
Прещипване
на стълбата
Прибиране на
целити
растения и
овършаване.
Наситняване
на масата и
торене.
Прибиране на
питите и
овършаване.
Насипване на
питите и
товарене.
Насипване на
стълбата и
разхвърляне.
Прилагане на
десикация
Прибиране на
питите и
овършаване
Покосяване на
растенията с
жетварки и
окоски
Прибиране на
питите и
овършаване.
Прибиране на
засата за силаж
Събиране
стъблата на
ивици
Наситняване
на стъблата с
люшилници
Изгаряне на
стъблата
Изгаряне на
масата
Изнасяне на
масата
извън блока
Изгаряне на
масата
Схема на прилаганите технологии за прибиране на слънчоглед
5
Първа технология
- Това са приспособления към зърнокомбайните, чрез
които се отрязват питите с малка част от стеблата и се подават за овършаване, а
стеблата остават по полето. Почистването на полето от стеблата се извършва
чрез допълнителни операции. Недостатък на тези приспособления е, че
допускат големи загуби от неприбрани и неовършани пити.
Втора технология
- двуфазно прибиране. Когато натрупването на
хранителни вещества и масло в зърното е към своя край, растенията се
покосяват и се оставят на откоси. След достигане на необходимата влажност на
зърното откосите се подбират и се овършават от комбайн, като цялата маса
минава през вършачния апарат. Тази технология не е намерила широко
приложение в практиката главно поради опасността от продължителни валежи
през периода на прибирането, при което загубите биха станали
прекалено големи.
Трета технология
- прибиране чрез предварително прищипване на
стъблата. При тази технология в стадии на технологична зрелостна зърното
чрез специсшни машини стъблата се прищипват близо до питите. При това се
прекратява протичането на влага към питите. След достигане на кондиционната
влажност на зърното се преминава към втора фаза - събиране и овършаване на
питите с едновременно наситняване на стеблата. Тази технология дава
възможност слънчогледа да се прибщгапо - рано, но пък двойното преминаване
през посева неминуемо довежда до поваляне на растенията и до увеличаване на
загубите.
Четвърта технология -
прибиране на горната част на растенията и
наситняване и разхвърляне на долната. Тази технология е близка до първата
технология, но тук операциите по прибирането на зърното и почистването на
полето от стеблата се извършва с един агрегат. Гази технология е по - добра от
първата по това, че с едно минаване на агрегата се прибират зърното и питите, а
стеблата се наситняват и полето е готово за предсеитбена подготовка.
Пета технология
- целостеблено прибиране. При тази технология, както и
при предната, операциите за прибиране на зърното и за почистване на полето от
стеблата се извършва от един агрегат. Същественото тук е, че растенията се
срязват лесно и цялата маса се подава за овършаване към вършачния апарат на
зърнокомбайна. Овършаната незърнена маса се наситнява от монтирания към
комбайна раздробител и се натоварва в превозни средства за използване като
фураж.
6
7
2. Анализ на конструкциите за прибиране на слънчоглед.
2.1. Лифтерни приспособления.
Прибирането на слънчогледа се извършва чрез така наречените "лифтерни"
приспособления към зърнокомбайните. Тези приспособления водят началото си
приблизително от 1952г. Ог начало приспособлението се състои от следните
възли: стъблоповдигачи (лифтери), наклоняваш, щит и мотовило (фиг. 3).
Технологичния процес протича по следния начин: при движението на
комбайна слънчогледовите растения навлизат в каналите между лифтерите, но
не достигат режещия апарат, тъй като щитът, разположен пред мотовилото ги
задържа и отклонява напред. Наклоняването на растенията продължава до
тогава, докато питите, свличайки се по щита преминават под долния му ръб и
попадат в режещия апарат. По такъв начин независимо от височината, на която са
разположени питите над земната повърхност, те се отрязват без или със съвсем
малка част от стеблата. С това приспособление стъблата не се прибират, като за
почистването на полето се използват други машини. При работа на тези
приспособления в по - високи посеви се получава много голямо наклоняване на
растенията напред. Това довежда до пречупване и падане на стъблата напред
като по този начин загубите силно се увеличават. При такива условия по -
добри резултати дават
приспособленията
с
по
-
голяма дължина на лифтерите,
като на фирмата
"John Deere"
(фиг. 4).
фиг. №
3
8
Характерно за това приспособление е и това, че лифтерите са изработени
с по обтекаема форма, която позволява по плавно преминаване на стъблата
през каналите между тях.
Главната причина за голямото ударно въздействие на лифтерите е
несъответствието между ширината на лифтерите и разстоянието между
редовете. В произвежданите лифтерни приспособления ширината на
лифтерите е двадесет и пет цяло и четири (25,4) см., а засяването на
слънчоглед се извършва на седемдесет (70) см., при което канапите между
лифтерите не могат да се насочват точно по редовете.
За да се избегне този недостатък, се използват така наречените широки
(двойни) лифтери (фиг. 5 ).
фиг. №
5
фиг. №
4
Използването на широки лифтери дава по - добри резултати при работа в
посеви с прави, добре ориентирани растения и ясно очертани редове. При посев
с наклонени в различни посоки растения, разположението на стъблата на
височината на лифтерите не е в определени редове, което довежда до
увеличаване на ударното въздействие и до
нарастване на загубите.
При прибиране на слънчогледа в пълна зрелост голяма час от загубите на
оронено семе се получава от удари на пити в щита. За намаляване на тези загуби
се препоръчва плътния щит да се замени с мрежест. При мрежестия щит част от
уроненото семе при удари на пити в него минава през отворите на мрежата и
попада върху на лифтерите, докато при плътния щит то се отразява и попада вън
от комбайна.
Повечето западни фирми заменят мрежестия с гумени уширители. Те се
закрепват на перките на мотовилото, чрез профилни планки (фиг. 6а, и фиг. 6б).
фиг. № 6а
фиг. №
6б
9
Използването на широки лифтери с нищо не изменя конструкцията на
мотовилото, наклоняващия щит и детайлите на приспособлението.
10
фиг. № 6в
Поставянето на гумени уширители има за цел да намапи ударите на перките
върху питите и да се избегне закачането им. С напредването на зрелостта
загубите при този тип приспособления значително нарастват, поради ударите на
перките върху питите.
2.2. Приспособление с активни работни органи.
Много автори считат, че възможностите на лифтерните приспособления са
изчерпани и трябва да се търсят принципно нови конструкции с активни работни
органи. В България, а и в други страни се разработват шнекови приспособления
за прибиране на слънчоглед. У нас са разработени приспособления ПСШ - 4 в
последствие и
ПСШ - 6. технологичния процес протича по следната схема: при
постъпателното движение на зърнокомбайна растенията се захващат от
въртящите се конусни шнекове, които ги придвижват принудително към
режещия апарат и същевременно ги наклоняват към средата на жътварката.
Растенията се отрязват на 15-20 см. от земята, като цялата пожъната маса
преминава през вършачния апарат. Като недостатък на гази технология за
прибиране на слънчогледа се счита това, че цялата маса преминава през
вършачния апарат и натоварването на сепариращите органи е по - голямо.
Прибирането на слънчогледа у нас се извършва главно със зърнокомбайни,
комплектовани със специализирани приспособления или с приспособление за
прибиране на соя ХПС - 4,2 или ХС - 8. приспособленията се произвеждат с или
без раздробител за стебла. Прибирането на слънчоглед с хедери за соя не
задоволява агротехническите изисквания по отношение на разпиляването на
продукцията и натоварването на комбайна.
Слънчогледът може да се прибира и с адаптери за царевица, като се
извършат съответните регулировки. На фиг. 7 е показан адаптер на фирмата
"FANTINI",
които се използва за прибиране на слънчоглед и царевица.
фиг. № 7
11
12
Интерес представлява хедерът на фирма
"Geringhoff'
(фиг. 8). Конструкцията
представлява нов тип царевичен хедер с роторен стъблонадробител. Чрез
използване на приставка царевичния хедер се приспособява в адаптер за
слънчоглед. Стъблата се наситняват от стъблоносителя и полето е готово за
предсеитбена обработка, а питите се подават за овършаване. Въпреки
поставянето на допълнителни уловители загубите от свободно семе са
сравнително високи.
фиг. № 8
2.3. Раздробител на стебла.
Предназначена е да нарязва сслънчогледавите стебла, като има възможност да се
събира нарязаната маса в откос или да ги разхвърля по полето. Растителната маса
от откосите се прибира за фураж,а разхвърлената маса се заорава.
Предмет: | Селско стопанство |
Тип: | Дипломни работи |
Брой страници: | 67 |
Брой думи: | 5387 |
Брой символи: | 31501 |