1.АЛГОРИТЪМ

. Средство за описването му-

понятие

 

 

 

  за

    

алгоритъм

-произлиза   от   името     на   арабски   учен   Ал 

Хорезми,   който   през   9век   способва   за 
разпространението в зап европа на индийския начин на 
запис   на   числата   с   арабски   цифри.   Той   разработва   и 
правилата   за   извършване   на   4-те   осн   действия. 
Постепенно   тези   правила   започват   да   се   наричат 
алгоризми. В началото понятието алгоритъм се използва 
само   в   математиката.   Като   под   алгоритъм   се   разбира 
правила за намиране на решенията на задачи от даден 
клас.   Алгоритъм   е   първично   понятие,   друдно   се 
дефинира.   Под   алгоритъм   разбираме   система   от 
указания за извършване на действия, описващи някакъв 
процес,   наречен   алгоритмичен.   Алгоритмичния   процес 
започва   от   някакви   нач   данни     и   е   насочен   към 
получаването   на   напълно   определени   от   нач   данни 
крайни   резултати.  

Характеристика

  (свойства   на 

алгоритъма)-

определеност/детерминираност/

-

изразява   се   в   липсата   на   двусмислие   във   всяко 
предписано   действие.   Това   води   до   факта,   че   при 
многократно   изпълнение   на   дад   алгоритъм   с   едни   и 
същи нач данни  винаги се получава един  и същ краен 
резултат,   независимо   от   изпълнителя.  

Масовост

-

изразява се в това, че дад алгоритъм не е предписание 
за   решаване   на   само   една   задача,   а   метод   за 
решаването   на   цял   клас   от   задачи.  

Резултатност

-

изразява се в това, че при изпълнение на дад алгоритъм 
с   конкретни   нач   данни,   винаги   след   изпълнението   на 
краен   бр   действия   се   получава   или   крайния   резултат, 
или  индикация за това,  че алгоритъмът  не може да се 
изпълни   с   конкретните   нач   данни.  

Средства   за 

описване   на   алгоритъма-

словестно

 

описание

: 

указанията   за   извършване   на   действие   се   описват   с 
точни,   кратки   и   ясни   изречения   на   някакъв   естествен 
език. Не се използва символиката от математиката. Едно 
от предимствата  е, че словестно описваните  алгоритми 
са разбираеми  от широк  кръг читатели.  

Недостатъци

-

читателят   не   може   да   схване   т.нар.   логика   на 
алгоритмичния процес; и словестно описаните алгоритми 
все още не могат да бъдат изпълнени от комп системи. 

Езици

 

за програмиране

-това са строго формализирани 

средства   за   описание   на   алгоритмите.   Описание   на 
алгоритъм   чрез   език   за   програмиране   се   нарича 
програма, а самоя процес програмиране. Програмите са 
пригодени за пряко възприемане и изпълнение от коомп 
системи.  

Блок –схемен език-

при него на описанието на 

действия се съпоставя графична фигура, наречена блок. 
Във всеки вид блок  действията  се описват  чрез точни, 
кратки  и  ясни  изречения   или  като  се  използва  част  от 
символиката  на математиката.  Блокове,  отговарящи  на 
последователни действия се свързват по между си със 
стрелки.   Описанието   на   алгоритъм,   чрез   блок-схемния 
език се нарича блок-схема на алгоритъма. 

Предимства

-

читателят   придобива   визуална   представа   за 
алгоритъмът   и   схваща   по-добре   логиката   на   процеса. 
Блок-схемите  не  са  пригодени   за  пряко  изпълнение   от 
компютри.  

Електронни   схеми

-има   реализирани   ел 

схеми-в   компютрите,   калколатора,   дом   уреди, 
автомобили.

2.ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ В КОМПЮТЪРА-
Понятие за информация-

произлиза от латинската дума 

INFORMATIO-разяснение,   осведоменост.   В   широкия 
смисъл   на   думата   под   информация   разбираме 
отражение  на   заобикалящия  свят.   В  тесния  смисъл   на 
думата   под   инфо   се   разбира   познания   и   сведения   за 
заобикалящия   свят,   които   се   използват   от   нас   при 
взаимодействие   с   него.   При   компютъра,   при   човека, 
често се използва т.нар. дискретна информация. Това е 
такава   информация,   която   се   представя   чрез   краен 
набор от символи с произволен  характер(букви,  цифри, 
графични знаци, звуци). Набор от цифри, чрез който се 
представя   дискретна   инфо   се   нарича   азбука,   а 
символите наричаме букви. Съчетание или поредица  на 
букви   от   една   азбука   наричаме   дума   или   съобщение. 
Често   дискретната   инфо   се   нарича   цифрова. 
Съществува   и   друг   вид   инфо-аналогова(това   което 
виждаме и чуваме). 

Понятие за кодиране

-действие, при 

което   на   всяка   буква   от   едно   съобщение   на   дадена  
азбука   се   съпоставя   буква   или   съчетание   от   букви   от 
друга   азбука,   наричаме   кодиране,   а   самото 
съответствие-код.   Кодовете   се   задават   чрез   таблица.  
Един от първите кодове е кода на Морз. За кодиране на 
текстова   инфо(букви,   цифри,   графичен   знаци)   се 
използва  ASCII  код/Американски   стандартен   код   за 
обмен   на   информация/.   На   всяка   буква,   цифра   или 
графичен знак  отговаря  поредица  от  8 двуични  цифри. 
256  символа  могат  да се годират   чрез него. Във всяка 
страна   може  да   се  използва  информация   на  ascii  код, 
чрез която се кодират и буквите от официалния език на 
страната.   През   последните   години   се   използва   и 
UNICOD,   чрез   него   могат   да   се   кодират   буквите   от 
всички официални  езици.  При една  от версиите  му, на 
всяка   буква,   цифра   или   графичен   знак   се   съпоставя 
съчетание от 6 двуични цифри, съвместими с  ascii кода. 

Мерни   еденици   за   информация-

количеството   или 

обема   на   съхраняваната,   обработвана   и   пренасяна 
инфо, се измерва в бройни двуични цифри, чрез които тя 
се представя. Вместо двуична цифра, мерната еденица 
е  bit/binary  digit/-b,   по-голямата   е  B/байт/   1B=8b; 
1KB/килобайт/=1024B;

 

1MB/мегабайт/=1024KB; 

1GB/гигабайт/=1024MB; 1TB/терабайт/=1024GB.

3.УСТРОЙСТВО   НА   КОМПЮТЪР.   ПРОЦЕСОР   И 
ПАМЕТ

-

Някои   исторически   бележки

-първи   компютър-

1946г.ENIAC. джон  атанасов  работи  по създаването   на 
компютър

 ABC(37-42г.).   1840-60г.   Чарлз   Бабич-

изчислителна  машина.  След 71г.-серийно  производство 
на   компютри   в   българия-ZID151.   След   74-75г.   започва 
серийно  производство  на компютри от единна серия  S-
машини.  1975-серийно  производство  на микрокомпютри 
ALTAIR.   1976-зап   серийно   производство   на  APPLE.  В 
българия 1981 зап серийно производство на Правец-82. 
1985 зап сер произв на Правец-16.  

Характеристики на 

PC

   - 

   

PC е автоматична машина с програмно управление, 

която  служи  за  обработване,   съхраняване  и  пренос  на 
инфо.  

Особености-

програмно  управление-повечето 

процеси,  които протичат  в компютъра  са в резултат  на 
изпълнение   на   (машинни)   програми;  дискретност-
изразява се в това, че се обработва дискретна (цифрова) 
инфо, и в това, че повечето процеси, протичащи в компа 
са   дискретни,   т.е.   състоят   се   в   ясно   разграничени 
действия;  модулност-изразява се в това, че компа може 
да се състои в различни части или модули, като някои от  
тях   са   задължителни;

 универсалност.

 

Обща 

схема

(състои се от 3 квадрата с  I,II,III). Първия блок се 

състои от устройства за въвеждане на инфо(клавиатура, 
мишка, скенер, дискови устройства и др). Втория блок се 
състои   от   процесор   и   вътрешна   памет,   чрез   тях   се 
обрабтва  инфо и се управлява  компа.  Третият  блок се 
състои   от   устройства   за   извеждане   на   инфо(монитор, 
дискови   усттройства,   принтер   и   др).   Устройствата   от 
първи и трети наричаме входно-изходни или периферни 
устройства.   Някои   са   само   входни,   други   са   само 
изходни.   Дисковите   устрийства   са   входно-изходни. 
Основния пренос на инфо в компа се осъществява чрез 
магистрали   или   шини  /BUS/.  Магистрала-плосък 
многожилен кабел, като по всеки проводник  се пренася 
по 1bit инфо. Съществуват 8,16,32,64bit кабели. Основни 
магистрали   се   намират   в   дънната   платка(дъно)-
MOTHERBOARD=MB.   Върху   нея   са   разположени 
процесора,  паметта,  видеокартата  и някои други части. 

ПАМЕТ

-служи   за   съхранение   на   програми   и   данни. 

Състои се от елементи, всеки от които съхраняват по 1bit 
инфо.   Поради   това   елементите   ги   наричаме   битове. 
Всеки 8bit от паметта са обединени и образуват 1 клетка  
от   паметта.   Всяка   клетка   съхранява   по   1В   инфо   и   се 
нарича байт. Всеки байт притежава адрес. Адресацията 
започва   от   0   да   където   позволи   процесора.   Основни 
операции   които   се   изпълняват   в   паметта   са   четене   и 
запис   на   инфо.  Видове   памет:   постоянна/ROM/-само 
четена   на   инфо.   В   нея   се   съхраняват   само   някои 
програми, без които е немислима норм работа на комп 
система.   Тук   е   разположен  BIOS-малка   по   обем   и 
различна за различните дънни платки. ROM памет има и 
в   някоя   разширителна   папка.  Оперативна   памет  или 
памет с произволен достъп/RAM/-от нея може да се чете 
и   записва.   В   нея   се   разполагат   програмите   на 
операционната   система   както   и   програми,   с   които 
потребителят  работи.  Тя е на  модули   и може  да бъде 
увеличавана и може да се види обема и да се сложи на  
определен   слот.

 

ПРОЦЕСОР/CPU/

-чрез   него   се 

обработва инфо и се оправлява частично компа. Намира 
се върху дънната платка. Части на CPU са: устройство за 
увеличение;   аритметично-логическо   устройство-
операции   или   действия   свързани   с   обработване   на 
инфо;  регистрова  част-всеки рег представлява  памет с 

опред големина. Във всеки рег се съхраняват адреси и  
числа(м/у   8   и   128);   кеш-памет-чрез   нея   се   ускорява 
работата на компа(от 512kb и повече). Характеристика на 
процесора-тактова чистота-важен показател за скоростта 
на процесора. Има 8,16,32,64b  процесори. На един такт 
могат   да   се   обработват   едновременно   посочените  
броеве.   Има   и   едно-   и   многоядрени.   Първия 
микропроцесор-1970 в вирма INTEL.

4.ПЕРИФЕРНИ   УСТРОЙСТВА:

понятие   за   интерфейс, 

клавиатура,  мишка, дискови  устр и скенер. 

Понятие за 

интерфейс

-под   интерфейс   разбраме     съвкупност   от 

апаратни   средства   и   програми,   чрез   които   се 
осъществява взаимодействието на 2 части от компа.. към 
апаратни средства причесляваме-контролери, адаптери, 
разширителни карти, кабели и др. Често прогр участващи 
в дад интерфейс се нар драйверни прогр или драйвери. 

Клавиатура

-служи   за   въвеждане   на   текстова   инфо   и 

частично   управление   на   компа.

 

Мишка

-входно 

посочващо   устройство   и   е   част   от   графичния 
потребителски   интерфейс   на   повечето   операционни   с-
ми. При лаптопа е тъчпад. 

Дискови утр-ва

:

дискови устр 

с магн носител; диск у-ва с оптичен носител; диск у-ва  
с  флаш-памет.  

Диск   у-ва  с  магн  носител   на  инфо

-

флопи диск и харддиск.  FDD

 

 -флопи диск

 

  у-во спада към 

у-вата със сменяем диск. Техн носител се нар дискета . 
инфото   се   съхранява   във   концентрирани   окръжности, 
нар   писти.   Във   всяка   писта   инфо   е   разпределена   в 
сектори. Големината на инфо в 1 сектор е 512b, общия 
обем е 1,44MB. Инфо се чете или записва с помощта на 
2 глави, които се допират до техн носител. Има вътр и  
външ   флопи   диск   у-ва.  Твърд   диск  

 

 HDD

 

 -вътр   и   външ. 

Представлява   няколко   диска,   прикрепени   неподвижно 
към 1 ос, така се образува дисков пакет, не са гъвкави. С 
помощта   на   остта,   дисковете   се   завъртат   с   опред 
скорост-7200rpm. Инфо се чете или записва с помощта 
на   1   или   няколко   глави,   прикрепени   към   едно   рамо. 
Главите   не   се   допират   до   техн   носител.   Инфо   се 
съхранява в писти, и от всяка писта е рапред в сектори.  
Дисковия   пакет   и   главите   са   изолирани   от   външната 
среда   с   метална   кутия.  

Дискови   у-ва   с   оптичен  

носител на инфо

-инфо се чете или запписва с помощта 

на лазерен лъч и оптична с-ма. Техн носител се нарича 
компактдиск   или   оптичен   носител.   Инфо   се   съхранява 
във  вид   на  спирала  от   вътре  на  вън.  Имат  скорост   на 
четене и скорост на записване.  CD-ROM-само входно у-
во/cd-плеъра/.  CD-RW-входно изходно  у-во, за четене и 
запис/CD-R-еднокр запис;  CD-RW-многокр запис/.  DVD+-
RW:  DVD-R  и  DVD+R-за   еднокр   запис   и  DVD-RW  и 
DVD+RW-за многокр запис.  Blueray-устройство-обема на 
съхр инфо е 25GB.  

Дискови у-ва с флаш памет

-USB-

памет/флашка-външ   у-во   до   32GB.  SD-карт-до   64GB-
външ   у-во.  SSD-твърдотелни   дискове-външ   у-во. 

Скенери

-служи   за   копиране   на   текстова   и   графична 

инфо. Формат А4. цветни, настолни, баркод-четец.

5.ПЕРИФЕРНИ   УСТР:

монитор,   принтер,   мултимедийни 

у-ва  и  др.  

Монитор

-служи  за  извеждане   на  текстова  и 

графична инфо. При него изображението  се формира с 
точки, нар пиксели. Във връзка с бр на пикселите, които 
могат да бъдат изведени на ред и на стълб, говорим за 
разделителна   способност   на  монитора.  Интерфейса   се 
осъществява   с   така   нар   видео   карта   и   интерфейсен 
кабел. Често видео картата е вградена в дънната платка. 
в/у картата има монтирана видео памет/1GB/. Размерът 
се измерва в инчове. 

Цифрова фоторамка

-за графични 

изображения.  

Принтер

-за   отпечатва   не   текстова   или 

графична инфо. Черно-бял-монопринтер. Изображенията 
се   формират   с   помощта   на   точки.   Във   връзка   с   броя 
точки на ред и в стълб в 1кв.инч се говори за разделит  
способност   на   принтера.   Интерфейса   се   осъществява 
чрез   кабел   и   драйвъри.   Има   и   безжични.  

Видове

: 

метричен/иглен/

-при него точките се формират с игли и 

мастилена   лента,   като   иглите   са   разположени   в   принт 
глава.   Отпечатва   се   обикн   текстова   инфо   както   върху 
форматна хартия, така и в/у безкоонечна хартия. Ефтини 
от страна на консумативи.  

Мастилено струен принтер

-

изображението   се   формира   чрез   изстрелване   на 
мастилото   прз   дюзи.   Форматни   са.   Цветни.  

Лазерни

-

изобр   се   формира   с   помощта   на   лазер   и   тонер.   За 
отпечатване   на   текстова   и   графична   инфо. 
Монопринтери   и   цветни.  

Термичен   принтер

-изобр   се 

получава   чрез   глава   и   визирана   хартия.   За   текстова 
инфо/касови   апарати/.

 

Сублимационен

-изобр   се 

получава   чрез   сублимация.  

Мултимедийни   у-ва

-

микрофон,   тонколони   или   слушалки,   проектори   за 
филми, цифрова фото кам, цифров фотоапарат. Раздел 
способност  в пиксели,  видеокамери.  

Гейм-у-ва

-волан  с 

педали, джойстик, gamepad. 

Плотер

-за извеждане осн на 

чертежи.   С   мастилено   струен   или   лазерен   принтер. 

Модем

-служи за  връзка с  интернет   доставчик.  Няколко 

компа, които се намират близо, могат да се свържат по 
между си  с помощта  на кабели,  подходящи  интерфейс  
карти   и   подходящ   софтуер   /LAN  карти/.   Така   се 
образуват  така нар локални  мрежи. Цели на локалната 
лрежа: обмен на инфо между комповете вкл в мрежата; 
съвместно   ползване   на   интернет   услуги;   съвместно 
ползване   на   скъпо   струващи   периферни   у-ва/;   и 
съвместно ползване на база данни.

6.ОПЕРАЦИОННИ   С-МИ.   ДОС.

-програмен   продукт   се 

нарича професионално съсдадена програма, снабдена с 
документация   и   предназначена   за   ползване   от   широк 
кръг потребители независимо от нейните създатели. Под 
програмно   осигуряване   за   дад   тип   комп   се   разбира  
съвкупност от програмни продукти. Част от програмното 
осигуряване за дад комп образува така нар операционна 
с-ма.   Тя   е   съвкупност   от   програми,   които   дават 
възможност   да   се   използват   надеждно   и   удобно 
апаратите  средства   на  компа.   Чрез  нея  се   постига  по-
рационално   използване   и   по-координирано   управление 
на   апаратната   част.   Повечето   операционни   с-ми   имат 
следните функции: създаване, поддържане и управление 
на   файловата   с-ма;   управление   на   периферните 
устройства; управление на изпълнението на програмите; 
управление  на паметта;  обработване  на  грешки;  обмен 
на   инфо   м/у   разл   прогр.  

Въведение   в   ДОС

/дискова 

операционна   система/-първата   версия   на   дос   е 
създадена   от   фирмата

 Microsoft  през   1981г.за 

професионалните  компове  на фирмата  IBM. След 1998 
рязко спада бр на потребителите на тази операционна с-
ма. В момента все още има потребители, които работят  
под ДОС. Под операционната с-ма  Windows  може да се 
използват  част от възможностите  ба ДОС. Един от осн 
компоненти  на  всяка  операц  с-ма е  файловата   й  с-ма. 
Файлът е наименована съвкупност от взаимно свързани 
данни. Файловете, които се съхраняват на дискове имат 
имена,   които   имат   следния   формат:   основно 
име.разширение.   основното   име   съдържа   от   1   до   8 
буквено-цифрови   знаци,   а   разширението-от   1   до   3-
буквено-цифрови   знаци.   Последното   може   да   се 
пропусне.   Разделителния   знак   м/у   двете   имена   е 
точката,   като   се   пропуска   като   няма   разширение. 
Основното  име започва с буква, като малките  и главни 
букви   не   се   разграничават.   Препоръчително   е   да   се 
използват букви от английската азбука. В името могат да 
се използват и някои спец знаци. Под  windows формата 
се   запазва,   като   общата   дължина   на     името   на   файл  
може   да   стигне   до   255   символа.   При   образуването   на 
имената на файловете се допуска използване на празна 
позиция   и   букви   на   различни   езици,   поддържани   от 
windows. Не се препоръчва въвеждането на разширение 

при избора на името на файл, обикновенно то се дава от  
програмата,   която   създава   файла.   В   имената   на 
файловете   могат   да   участват   и   двата   глобални   знака: 
звезда и въпросителна. Те се използват за отделяне на 
група   от   файлове,   които   имат   някакво   сходство   в 
имената си. Всеки диск, които е предназначен за работа  
под  DOS  или  windows,  има   директория   на   файловете, 
нар главна или основна. Чрез всеки елемент на каталога 
в  DOS  се   описва   един   файл   от   диска.   Каталогът   се 
създава  про форматиране  на диска.  Бр на  елементите  
във всеки главен каталог е фиксиран. Всеки елемент от 
каталога  има дължина  32 байта.  Той съдържа  инфо за 
името   на   файла,   часа   и   датата   на   създаването   му, 
размера му в байтове и др. Под windows файл се описва 
чрез няколко последователни елемента от директорията.  
Големият бр файлове, които могат да бъдат записани в/у  
дисковете, в повечето случаи затруднява както работата 
на операционната с-ма, така и работата на потребителя. 
Тази  е причината файловете  да се групират в така нар 
директории(справочници,   каталози),   като   се   използва 
някакъв критерии за това. Директорията има име, което 
се образува  както имената  на файловете. Той може да 
бъде   вкл   в   друга   директория.   Тогава   се   казва,   че   е  
поддиректория.   Освен   имена   на   файлове   главният 
директория може да съдържа и имена на подчинени  на 
нея директории, които от своя страна могат да съдържат 
имена   на   файлове   и/или   директории   и   т.н.   Няма 
ограничения   за   броя   на   файловете   и   поддиректории, 
участващи   в   тях.   Този   бр   се   ограничава   само   от 
конкретния   диск.   Всеки   файл   от   файловата   с-ма   се 
идентифицира

 

чрез

 

неговия 

спецификатор(идентификатор),  който  има вида:  [име на 
дисково   у-во]   [път]име   на   файл.   В  DOS  и  windows 
имената на дисковите у-ва са  A: B: C:  D: и т.н. Първите 
две се използват за флопидисковите у-ва, а останалите 
за твърдия диск или дискове. Под windows се използват 
и   следващи   букви   след   третата   за   останалите 
инсталирани  дискови у-ва. Елементът път от файловия 
спецификатор представлява последователност от имена 
на директории, през които трябва да се премине, като се 
започне   от   осн   каталог   и   се   достигне   до   съответния 
файл. В него всяко име на директория е необходимо да 
завършва     с   обратна   наклонена   черта(\).   Основният 
директория   няма  име.   Под  windows  на  пддиректориите 
съответстват  папки.  Част  от  възможностите  на  DOS  се 
използват чрез съвкупност от команди.

7.ВЪВЕЖДАНЕ

 

В

 WINDOWS

-постоянното 

усъвършенстване на DOS имаше за цел да я поддържа в 
крак със стремителното развитие на комповете. Въпреки 
това в DOS са заложени някои ограничения. Едно от тях 
е   границата   от   640Kb  за   програмите   на   потребителя. 
Въпреки   възможностите   на   съвремнните   процесори   за 
големи обеми вътр памет, това ограничение е в сила за  
DOS.   Очертава   се   още   един   недостатък.   Под 
управлението на DOS не може да започне изпълнение на 
нова   програма   на   потребителя   преди   да   е   завършила 
изпълняваната   в   момента.   На   пръв   поглед   подобни 
претенции   са   пресилени   за   комп,   но   дори   и   при   него 
може   да   възникне   необходимост   от   едновременна 
работа   с   повече   от   една   потребителска     програма. 
Например: нека даден потребител желае да работи ту с 
една,   ту   с   друга   програма.   В   този   случай,   той 
непрекъснато   трябва   да   излиза   от   едната   и   да 
преминава към другата програма и т.н. Вероятността за 
допускане   на   грешки   при   тези   действия   се   увеличава. 
Много по удобно е потребителя да може да прекратява 
работата  си  с едната  и  да използва  другата  програма. 
Това изисква така нар многозадачна  операционна  с-ма. 
Такава   операционна   с-ма   е  UNIX.   Въпреки     че   тази 
операционна   с-ма   се   е   появила   преди  MS  DOS  и 
продължава да се развива, тя не се е наложила като осн  
операционна   с-ма   при   съвременните   компове.   Едно 
добро   решение,   при   което   се   избягват   посочените   по-
горе   ограничения   за  MS  DOS  е   създаването   на 
операционната   с-ма  windows.  Чрез   нея  се   осигурява   и 
съвместимост   с   досегашните   версии   на  DOS.   По   този 
начин не се пренебрегват потребителите  на  DOS. Една 
от   най-характерните  особености   на  windows  е   ,  че  той 
спада   към   програмните   продукти   с   графичен 
питребителски   интерфейс.   Това   означава   метод   на 
взаимодействие   м/у   потребителя   и   компютърна   с-ма, 
основаващ   се   на   графични   изображения   в/у   екрана. 
Първоначалната идея за такъв интерфейс е възникнала 
в изследователския център на  PALO  ALTO  на фирмата 
Xerox,   но   за   пръв   път   е   била   реализирана   като  
програмен продукт за компютрите  Apple  Macintosh  през 
1984г. Ще отбележим, че при тези  компютри графичния 
интерфейс е единственото средство  за взаимодействие 
м/у компа и потребителя.  Windows  (версии 95, 98, 2000, 
хр,  vista)   е   операционна   с-ма   създадена   от   фирмата 
Microsoft. Тя може да  функционира  самостоятелно,  без 
наличието на операционната  с-ма  DOS. Това  означава, 
че не е необходимо първо да се зарежда  DOS  и после 
Windows.   Предвидена   е   възможност   да   се   изпълняват 
DOSпрограми под  управлението  на  Windows  без  да   се 
налага   инсталиране   на  DOS  на   компа.   Графичния 
потребителски   интерфейс   има   характерни   особености, 
включващи:   1.прозорци,   разположени   на   екрана   с 
възможно препокриване. 2.мишка, служеща като входно 
у-тво, чрез което върху екрана се придвижва показалец. 
3.разнообразни   графични   компоненти,   като   бутони, 
икони, плъзгачи и др. 4.помощни средства, като менюта, 
диалогови   прозорци,   списъци   с   параметри   и   др. 
Предимно   на   граф   потребит   интерфейс   е,   че   в   общи 
линии   всичко   работи   по   един   и   същ   начин.   Просто 
компонентите   се   използват   за   различни   цели.   Поради 
тази причина запознаването с компонентите и работата с 
тях е важно за потребителя. Друга характерна особеност 
за   уиндоус   е   ,   че   той   притежава   т.нар.  plug&play 
свойство.   То   се   изразява   в   това,   че   автоматично   се 
разпознават   и   конфигурират   нови   или   променени 
хардуерни компоненти. Една от характерните особености 
на уиндоус е неговата обектна ориентираност. В уиндоус 
част   от   периферните   у-тва,   програмните   файлове   и 
файловете   с   данни   се   разглеждат   като   обекти.   Всеки 
обект   притежава   специфични   характеристики.   С   всеки 
обект   може  да   се  изпълняват   определени   действия.   А 
какви са те, зависи от вида на обекта. Например даден 
файл   може  да  бъде  копиран,  преименуван   или  изтрит. 
Свойствата   на   даден   обект,   както   и   действията,   които 
могат да се извършват с него, могат да се извеждат на 
екрана   с   помощта   на   т.нар.   контекстно   меню. 
Предоставена е възможност за обединяване на обектите 
в   т.нар.   папки   или   класьори.   Директориите,   които   се 
използват   във   файловата   с-ма   на  DOS,   са   папки. 
Папките са обекти в уиндоус.когато се работи с уиндоус  
може да се борави с обектите, както това се прави във 
всекидневието. Например, взема се обектът документ и 
се поставя в обекта принтер. Чрез това се указва, че този  
обект трябва да се отпечата. Целия екран при уиндоус, 
който се появява след зареждането на уиндоус се нарича 
работен   или   десктоп.   С   това   се   прави   аналогия   с 
документите   на   едно   работно   бюро   и   прозорците   в/у 
екрана   на   уиндоус.   Раб   екран   е   обект   в   уиндоус. 
Приложение   се   нарича   всяка   програма,   работеща   под 
управлението на уиндоус. Приложения като word, excel и 
други са представени в уиндоус чрез малки стилизирани 
картинки, нар икони. Под всяка икона е изписано  името 
на   приложението.   Бутоните,   които   са   изобразени   на 
екрана   се   „натискат”   като   в/у   тях   се   позиционира 
показалецът и се щракне левия бутон на мишката, за по 
кратко това описание се замества с израза „щракване в/у 
бутона”. Например, за да се стартира едно приложение е 
необходимо да се щракне двукратно в/у неговата икона. 
Прозорецът в уиндоус представлява правоъгълна област 

на   екрана,   в   която   могат   да   се   показват   текс   или 
графични   изображеия.   Прозорецът   е   съставен   от 
следните   компоненти:   рамка-отбелязва   краищата   на 
прозореца.   Издърпването   на   рамката   променя 
дължината или ширината на прозореца, а издърпването 
на ъгъл, променя и двете едновремнно; заглавна ивица-
съдържа името на приложението или документа. Ако са 
отворени   няколко   прозореца,   заглавната   ивица   на 
активния прозорец има различен цвят или наситеност на 
цвета в сравнение с другите. Чрез влачене на заглавната 
ивица, прозорецът може да се премести на ново място.  
Влаченето   се   извършва,   като   при   позициониран   в/у 
заглавната ивица показалец, се натисне левия бутон на 
мишката   и   без   да   се   отпуска   се   придвижи   по   екрана. 
Едновременно   с   показалеца   се   движи   и   рамката   на 
прозореца.   След   отпускане   на   левия   бутон, 
съдържанието   на   прозореца   се   премества   на 
определеото  от рамката ново място на екрана. Накрая, 
ако   прозорецът   е   припокрит   от   други   прозорци, 
щракването в/у него го издърпва на преден план. Бутон 
за минимизиране-бутонът е разположен  в горния десен 
ъгъл   на   прозореца,   представлява   единична 
хоризонтална   черта.   При   неговото   щракване,   активния 
прозорец се преобразува в бутон в/у лентата за задачи  
taskbar.   Приложението   остава   активно,   т.е.   не   е 
необходимо   неговото   зареждане.   Възстановяването   на 
прозореца  става  чрез щракване   в/у бутона с неговото 
има в лентата за задачи; бутон максимайз. Разположен е 
в   горния   десен   ъгъл   на  прозореца.   Чрез  щракване  в/у 
него,   прозорецът   се   увеличава   и   заема   целия   екран, 
тогава   бутонът   максимайз   се   променя   в 
рестор(възстановяване).   Чрез   щракване   в/у   него   се 
възстановява   положението   и   размера   на   прозореца, 
каквито   са   били   преди   максимизирането;   бутон   клоус. 
Разположен   в   горния   десен   ъгъл   на   прозореца.   Чрез 
щракването   му   се   затваря   прозореца,   отстранява 
съответсващия бутон от лентата за задачи и приключва 
работата   с   приложението.   Икона   на   управляващото 
меню-при   щракване   на   левия   бутон   на   мишката 
в/иконата   на   това   меню   се   появява   меню,   чрез   което 
може да се промени размера на прозореца  или изцяло  
да   се   затвори,   а   чрез   щракване   на   десен   бутон   на 
мишката   може   да   се   получи   достъп   до   друго   меню 
control,  от  което   може   да  се   затваря   прозореца,   да  се 
търси   онфо,   принадлежаща   на   прозореца.   Иконата   на 
менюто   контрол   в   прозорците   на   приложенията   или   в 
самия   уиндоус   съдържа   изображението   което 
представлява   програмата   в   този   прозорец;   лента   на 
менютата (меню бар)-в тази лента за дадени заглавията 
на менютата,  чрез избора  на които може  да се  получи 
достъп   до   командите,   които   се   съдържат   в   тях. 
Различните приложения могат да съдържат в лентата на 
менютата различни заглавия, до достъпът до менютата 
става   по   един   и   същ   начин;   лента   за 
преместване(scroller)-може   да   бъде   вертикална   или 
хоризонтална и завършва с бутони стрелки. Щракването 
в/у   тях   придвижва   съдържанието   на   прозореца   в 
съответната посока с един ред, без да променя размера 
на   прозореца.   Между   стрелките   всяка   ивица   има 
плъзгач, показваш относителната позиция на прозореца. 
Чрез   влаченето   на   плъзгача   също   се   придвижва 
съдържанието   на   прозореца   в   съответната   посока; 
менюто-представлява   група   от   свързани   помежду   си 
команди,   чрез   които   се   въвежда   инфо   за   това   какво  
желае   потребителя   да   извърши   уиндоус.   Менютата   са 
организирани  в логически  групи.  Така например  всички 
команди,   свързани   със   стартирането   на   работата   на 
потребителя   в   уиндоус   са   поставени   в   менюто   старт. 
Имената   на   менютата,   с   които   може   да   се   работи   се 
появяват   в   меню   старт   или   в   лентата   на   менютата   в 
прозореца   на   приложението.   Изборът   на   меню   и   на 
команди   от   менютата   може   да   се   осъществи   чрез 
мишката или чрез клавиатурата:  1.избор на команди от 
менютата   чрез   мишка.   При   използване   на   мишката 
трябва да се щракне в/у заглавието на менюто в лентата 
с   менюта.   Менюто   се   тваря,   като   се   показват 
съдържащите   се   в   него   команди.   За   да   се   избере 
конкретна команда от менюто трябва  да се  щракне в/у 
нея.   2.избиране   на   команди   чрез   клавиатура-за   да   се 
активира   лентата   с   менютата   на   активния   прозорец, 
трябва   да   се   натисне   клавишът  alt.   Осветява   се 
заглавието   на   първото   меню.   Изборът   на   конкретно 
меню може да се осъществи  като се използва  един  от 
следните   два  начина:   а)  използване   на клавишите   със 
стрелки,   за   да   се   освети   желаното   от   потребителя 
заглавие на меню и натискане на клавиш ентър; 

8.ВЪВЕДЕНИЕ   В   УИНДОУС   ЕКСПЛОРЕР(WE). 
СЪЗДАВАНЕ   И   ИЗТРИВАНЕ   НА   ПАПКИ   ЧРЕЗ  WE. 
ПОКАЗВАНЕ  НА   ФАЙЛОВЕ  И  ПАПКИ

-

1.Въведение   в 

we

: стартирането на WE може да се извърши по следния 

начин:1.активира се старт менюто 2.избира се командата 
програмс   3.от   менюто   програмс   се   избира  accessories 
4.от изведеното меню се избира  windows explorer(we).  В 
резултат  на  стартирането  на  we  на екрана  се извежда 
прозорецът на we. Същият е разделен на два прозореца 
с   вертикална   линия:   ляв   и   десен.  Левият   прозорец 
съдържа   списък   на   икони   и   имена   на   папки   и   някои 
периферни   устройства   в   с-мата.   Десният   съдържа 
списък  на иконите  и  имената  на файловете,  папките  и 
периферните устойства от елемента от левия прозорец, 
който е маркиран. Когато от списъка от десния прозорец 
се   избер   даден   елемент,   то   в   десния   се   извеждат  
иконите   и   имената   на   файловете,   папките   и 
периферните устройства, които се съдържат в елемента. 
Изборът   може   да   се   осъществи   от   мишката   или 
клавиатурата.   Списъът   от   левият   прозорец   по  нататък 
ще наричаме  

списък на папките

, а от десния –  

списък 

на файловете

. Списъкът на папките може да се затвори, 

така че на екрана да не се показват подпапки. Той може  
да се отвори, така че да се покажат подпапки от няколко  
нива по-ниско. Знакът + в съседство с иконата на дадена 
папка от списъка на папките показва, че има подпапки от 
дадената, които не са показани на екрана. В този случай 
казваме, че папката е затворена. Знакът – в съседство с 
иконата   на   дадена   папка   означава,   че   папката   е 
отворена, т.е. на екрана са изведени иконите и имената 
на подпапките й. Ако в съседство  с иконата на дадена  
папка няма нито един от споменатите знаци означава, че 
в   тази   папка   няма   подпапки.   Отварянето   или 
затварянето   на   папка   от   левия   прозорец   може   да   се 
осъществи   с   мишката,   като   се   кликне   двукратно   в/у 
иконата й или еднократно в/у знака + или -. Това може да 
се   осъществи   и   чрез   клавиатурата.   Приключването   на 
работата   с  WE  се   извършва   по   стандартния   начин   за 
приключване   на   работа   в   уиндоус.  

2.   Създаване   и 

изтриване  на папки чрез  WE

.  

2.1.  създаване  на нова 

папка

:   1.стартира   се  WE;   2.избира   се   папката   или 

драйверното устройство, в което потребителят желае да 
се   съдържа   новосъздадената   папка.   Същата   ще   бъде 
подпапка на избраната папка; 3.от менюто File се избира 
New  и от изведеното меню се избира команда  Folder. В 
резултат   на   това,   в   долния   край   на   списъка   на 
файловете се извежда икона на папка, с наименование 
New  Folder. Това име е маркирано и оградено с рамка. 
(или   с   десния   бутон   на   мишката   се   кликва   на   празно 
място от прозореца на списъка на файловете, в резултат 
на   което   се   извежда   контекстно   меню,   избира   се 
командата  New  и   от   изведеното   меню   се   избира 
командата  Folder, по този начин се създава  нова папка 
на  Desktop-а); 4.чрез клавиатурата  се избира  името на 
новата  папка, като  за това   могат  да се  използват  най-
много   215   символа.   Новото   име   замества   името  New 
Folder  по   време   на   избирането.   Накрая   се   натиска 
клавиш  Enter или се кликва с мишката на празно място. 

2.2. изтриването  на папка може да стане по следния  
начин

:   1.стартира   се  WE;   2.маркира   се   папката   за 

изтриване   от   списъка   на   папките   или   списъка   на